|
Първата си театрална роля Дейвид изиграва 8-годишен в Младежкия театър. Попада там след прослушване, на което го завел вуйчо му Вихър Славчев - също актьор. За мястото го харесал режисьорът Николай Поляков, а представлението се радвало на добър успех. Дейвид обаче повече оценява факта, че е имал възможността да играе със светила в родния театър като Луна Давидова и Анани Явашев. После актьорските му изяви не спират, но се пренасят пред камерите на БНТ. Години наред Дейвид се снимал в различни тв предавания, филми и сериали.
От този период си спомня случайността, която го среща с двама от най-добрите му приятели. По време на снимките на двусерийно филмче се запознава със свои връстници от 8-о училище в София и се сприятелява с двама от тях - Наско и Асен. Оказва се, че Наско пее изключително добре и Дейвид го взема в своята група "Последователите". Това всъщност е първата банда, в която се изявява сегашният вокалист на Б.Т.Р. Асен пък е сегашният водещ на "ЗалоАЛОжи" по Канал 1. Двамата с Дейвид се засекли и във ВИТИЗ, където учели в един клас при Стефан Данаилов.
Дейвид се запалил по музиката
от по-големия си братовчед Антон Радославов, който също свирел и имал своя група. За разлика от повечето момчета на негова възраст бъдещият репортер на "Господарите" не се вълнувал от футбол. Затова пък спортувал много други неща. Първо се захванал с тенис, после посветил пет години на фехтовката, след като в училището им дошъл треньор да набира деца за школата. Дейвид се състезавал с рапира и дори бил доста добър с нея. След това обаче я заменил с бойните спортове и скалното катерене. После се отдал на сърф и ски. Но сега най-голямата му страст е риболовът - има си билет, добра екипировка и такъми и вече две години в свободното си време ходи да хвърля въдицата.
Дейвид може да се похвали и че е добър кулинар. Готви от малък и може всичко. Още като дете все бил покрай баба си, докато тя месела тесто за баница или питка. После сам взел да се учи как се въртят различните гозби и сега може да сготви всичко. В началото на кулинарните си експерименти се вманиачавал в някоя подправка и започвал да я слага на всяко ядене, докато се убеди, че различните манджи си имат свой вкус и не вървят с всеки аромат.
Дейвид обяснява разнопосочните си увлечения
с емоционалния си характер. "Смяната на страстите не значи, че съм несериозен. Човек е постоянен само с това, което е истинското му призвание, но за да стигне до него, понякога отнема доста време. А моето истинско "аз" е да съм актьор", отсича той. Именно заради тази си страст Дейвид прекарал година и половина тежък емигрантски живот. След като завършил училище, кандидатствал във ВИТИЗ, но го скъсали още на първия кръг. Затова решил, че ще замине да учи актьорско майсторство в САЩ. Най-лесният път дотам тогава според него минавал през Чехия. Тръгнал заедно с приятеля си Кени - сега известен клоун. Двамата минали през огън и вода - спели по гари, на улицата, нелегално пресичали граници, стигнали до Холандия, но оттам ги върнали обратно у нас. Дейвид пак кандидатствал във ВИТИЗ и пак го скъсали, той пак заминал. По едно време се установил в Австрия точно когато вече бил почти на косъм да реализира заминаването си за Америка. Всичко му се видяло безсмислено, решил да сложи край на приключенията и да се върне в България. Тогава кандидатствал за трети път във ВИТИЗ и го приели.
Още докато учел там, се изявявал в Младежкия театър в постановката на Леон Даниел "Поглед от моста". След завършването си прекарал 4-5 години в пътуващия театър. Този период беше голямо шоу, разказва Дейвид. Пътувахме из цяла България с влакове, коли, микробуси и играехме пред пълни салони по три представления на ден, спомня си актьорът. Там работел с един от любимите си режисьори - Андрей Аврамов. Именно той го поканил за постоянно в Младежкия театър. Сега Дейвид играе там главната роля в "Ян Бибиян", изявява се още в "Пипи Дългото чорапче" и във "Френският квартал" от Тенеси Уилямс. Главна роля има и в пиесата "Пеперудите са свободни", която прави пак със свои колеги от Младежкия.
Нито един артист обаче не може да стане популярен само с театралните си изяви, смята Дейвид. Затова той определено счита тв ангажимента си за успех. "А ако някой актьор каже, че не иска да е известен, той много нагло лъже. Славата е част от професията", твърди той.
За кино дори не споменава,
защото в България такова няма. И той като мнозина родни актьори е участвал с второстепенни роли в чужди продукции, снимани у нас, но дори не ги брои за актив.
Дейвид твърди, че не е имал най-щастливото детство, но не се оплаква. Отгледан е от бабите и дядовците си. Майка му Уляна Славчева непрекъснато отсъствала, защото също била актриса и играела в театрите в Кърджали, Димитровград и после в Пловдив. Идеята за името му била нейна. Майка му била много луда глава и решила да го кръсти така напук на системата, която по онова време позволяваше да се носят само български и руски имена. Не знам как точно го е постигнала, признава Дейвид.
Майка му умира, когато е 14-годишен, и след това той попада изцяло под строгия надзор на баба си. Тя преподавала литература, а той бил в нейното училище, за да й е подръка. Въпреки това обаче Дейвид бил много непослушен. Учел, но определено нямал много успехи по математика, физика и химия.
Повече му вървели хуманитарните предмети
Благодаря на учителите си, че са ме изтърпели, казва днес Дейвид.
Актьорът е благодарен и на случайността, която му дала възможност сам да прозре светлите и тъмни сили в живота. Първо открих дявола, а после разбрах, че има бог, но не всичко е от него, обяснява репортерът на "Господарите". В гимназията доста се увлякъл по окултните науки и дори членувал в тайно дружество, от което се снабдявал със специализирана литература. Дори викал духове. Един ден обаче без никаква видима причина решил да отиде при свой съсед, който тогава учел в Семинарията и му подарил Библията. След това актьорът сам проучил Божието слово, кръстил се и сега е вярващ християнин.
Най-близкият човек до Дейвид освен приятелите му е Иглика, с която живеят заедно.