:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,552,970
Активни 126
Страници 9,916
За един ден 1,302,066
Кариера

Зорница Венкова смени журналистиката с дипломацията

Новата говорителка на българската мисия в Брюксел пише статии на френски и английски, в момента учи немски и холандски
Снимка: личен архив
Досегашната кореспондентка на БНТ в Брюксел Зорница Венкова вече няма да гони за интервюта шефа на Еврокомисията Романо Проди и еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. От началото на 2004 година тя стана говорител на българската мисия към ЕС в Брюксел и така попадна в редицата на дипломатите.

От нейното ниво към високите етажи на европейските институции някога са тръгнали шефът на Европарламента Пат Кокс и еврокомисарите Гюнтер Ферхойген и Крис Патън.

Външният министър Соломон Паси отдавна отправил предложение към Зорница да смени журналистиката с дипломацията. Тя обаче мислила дълго, претегляла плюсовете и минусите.

Чувствам принадлежност към телевизията, която ми даде много като знания и като възможност за професионално израстване и затова ми беше трудно да се разделя с нея, обяснява Зорница. От друга страна пък, като типичен Стрелец си казала, че са й нужни нови предизвикателства. Успокоителен бил и фактът, че новата й служба не е толкова далече от журналистиката.

Искам да направя нещо за България, в Брюксел има нужда от повече информация за страната ни, обяснява доскорошната кореспондентка на БНТ от белгийската столица. Нашите дипломати там са свръхнатоварени,



а медиите имат нужда от специално внимание,



обяснява дипломатката.

В момента Зорница Венкова има много идеи как да стане това, но се страхува да ги обявява публично, докато не види ще проработят ли.

Сигурни са обаче две неща, върху които ще наблегне - уебсайта на мисията ни, който съществува отскоро и брифингите. Зорница Венкова иска да бъде в помощ не само на българските журналисти, които отразяват европейската тема в Брюксел, но и на чуждестранните им колеги, които искат да научат нещо повече за България. Тя планира чести срещи с местните журналисти, повечето от които познава лично. Смята, че е полезно представителите на големите световни медии, акредитирани в Брюксел, да идват у нас, за да могат да получат лични впечатления. През лятото имаше такава група и отзивите бяха добри, твърди Венкова.

Бившата кореспондентка на БНТ преди време се заричала да не се занимава с журналистика. В крайна сметка обаче 11 години от живота й минали на "Сан Стефано" 29. Сега гледа да заобикаля въпроса смята ли да атакува дипломацията и да расте в кариерата. Препраща към мъдростта на Сократ: "Знам, че нищо не знам" и се стяга за изпити за дипломатически ранг.

Зорница мълчи и по въпроса ще вдига ли сватба в Брюксел. Тук пък препраща към любимия израз на Симеон: "Когато му дойде времето." Все пак не крие, че има обожатели в белгийската столица. Но още не е избрала, макар че това е един от най-често задаваните й въпроси от близките.



Езиците и късметът са големият капитал на Зорница Венкова



Учи френски от 3-годишна, завършва френската гимназия с френски и испански, по-късно набляга на английския и в духа на семейната традиция записва химия в Софийския университет. След първата година обаче се прехвърля в специалност философия. Записах философия, защото исках да се занимавам с театрознание, виждах се като театрален и кинокритик, разказва Венкова. После обаче се увлякла от средновековната философия и от различните митологии. Докато пишела дипломната си работа, започнала временно работа като международник в програма "Днес" на Ефир 2. Поканата дошла от нейната съученичка от френската гимназия Татяна Ваксберг и от колегата й от философския факултет и тогавашен водещ на новините на Ефира Милен Минчев.

Много-много не вярвам в случайностите, признава Венкова. Може и да не е било случайност това, че когато през 1997 година се явява на конкурс, обявен от френския културен институт за стаж в Париж в списание "Европа" на фондация "Журналисти в Европа", тя отговаря на всички условия - да има 5 години стаж в медия, да се е занимавала с европейската тема и да владее френски и английски достатъчно добре, за да може задължително да пише статии и на двата езика.



За 1998 година е единствена от България,



включена в програмата. В редколегията са такива авторитети, като зам. главния редактор на най-големия испански ежедневник "Ел Паис", шефът на френското сп. "Поан" и шефът на английската секция на Франс прес. Редколегията се оглавявала от бившия главен редактор на сп. "Експрес" Арлет Маршал, която толкова била впечатлена от статията на Зорница за ролята на Ватикана по време на Втората световна война, че й отпуснала още една страница.

За мен този стаж беше една уникална школа, разказва Венкова. Всеки месец редколегията ти връчва самолетен или жп билет и тръгваш из Европа с определена тема, обяснява тя.

