|
Не само сред гилдията той е известен като един от най-големите сладкодумци. Разказването на вицове на светлината на ловджийския огън е сред неговите първокласни специалитети. Нека да му дадем думата.
Любимите вицове на Дончо Цончев
- Сержант, само за жени говорите. Кажете нещо за изкуството.
- ?
- За литература, за музика.
- А, да. Имах такъв случай наскоро. Опънах едно гадже върху рояла. Много стабилен инструмент.
Питат известен писател за дневния му режим.
- Ами ставам в 11, бръсна се, това-онова и в 12 обядвам. От 14 преглеждам пощата, отговарям на телефонни обаждания. В 16 отивам в клуба да си видя приятелите. Вечерта съм на театър или на някакъв коктейл. Към 12 си лягам.
- А кога ви остава време за писане?
- На другия ден, разбира се.
Трима ловджии на бира. Единият:
- Миналата неделя още сутринта с първия изстрел падна глиганът. Огромен. Чудих се какво да го правя и реших да си отрежа само един бут. Час по-късно един елен. Още по-голям. Бум! - и готово. И от него един бут, какво друго? Слагам двата бута на раменете и ...
В този момент му звъни телефонът. Той започва да бърбори с някого надълго и нашироко. Затваря го накрая и пита:
- Та докъде бях стигнал?
- Ами единият бут на рамото, другият на другото рамо.
- А да, бе. И като й го фраснах...
- Капитане, защо дамите на бала не се възмущават от вашите вулгарни приказки?
- Много просто. Моите думи и дела никога не се разминават.
Мама учи малкия Иванчо да се храни със сребърна лъжичка.
- Ето, моето момче, тази лъжичка убива всички микроби.
- Ама аз не искам да ям супа с умрели микроби бе, мамо!
- Какво значи апатия?
- Ами това е отношението към сношението след сношението.
- Мамо, как съм се появил?
- С татко те намерихме в една зелка.
- А батко ми?
- Него го намерихме под един морков.
- Ами сестра ни?
- Тя беше между едни картофи.
- Леле-е! Той те е влачил из цялата градина значи.
Съдията:
- Госпожо, бихте ли казала защо искате да разтрогнете брака си?
- Как защо? Защото си мислех, че човек, който пие всеки ден, има прилични доходи.
- Вие твърдите, че обвиняемият ви е нарекъл "пълен глупак".
- Това е самата истина.
- Тогава защо го съдите?
Млад господин при бащата на своята любима:
- Бих искал да се оженя за дъщеря ви.
- А говорихте ли вече с жена ми?
- Да, но ако не възразявате, аз все пак бих предпочел дъщеря ви.
- Какво става с твоя годеник, дъще? Кога ще се жените?
- Мисля че скоро, но не едновременно.
- Иванчо, представи си, че пиеш кока-кола и ще ти е по-лесно с лекарството.
- Мамо, не е ли по-добре да изпия една кока-кола, а ти да си представиш, че пия лекарството?
- Докторе, пред очите ми се въртят непрестанно зелени кръгове.
- А вие какъв цвят предпочитате?
- Докторе, наистина ли смятате, че зрението ми ще се подобри, ако ям повече моркови?
- А вие виждала ли сте заек с очила?
Учителката:
- Обичайте животните, това е хубаво. Но не ги целувайте, това е вредно. Можете ли да ми дадете пример?
Иванчо:
- Аз мога. Леля ми имаше навик да целува кучето си и...
- И какво стана?
- Ами кучето умря.
Ветеринарен лекар се разболява и вика обикновен доктор:
- Препоръчвам ви, колега, да правите като мен.
- Какво значи това?
- Ами аз лекувам главно с интуиция. Правете като мен.
Лекарят го преглежда, предписва му лекарства и казва:
- Ако след три седмици не оздравеете, страхувам се, че трябва да ви застреляме.
Ферма. Всички крави с намордници.
