:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,359,656
Активни 105
Страници 8,303
За един ден 1,302,066

3 март 1878 - религията на националния оптимизъм

Празникът ще бъде истински, ако го възприемаме както се възприема голям християнски празник
----------

"Последователните борби на Възраждането... дадоха на българския народ една религия на национален оптимизъм."

Симеон Радев, "Това, което видях от БАЛКАНСКАТА ВОЙНА" , С., 1993, с. 15

----------



Подобно на всички стопроцентови истини, генералните твърдения относно значението на националния празник са една постоянно повтаряна историческа баналност: Руско-турската война води до Освобождението в културно-политически смисъл. Войната донася свободата, тя стартира с цялостна етнографско-политическа карта на българската народност, отваря нови хоризонти пред едно малко европейско княжество, което с дълги и жертвоготовни борби успява да стане царство и успява да се разшири в сравнително голяма територия на Балканския полуостров, и т. н., и т. н. Затова един по-различен поглед със сигурност ще допринесе за открояването на вътрешните смисли на празника, оставащи извън баналните факти от популярната риторика.

Когато говорим за национален празник, обикновено иде реч за самооценка в смисъла на етнически и личностно-психологически характеристики, дефиниращи културната идея за цивилизационно присъствие на народността. Става дума за самочувствието на българите, за тяхната себепреценка и готовност да участват със сърце и душа в общественото начинание, чийто успех изисква колективно усилие. През изминалите десетилетия по обичай от следосвобожденската публицистика и по различни причини от външен характер



българите често се самобичуваха,



считайки, че от "този народ нищо не става", или че "ние сме гмеж от ганьовци" и изобщо "българска работа". Приписваха се грехове на цели обществени съсловия като средновековната и следосвобожденската ни аристокрация, правеха се исторически списъци на "национални предатели" и какво ли не още. В нашето съзнание обмислено и постъпателно се наливаше една критикарска помия, която е в състояние да подрони вярата в себе си у кой да е народ по света. За наше щастие българите не успяха да се огънат до такава степен, каквато беше програмирана в безразборното оплюване на всички наши черти. Целта на осъждането на "балканския" ни манталитет и домашно затворена култура бе да се пречупи нашата готовност за сериозна държавна и обществена промяна към по-добро. Защото недоверието към единородците и съработниците е най-доброто средство за осуетяване на велики дела, за които българинът впрочем винаги е проявявал рядка интелектуална способност.

Както пише Симеон Радев: "Успехът от победите от Възраждането води до създаването на едно чувство на религията на националния оптимизъм." Този оптимизъм позволява на българите да се превърнат не в малък балкански тигър, както мечтаем днес, а в голям лъв на Югоизточна Европа. Феноменалните пробиви в европейската констелация през ХIХ в., отхвърлянето на строгото политическо статукво на Берлинския договор и поставянето на първо, второ и последно място интересите на нашата държава доказват една могъща градивна сила, родена от съюза на всички класи и съсловия в България. Известният английски историк Ричард Крамптън нарича българския обществен успех



"Велик съюз на селото с интелигенцията"



Веднага след Освобождението страната става привлекателно място за учени, културни дейци и просветители, които превръщат столицата и по-големите градове в културни средища на високата граматизация и цивилизационен стремеж. Впрочем още през Средновековието е бил известен един етнографски документ от Ватиканската библиотека, който в частта за българите казва дословно: "Малък народ, но непобедим." Историческото битие на българите е протяжно, то съществува и в условията на бездържавност. Но винаги нашият гений, ценен днес може би най-вече в областта на изкуствата и точните науки, проявява своя блясък в годините на силна и могъща държава. И ако днес има нихилисти, критици на държавността, то на тях може да се отговори с перифраза на думите на Левски - ако въпросът е за голяма частна икономическа собственост, ние сме я имали и през турско - държава ни трябва. Защото българите знаят много добре смисъла на думите на руския славист Лихачов - държавата и институциите съществуват заради съхранението и развитието на културата.

Пиететът към българското, към "българската работа" днес е повече от задължителен. А в началото на ХХI в. историческото самосъзнание на народностите ще се крепи все повече върху факти от интегралната континентална история. Именно такъв интегрален факт е създаването на свободна българска държава, заявена като политически субект чрез фермана за Екзархията от 1870 г. и санкционирана през март 1878 г. чрез успеха на християнското оръжие.

В този смисъл



3 март е огледало на успеха на редица поколения,



живели много преди края на ХIХ в. Наистина Освобождението е културологичен успех, изразен не във възкръсването на българския народ - той е непрекъснато жив още от идването на първобългарите на Балканите през VII в. Финалният завършек на Възраждането е успех на колективното начало в нашето минало и като такъв е по-ценен от кое и да е събитие след създаването на Княжество България. Нито Съединението, нито Независимостта, нито военните успехи от началото на ХХ в. са възможни без категоричната воля за обществен успех, изразена в бойния съюз между живи и мъртви на Орлово гнездо на връх Шипка. Ние, модерните българи, снабдени с Интернет и GSM, познаващи вкуса на наркотика и смаяно наблюдаващи екстатичния пир на светски "партита" тип "Криворазбраната цивилизация" - ние сякаш изпитваме мазохистично чувство от това да презираме своя Дар Божи.