Първата тема, по която работила във Франция и в Белгия, бил проблемът с педофилията. Тогава паднаха табутата, а във Франция беше прокаран закон, според който децата, жертви на насилие, да не се явяват в съдебната зала като свидетели, а като свидетелски показания да могат да се ползват техни видеозаписи, спомня си Зорница Венкова. Тя лично се е срещнала тогава с двете психиатърки и полицейския инспектор, наложили идеята за закона.

След успешното разследване за ролята на Ватикана по време на Втората световна война и срещата й в Женева с представителя на Световния еврейски конгрес, който тогава е бил връзката със Светия престол, Венкова получила странна задача. Трябваше да замина за Лондон и



да напиша репортаж за лова на лисици,



спомня си тя. Тогава един от британските депутати внесъл предложение да се забрани ловът на лисици, а това довело до голям митинг в центъра на британската столица. Оказа се, че проблемът е социален, твърди Венкова, след като внимателно изследвала двете гледни точки. Писала е още за опита на Португалия в усвояване на предприсъединителните фондове. Тогава научих, че преди да стане член на ЕС, тя е имала около 5 километра магистрали, докато през 1998-а дължината им е била вече 800 километра, построени с европари. По време на тази своя командировка Венкова посещава един от най-дългите мостове в Европа - "Вашку да Гама", който тогава бил в строеж. По линия на "Журналисти в Европа" Венкова посещава производители на зехтин в малките селца на Андалусия. Проследила е четири сесии на Европарламента.

С този капитал тя се явява на конкурса, обявен от БНТ в края на лятото на 1998 година за кореспондентското място в Брюксел. Печели измежду 15 кандидати. Спечелих си го честно, казва тя. Когато я попитали какво интересно се случва в Брюксел, тя започнала да обяснява надълго и нашироко на комисията за срещата на Жак Ширак и Тони Блеър в Сен Мало. Там двамата възраждат идеята за общата отбранителна политика на ЕС.

На 1 февруари 1999 година Зорница Венкова заминава за Брюксел като кореспондент и



едва й остава време да си разопакова куфарите



Три дни по-късно в белгийската столица пристига премиерът Иван Костов, по същото време Надежда Михайлова е избрана за зам.-председател на Европейската народна партия, през март цялата Европейска комисия подава оставка - нещо, което е абсолютен прецедент в историята на ЕС, а след това започва и войната в Косово.

Много журналисти, акредитирани в Брюксел, признавали на Зорница, че тя е първият българин, когото виждат.

Още когато получих акредитационните си документи, връчиха ми книжка с правилата за журналистите в Брюксел, спомня си журналистката. Там много отчетливо било написано кога говорителят може да бъде цитиран с име, кога той е източник, близък до Еврокомисията, и кога се пише "съобщиха запознати". Изключено е журналист да звънне по телефона на някой от еврокомисарите и да го помоли за коментар за каквото и да е, обяснява Венкова. Въпросите, за разлика от България, се задават само по време на брифинги. Затова пък всеки еврокомисар си има говорител, който непрекъснато е на разположение да бъде питан за всичко. В Брюксел има много информация,



но има различни нива на достъп,



казва Зорница. Едва към края на втората година в белгийската столица усетила, че й става по-лесно да работи. Преценяват те как задаваш въпросите си, как мислиш, дали разбираш това, с което се занимаваш, обяснява тя. В евроинституциите много внимателно следят публикациите и информациите в националните медии и имат представа кой журналист как се справя, уточнява Венкова. Тя не е съвсем съгласна, че европейското чиновничество в Брюксел е доста тромаво и хаби тонове хартия за никому ненужни прессъобщения. Това е част от прозрачността на тези институции, смята Зорница.

През лятото на 1999 година най-големият фламандски вестник "De standaart" представи Зорница Венкова на цяла своя страница. Белгийците бяха много впечатлени от общите неща, които имаме с тях, обяснява Зорница. Тя им разкрила, че



имаме еднакъв национален девиз



- "Съединението прави силата", че първият трамвай в София бил белгийски и че в началото на миналия век в Белгийския университет имало толкова българи, колкото и белгийци.

В момента Зорница Венкова се е хванала да учи още чужди езици. Записала е немски, а иска да научи добре и холандски. В свободното си време слуша джаз и чете документалистика. В момента чете на френски "Буш отива на война" от Боб Удуърд за събитията след 11 септември. Опитвам се да придобия по-мащабен поглед към събитията, да осмислям времето, в което живея, казва Венкова.
 
Зорница Венкова
3536
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД