:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,267,003
Активни 92
Страници 12,787
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Подарък

Ники е стар приятел, женен, с любовница. Тя се отвя в Германия. Идва си веднъж в годината. Тогава Ники заминава в командировка. В Института по география винаги се намира повод за служебно пътуване. Правят карти, после ги коригират. Едно безкрайно и добре платено занимание. Това е като да редактираш романа си до края на живота.

Чрез професията на Ники социалистическа България ставаше все по-хубава, все по-пълна със заводи, залежи и аграрно-промишлени комплекси. Само дето не разширяваха границите.

За сметка на това Ники си разширяваше семейните предели. Току влети в кабинета ми във Факултета по история и от вратата: Глей сега, забих една снощи. Пред жена ми, значи, съм ти бил на гости. Окей?

Следват детайли: цици, устни, колко е гладка кожата и как вика, когато достига до върха на географията. Ако знаеш, братче, какви меридиани. Нямат нищо общо с хълмистите равнини на жена ми. Нали ме разбираш? Тя, Виолета, е само един екватор. Разделя света на мое и чуждо.

Виолета, жена му, майка на две деца, дори след раждането излъчваше оная напереност, която не иска да се даде на семейната участ. Обсебваща личност, винаги с мнение, доста шумна, лишена от чувство за хумор като географска карта. Ако трябва да въведа стилистиката на Ники, тя все пак имаше видими релефи. Тази жена ухаеше на неспокойствие. На нещо, което й предстои. Нещо като: Хей. Ела. Длъжен си да опиташ.

Пускаше тези призиви при всяка семейна вечер. Приятелката ми, доловила опасността, направи всичко възможно да разреди срещите ни. Рапортите на Ники намериха удобна трибуна в кабинета ми. Изповедите му бяха така необходими, както "Кореком" за имащите валута. Тогава "Кореком" предлагаше лъскави западни стоки. Галерия на умиращия капитализъм, в който вместо с некролози се влизаше с долари. По онова време капитализмът загиваше всеки ден. Даже се чудехме как шава.

Любовницата от Германия се появи през декември, Ники нямаше как да замине за Златни пясъци, та се командирова в Мелник. Със задачата да коригира картата на местните пещери. В тия пещери намери толкова ждрела, че се прибра седмица преди Нова година. Влетя в кабинета ми сияещ. Приповдигнат като уводна статия на "Работническо дело". Глей, сега, братче. Оная ми купи от "Кореком" тоя парфюм. Няма как да го въведа в къщи. Ще кажеш на Виолета да ти даде двайсет долара. Толкова струва този "Мистър". Нали чаткаш? Взимаш мангизите, казваш й, че си го купил от "Кореком", подарък за Нова година. Нали? На Нова година Виолета винаги ми подарява нещо по-така, знаеш... А парите ми ги връщаш на мене. Просто. Нали? Кажи окей, де!

Егати комбинацията за въвеждане на парфюм в къщи! Обаче може ли да откажеш на този тайфун Ники. Тая неуморна натура, високо чело, гъсти коси, бяла кожа. Излъчваше авторитет, приличаше наистина на учен. Приличаше на Маркс. По време на социализма кръшкането беше обвеяно с идеологически окраски. Кръшкаш като деяние против системата. Надхитряваш статутковото, майката разгонваш на партийния си секретар. Голям гъдел!

Докладвах, че Виолета се е навила на подаръка от "Кореком". Спестих как се е зарадвала, как ме е целунала по бузата, на един меридиан разстояние от устните ми, как е разгърнала двата си релефа, пляскайки с ръце: Ама колко навреме! Тъкмо се чудех какво да му подаря за Нова година!

Дадох му двайсетте долара, той ми връчи парфюма. С Виолета се видяхме на "Славейков". Ей ти подаръка за Ники. Пихме кафе. Заваля сняг. Глей трамваите как се поклащат, мила, сякаш се подпират на белите бастуни.

В ония години снегът беше много и чист. Падаше на парцали. Както падаха сега миглите на Виолета. Колко е прекрасен тоя "Мистър", възкликваше, помирисвайки капачката. Отваряше и затваряше лъскавата кутийка безкрай. Пак и пак. Накрая: Ще го подаря на Цецо.

Моля?

Снегът мигом почерня. Трамваите застъргаха. Белите бастуни изпопадаха по земята.

Кой е тоя Цецо, ма?

Инженерката в Завода за металорежещи машини се умисли, от релефите й се извиха аромати като въздишки. Шефа на отдела за бързооборотни стругове, каза Виолета. От половин година сме гаджоци. Имам ти доверие, знаеш. Ох, какво чукане. На моя Ники, извинявай, от работа ли, кво ли... Не е красиво да правя паралели, ама сексът с Цецо е като гигантски слалом. Шус-шууус! О, нямам намерение да се развеждам. Просто история. Светът не е география, приятелю. Светът е необятен склад от залежи. Щастливи са попадналите на жила.