- Хапят ли?
- Не бе, ядат прекалено много.
- Маестро, вярно ли е, че трябва да се родиш пианист?
- Разбира се, млада госпожице. Без да се родиш, е невъзможно да свириш на пиано.
- Докторе, уверен ли сте в диагнозата? Щото има случаи, в които докторът лекува рак, а пациентът му умира от язва на корема.
- Бъдете спокоен. Когато аз лекувам от язва, пациентът си умира от язва.
- Къде с тоя букет, колега?
- При моята пациентка, госпожа Петрова.
- Сигурно ще й бъде много приятно да го получи.
- Не знам. Аз отивам на погребението й.
На репетиция диригентът прави остра забележка:
- Втората виола свири фалшиво!
Глас от оркестъра:
- Втората виола още не е дошла, маестро.
- Добре, тогава му предайте, като дойде.
- Иване, обичаш ли ме?
- По-накратко, моля те. Какво искаш да си купиш?
- Скъпа, ако се разоря, ще продължиш ли да ме обичаш?
- Разбира се, мили. Но толкова ще ми липсваш.
- Защо скъса с годеника си?
- Ами отношението ми към него се промени.
- Тогава защо не си му върнала халката?
- Защото отношението ми към самата халка не се е променило.
- Как се разбирате с твоя човек?
- Нормално. Само за дребни неща се караме. Аз искам на сватбата да съм с рокля със сребърни нишки. А той въобще не иска да се жени.
Учителката:
- Някой може ли да ми каже защо калканът е така сплескан?
Пълна тишина. Само Иванчо вдига ръка. Учителката рискува, разбира се, но все пак му позволява да се изкаже. И той:
- Защото го е чукал някой кит.
Учителката се хваща за главата. Иванчо продължава:
- А вие, госпожице Иванова, знаете ли защо на рака са му изхвръкнали очите и ходи заднешката? Защото е бил наблизо и е гледал.
Органите решили да се пенсионират и направили събрание-протест. От комисията дават думата първо на очите. И те:
- Ами ние най-дълго време работим. Още от първия ден на раждането.
От комисията:
- Добре. Моля, краката.
- Ние носим всичките други органи на тялото.
От комисията:
- Добре. Ръцете.
- Каква работа може да свърши един организъм без нас? Помислете.
От комисията:
- Добре. Кой още иска да се изкаже?
Половият орган се покашля.
От комисията:
- Имате думата. Станете.
Той:
- Ох, аз ако можех да стана...
Чукча дава първи уроци на сина си в лова. Срещат мечка, той вдига пушката и с един изстрел я сваля. Казва:
- Меч-ка. Ко-жа.
Малкото чукчи ококорено клати глава, че разбира. След малко се натъкват на северен елен. Бащата го сваля с първия изстрел. Казва:
- Е-лен. Ме-со.
Малкият възприема бързо и радостно. Вървели още из тайгата и забелязали един геолог. Бащата вдига пушката и го сваля с един изстрел. Казва:
- Ге-о-лог. Киб-рит.
Смутен младеж отива при лекаря:
- Докторе, един мой приятел май че се е разболял от венерическа болест и...
Докторът:
- Добре, добре. Сваляй гащите и покажи този твой приятел.
- Защо няма достатъчно тоалетна хартия?
- Защото при производството й тя е изчислена на глава от населението, а се оказва, че има повече задници, отколкото глави.
Статистиката:
20 процента от автомобилите в София се движат по предназначение. Всички останали търсят място за паркиране.
Вълкът поканил кучето да си поиграят. Уверил го, че не е страшно изобщо, само в приказките говорят глупости за него. Кучето се съгласило, при условие вълкът да бъде с намордник и да му върже лапите. Така и сторили. След което вълкът се учудил:
- Сега пък защо трепериш?
- Ами от вълнение - отговорило кучето. - За пръв път ще ям вълк.
|