|
Първо генералитетът даде една мащабна пресконференция, за да обяви, че "професионалната им съвест е чиста". После щафетата поеха депутатите от комисията по външна политика, отбрана и сигурност, които на цели четири заседания изслушваха военния министър, началника на Генералния щаб и шефа на военното разузнаване, за да обявят най-накрая,че такива неща се случват навсякъде, това са рисковете на такива мисии, виновни не могат да се намерят и други подобни. Все пак бе оставена вратичка за нова парламентарна "експертиза" след като в пленарна зала бе решено същата тази комисия в едномесечен срок - до 23 февруари, да представи пред всички депутати становище за действията на компетентните органи по време на трагедията. Отсега обаче е ясно какво ще се случи и след нея - нищо.
Новата порция замазване дойде онзи ден,
когато дългоочакваният доклад от проверката на Министерство на отбраната бе върнат за "доработка". Този документ трябваше да покаже няколко простички неща - какво точно се е случило, кои са виновните за трагедията, каква отговорност ще понесат те, какво трябва да се направи, за да няма още върнати в ковчези български военнослужещи. Той обаче не се хареса на военния министър Николай Свинаров, защото представлявал "един съвършен анализ на всичко негативистично". "На мен ми се струва, че в един подобен доклад трябва да се изходи от позитивното, за да се направят правилните анализи, т.е. има нужда от доработване на доклада", рече шефът на Министерство на отбраната.
Човек да се чуди дали да се смее или да плаче. Кое му е позитивното на случая - може би че са загинали "само" 5 човека, или пък че всеки си е свършил работата, или пък че няма нови рискове, или че бе добита предварителна разузнавателна информация?
Въпреки че всичко било "негативистично" обаче, военният министър успя да прецени, че нямало достатъчно данни, "за да говорим за вид дисциплинарна отговорност на който и да е от състава на контингента или от Генералния щаб, или от командването на сухопътни войски". Мъка!
Междувременно пък военните се заеха да "запушват" устата на всеки от завърналите се от контингента, който си позволяваше да говори за възможни грешки, за настроенията при пребиваването в Ирак, за това дали е имало предупреждения за възможни терористични атаки, какви инструктажи и подготовки са правени всъщност.
И на всичко това родните политици, които решиха, гласуваха и изпратиха контингента в Ирак гледат от високо, като да са на някакъв пиедестал и изобщо не помислят да поемат своята отговорност за случилото се.
А би трябвало държавниците и висшите военни да отговарят веднага на няколко прости въпроса:
- имало ли е данни от чужди разузнавания, включително и от германското за предстояща в тези дни терористична атака? Какви мерки са предприети? Как и защо при по-малко данни бяха изтеглени българските дипломати от Багдад, а в Кербала не са взети абсолютно всички предохранителни мерки?
- как се случи така, че българският батальон бе оставен фактически сам в огромно пространство след като сега отговорни фактори, включително и президентът твърдят, че постоянно са напомняли, че трябва да има усилване от другите съюзници в района
- каква подготовка и какви инструктажи са минали военослужещите от първия контингент? Имало ли е антитерористична подготовка
- как е бил укрепен районът и за първи път след инцидента ли ли военните и политиците чуха за коли-бомби и терористи-камикадзе
- имало ли е възможност за споразумения с местните ръководители, които да осуетят терористичното нападение
- сетил ли се е някой, че след като ги няма иракските работници в базата и след като е улицата е била необичайно пуста, може да се случи нещо лошо
- какви команди и заповеди, какви предупреждения са изпращани от България към Кербала
- какво пише в доклада, който сега е върнат за дообработване
- какво е направено, за да не се случи отново трагедия с българските войници
- кой ще поеме отговорността
Време е на политиците ни да им уврат главите: мъжкото поведение не е в гласуването за изпращане на контингент в Ирак, нито в траурните слова пред ковчезите на загиналите бойци и в раздаването на посмъртни звания и пари, още по-малко в криенето зад съвещания, тайнственост, повърхностни доклади или прехвърляне на топката, а единствено в поемането на отговорността.
Веднага и всеки своята.