На голяма жила си попаднала, отроних.

Беше тъпо. Всичко беше тъпо. И снегът стана тъп. А най-много отъпях аз, посредникът. Представях си какво ще стане на Нова година. Вместо парфюма "Мистър" Виолета подарява на Ники вратовръзка. Ужас!

Да, отсече инженер Виолета. Ще го дам на Цецо. Все ще измисля нещо за Ники.

Глей, сега, почнах. Съпругът е най-близкият помощник на жената, бащата на нейните деца, стожерът на...

Оф, прекъсна ме, тия ги плямпай на партийното си събрание.

А вечерта по телефона: Бе забравих да те питам. Ти, като ми говореше в кафенето за онези бастуни, що през цялото време ми галеше ръцете?

Егати бастунската ситуация. Манджа с грозде. Стърчах в тази манджа до Нова година, малко след полунощ, когато Виолета връчи на Ники вратовръзка. От "Рила стил". Извадих се от тая манджа на минутата. В мига, преди да избягам от апартамента им, тя ме присрещна в антрето. Държеше кутийката с парфюма.

Ти нали си историк, каза, а защо не съзираш историческото значение на този подарък?

Нанесох се в нейното жилише през март, ден след бракоразводното им дело. Ония бастуни още падаха от небето. Сняг, много сняг.

Сутрин ставам по-рано, за да затопля колата. Откарвам децата й на училище. Връщам се. Под пенюара прозират онези релефи. Препечените филийки миришат на гигантски слалом. Шус-шууус!

Поемам към Факултета щастлив, целият ухаещ на "Мистър".

Димитър Шумналиев - визитка

Димитър Шумналиев е завършил българска филология в Софийския университет. Автор на романи, между които "Речни духове", "Тресавището на Абдовица", "Геена". Специализирал писателската програма на университета в Айова, САЩ, и френска литература в университета на град По.

В книжарниците е най-новата му творба "Феродо". Представянето на книгата е на 10 февруари от 18 ч. в зала "Мати" на НДК.
8
663
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
07 Февруари 2004 06:01
Разказчето на Шумката добре, ама защо стихчетата на момето от Сливен ги няма? Кво да четем, само визитката й ли? Или да седнем, че да й ги напишем във форума? А бе, г-жо Башева, а бе, Бойко Ламбовски, пуснете го детето бре!
07 Февруари 2004 06:53
За разказа ще се въздържа - изпитвам чувство на носталгия, че простъпващите изпреварват Шумката...
Ама зашо, защо ей Богу, Шумка си написал тая командировка като особен случай в живота ти бе човек.Тя нито ще ти помогне на майсторството, нито ще ми повлияе на мен или на читателите.Това си е обикновена командировка, която не прави писатели и не се пише в биография..
Ти си писател и където си ходил по света си е твоя работа. Край!!!
Мама му и слугинска психика - па ти си по-добър от маса западни дето не знаят по кой свят ходят и пишеш че са те изпратили командировка в Айова като особено събитие( то си беше и особено ама не за творчеството)
Отдавна мислех да ти го кажа, но Миряна си пази файла с биографичните данни и не ги променя, та рекох да не я затруднявам с промени...

Валерка, запали един огън на брега на форума, от стари вестници "Сега"..
и въобще, ако познаеш кой съм давам каса уиски...Няма да ползваш услугите на администратора, който ни е разпродал...Условие!!!

07 Февруари 2004 07:31
Антибиотик, с цяла каса уиски падам в канала! Обади се с писмо на моя E-mail!
07 Февруари 2004 07:44
Валерка, прочети това което дописах на празното място на сливенската поетеса ...Ха хах ххахх ххСмях брато Ювигиии
07 Февруари 2004 10:18
Много е хубав разказа. Изкефи ме страхотно. Както всяка събота, антологията си е празник. Награда. Като автомобил Хонда, за отличниците..
07 Февруари 2004 17:05
Хубав е разказът, но май е за онези, които се разхождаха по Славейков когато снегът беше чист и валеше на парцали...Като прехвърлихме 50-те и корекомът, и тоталитаризмът, и партийните секретари, връзките от Рила ни домиляха. Само да сме на 20...
08 Февруари 2004 01:33
Usmivki ot starite lenti....
Dobro, no staro...
MNooooog staro....
Abe, ..."Pesenta na koleletata....na Moskvi4a..."
08 Февруари 2004 11:10
Както и друг път писах- толкова старомодно и мухлясало, че неудобно да ти стане. Дано другата събота има свежест
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД