Традиционната годишна равносметка е причината за обилието от икономически сказания и писания напоследък. Но тази година по-често отпреди се срещат



взаимно изключващи се изводи



за събитията в икономиката и състоянието на стопанството. И не става дума за гаданията ще поскъпва ли доларът, или ще пада, ще се качва ли лихвата на еврото, или ще пада, ще има ли зърно за хляб или няма. Ако някой изброи радостните отчети и песимистично акордираните анализи, сигурно ще забележи паритет. От една страна, правителствените икономисти рапортуват успехи по всички показатели. Е, само дефицитът на търговския и платежния баланс расте застрашително, но пък ресорно компетентният икономически зам.-министър подробно обясни, че 2 милиарда долара дефицит е направо прекрасно постижение. (И е прав, ей, Богу - от гледната точка на 31. XII. 2003. Дано и след три години да е все тъй прав!) Но пък шести месец



индикаторите за икономическите очаквания падат,



а въпреки оптимистичните статистики преобладават негативни оценки не само на опозиционните, но и на икономистите, неангажирани в политическия кеч-ас-кен-кеч? Как така хем резултатите - отлични, хем изводите - от черни по-мрачни? Противоречие няма. Има объркване поради неумението да си обясним на човешки какво загубихме през изминалата година. И защо тази загуба е тъй важна, та обръща с главата надолу оценките за състоянието на икономиката въпреки безспорно положителните данни за ръста на брутния вътрешен продукт, инвестициите, спестяванията, потреблението, заетостта и пр. достижения. В тези няколко реда ще търсим отговор само на този въпрос. А верният отговор е:



ние загубихме момента!



Не става дума за онези толкова много пропуснати моменти за сключване на изгодни сделки, нито за пропиляното време и за забавените важни мерки. Имам предвид ключовото икономическо понятие "момент". Това е фундаментален измерител на икономическата динамика. Икономическата наука го заимства от физиката, която го определя, като умножи масата по нейната скорост - p=mv. По аналогия в икономиката моментът се дефинира като произведение на стойността, капитала (независимо дали на отделната фирма, на цялото стопанство или на инвестиционен портфейл) по скоростта на нейното обновяване. Скоростта обикновено мерим чрез средната продължителност на един цикъл на обновяване. (Англофонофилите предпочитат да зоват тази продължителност с учената дума "дюрация". Може да ви шашардисат с "дюрация по Маколи", което значи само "средна срочност" на касовите потоци, или пък с "модифицираната дюрация", което е същата средна срочност "по Маколи", но претеглена с коефициента на нарастване на инвестицията, процента на дохода, към който сме прибавили 1). В Айнщайновото e=mc2 виждаме родството на момента с енергията. И икономическата интерпретация на момента е тъкмо тази:



моментът мери собствената двигателна енергия



на една икономическа система, способността й да расте. Всички други мерки за растежа са доста подвеждащи и по-груби, особено т. нар. "икономически ръст", отъждествяван с процентното нарастване на брутния вътрешен продукт на нацията за една година (съответно брутния продукт на една фирма). Ясно е, че продуктът може да расте дори и само поради нарастването на цените на суровините, а това не е реален растеж. Прирастът на богатството, масата на инвестирания капитал също се интерпретира погрешно като ръст, ако не се вземе предвид скоростта на неговото обновяване. Факт е, че у нас през последните години скоростта на обновяване на капитала пада. Повишената ценова оценка на капиталовата маса не е достатъчна компенсация, съответно губим икономически момент. Капитал, който не се обновява поне толкова бързо, колкото безрисковите вложения, се обезценява, т.е. моментът може да се окаже и отрицателен - въпреки ръста в статичните показатели за масата на продукта. Ето така се съгласуват песимистичните очаквания с добрите отчетни данни. И обратно, когато икономическият момент расте, икономиката е в оживление. Затова най-важният въпрос през следващите стопанска година пак ще е:



как да усилим момента?



Майсторите на "икономика по учебник" ще изблеят познатата песен за привличането на (чужди) инвестиции. P=mv, щом нараства инвестираната маса m, моментът всякак ще хвърчи нагоре! Не и при отрицателна скорост. Верният отговор всъщност е само един: управляващият фактор в този модел е скоростта, бързината на възвръщаемост на вложенията. А простите начини за ускоряване на възвращаемостта са ясни всекиму: премахване на пречките, триенето и загубите, скъсяване на периода на реализация чрез подобрена събираемост на вземанията и облекчен достъп до оборотно финансиране, разширяване на пазарите, задълбочаване на пазарното проникване, търсене на достъп до по-изгодни ценови сегменти. Има, разбира се (сигурно са още по-важни), и други фактори - повишена производителност, конкурентоспособност и пр. мерки на ефективността. Но все ми се струва, че най-лесно се увеличава скоростта (даже без да форсираме с педала за газта) само ако спрем да натискаме спирачките?