И ако днес трябва да празнуваме Освобождението от 3 март 1878 г., ние трябва да го приемем като изцяло българско дело, като озадачаваща ревизия на отрицателното понятие "балкански". Защото нашите предци са успели да убедят тогава християнската цивилизация, че са способни да носят кръста си на общество, което се намира на границата между Европа и Азия. Утвърждавайки в страната принципите на демократичната свобода, българите през ХIХ в. проявяват една желязна и неотстъпчива културна позиция на древен християнски народ с писменост и култура от Х век.

Ако руските войски успяха да се справят със задачата си да подпомогнат историческата мисия на българите, то това беше възможно заради всеобщото европейско съгласие балканските християни да получат правото си на достоен живот. Факт е обаче, че икономическата свобода предшества политическото освобождение и фактически намесата на руското оръжие узакони края на една тенденция, която и до днес се вижда в относителното богатство на такива емблематични възрожденски градове като Копривщица, Търново и Пловдив. Разбира се, в историческата оценка на събитията не бива да се пропуска заслугата на Русия. Тогава никоя друга държава освен Русия не изпрати синовете си на смърт в името на нещо повече от логичните външнополитически стремления.

Наистина то е вярно от фактологическа гледна точка, войната от 1877-1878 г. беше спечелена заради усилията на набързо създаденото наше опълчение.



Войната беше спечелена на Шипка,



когато българите не пуснаха нито един противник да премине през прохода.

И ако днес ние се опитваме да омаловажим - волно или неволно - жертвата на 60 хиляди християни, то причината не е в клишетата на русофобията, нито в партийната конюнктура. Причината е в нашата прословута неблагодарност, която не ни позволява да видим нашите си, български жертви. Отричайки знамето на руско-турската война като цивилизационен кръстоносен поход, ние отричаме нашето опълчение и пушеците от изгорените къщи през април 1876 г. Колкото и да е неприятно за някои - но то е факт, то е било, - руските байонети са вървели редом с родния трибагреник в победния си марш за разширяване на европейската културна граница. И ако народите ценят своите жертви, не давайки пряко или косвено върху делата им да падне и прашинка от съмнение, то ние някак си с широка ръка ръсим епитети и квалификации, сякаш не става дума за нашата кръв и нашата човешка същност, видяна в обърнатата оптика на историческия ескиз.

Нашата деградация започна в първите години на "прехода", когато ордените и отличителните знаци на българската войска излязоха да се продават на сергия - така както се продава зарзават или дрехи втора употреба. Как да тържествуваме на националния си празник, когато злобната нужда за насъщния ни кара да подценяваме работата и усилията на онези социални групи, чийто съюз фактически обоснова морално и политически датата на свободата? Днес



не ценим усилията на нашите учители,



които за жълти стотинки образоват бъдещите математици и физици на САЩ и Европа. Не ценим усилията на нашето духовенство, което успя в крайна бедност и социална немощ да построи заедно с народа си повече от 1000 църкви и десетки манастири през ХХ в. Не ценим нашите лекари, които ни поставят диагнози и ни лекуват без модерни технически средства. Не ценим българските професори, които мизерстват, за да могат да четат и да се конкурират с богатите учени на Запад. Не ценим нашите военни, запазили всичките наши дружинни и полкови знамена. Не ценим езика си, не го защитаваме институционално. Днес ние не правим хуманитарни гимназии по българистика, макар точно този тип български училища да са довели до брилянтното Възраждане. Но накрая идва и най-лошата констатация.

Ние



не се обичаме по християнски, сиреч по европейски



Не се обичаме с любовта към ближния. Защото как ще видим всебългарското, ако не видим конкретния българин, беден и достоен - въпреки непрестанното унижение, на което е подложен. Изводът е един - истинското празнуване може да се извърши само ако 3 март се възприема, както се възприема голям християнски празник.
55
2117
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
55
 Видими 
02 Март 2004 20:59
БЪЛГАРИНА ЗНАЕ ДА УВАЖАВА ПРЕДЦИТЕ СИ
02 Март 2004 21:08

ДРАГИ ФОРЛАМЕНТАРИСТИ,
ЧЕСТИТ ДА ВИ Е 3 МАРТ - ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ОСМАНСКО ИГО И УЗАКОНЯВАНЕТО НА "ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ".
02 Март 2004 21:15
Chestit praznik na vsichki, za koito 3 mart - denia na osvobozhdenieto ot tursko robstvo e praznik!
02 Март 2004 21:36
Вечна слава на героите смазали главата на змията отоманска.Наш дълг е да
спрем реваншиските попълзновения на потомците на поробителя вековен.Да склоним глави и да се закълнем, че няма да допуснем над нашата свята
земя да се вее отново байрака на поганците.Редно е в този ден да се помолим
и за падналите руски богатири, които с кръвта и живота си ни донесоха от
векове мечтаната свобода.
Не бива да забравяме, че няма такъв случай в световната история, когато един народ жертва стотици хиляди от най-достойните си синове за свободата на
друг народ.Само велика Русия е способна на такава саможертва, тя го доказа на практика.Вечен позор за онези, които се опитват да омърсят това благородн
о дело.това са слуги чуждоземни, нечистоплътни и вонящи на подлост и мерзос
т.Анатема!
02 Март 2004 21:39
02 Март 2004 21:41
СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ
Добри Чинтулов


Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!


Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!


И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил, всинца да се изтребим.


Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?


Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!


Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.


На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.


Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!


Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!


Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!


02 Март 2004 21:52
просто невероятно е как позволихме да ни вменят в отговорност едно деяние на бившия комунистичекси управляващ елит - т.нар. "възродителен процес". И как заради този факт позволихме да бъдат забравени, унизени, стъпкани в праха Героите на Шипка.

Хубава статия. Но, колко още много трябва да се направи, за да не позволим отново да попаднем под контрола на турците. А то неминуемо ще се случи, ако в бъдещото праивителство ченгетата на ДОган отново успеят да се наредят като "балансьори".

тежко на България.......
02 Март 2004 22:06
БАХУР , ОСТАВИ ЗА ДРУГ ДЕН ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТИ ИСКАНИЯ ! ПО ДОБРЕ НАМЕРИ НЕЩО КОИТО ДА ПОЧЕТЕ ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ КОИТО СА МРЕЛИ ЗА НАС ! ТАКА Е ПО ДОБРЕ ! НЕ МИСЛИШ ЛИ ?!?!?!?
*****
Бенковски
.
.
Планината пуста. Дивота и сън е.

Вред пространства голи, бърда, урви, трънье;

в пустинята влада някой гробен дух.

Небосводът гледа уплашен и глух.

Лесовете черни, накрай кръгозорът

мяркат се, тъмнеят. Надалеч в просторът

орел един плува, бавно се върти

над някоя мърша, що му дъх прати;

по скалите зеят страшни пукнатини;

затулени с храсти - легла на гадини;

сипеи безродни, плешиви бърда,

стръмнини без дръвье, реки без вода

душата измъчват и плашат окото.
.
.

Из един там глух дол, обрасъл с глогина,

сега върви тихо някаква дружина.

Вождът е Бенковски! Бенковски е сам!

Бенковски я води в пустинята там;

героят, юнакът с мисъл на челото,

на подвига знаме, душа на делото,

човекът, що даде фаталния знак

и цял народ смело тикна с своя крак

желязната вволя, железните сили,

могъщото слово, що слабий окрили,

гласът, който каза: "Вървете! Да мрем!

Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!"

И ние трептяхме пред тоя глас мощен,

пред тоя демон таен, призрак полунощен,

който произнесе страшните слова...
.
.

Той сега вървеше с клюмнала глава.

Другарите му верни, разбити и пршни,

мязаха на мощи и на сенки страшни,

седемдесет бяха, четирма са днес.

Другите паднаха: едни в боя с чест,

други в плен срамотен, други пък бегаха,

от тяхната участ кат се убояха.

Тъжно те вървяха в заглъхналий мир

по пясъка ситни, из дивния шир,

с пушки без патрони, и скрака без сила;

всяка кост се клати, боли всяка жила;

подвигът е труден, пътят е свиреп.

Петнадесет дена без отдих, без хлеб

скитат се в горите, борят се с тиранът,

с пекът, с дъждовете и с треви се хранат,

често мисъл мрачна дохожда им тям.

Но бълзо изчезва; Бенковски е там.

Бенковски ги пази мълчалив и страшен;

в бедите поддръжка и пример всегдашен;

тоя държи, не охка, тоя е само блед,

и гледа на изток, и води ги дмело,

и бурно се бърчи бледното му чело.

В глава му се блъскат мисли цял пояк

и кроежи тъмни, и лучи, имрак,

и ярост отровна кипи му в гърдите

за толкоз нещастья, надежди разбити,

за толкова жъртви и вяра, и труд,

отишли на вятър под натиска лют!

И бунтът пред него като облак чуден

фърчи кат от някой ураган прокуден.
.
.

Накъде отиват?... Изведнъж гръм

раздаде се от ближния хлъм.
.
.

Кат снопове падат трима другари.

Кръв димеща, топла пясъка прошари.

Пушекът се пръсна и гръмът мина,

кат напълни с екот цяла планина.

Потерята скокна от свойта пусия

и шумно изкряска - смелост уловия:

тя видя един прав и то кървав, сам!

Двайсет пушки мерят изново насам,

готови куршуми и огън да храчат.

"Предай се, разбойник!" - извика водачът,

и сганта внезапно загради отвръст

сетний неприятел със жажда за мъст,

със радост свирепа, с увереност дива,

че веч държи здраво плячката си жива.
.
.

Тогава ранений прав, трепетен, див,

с поглед безнадежден, почти горделив,

с пет рани в снагата, при прагът на гроба,

кат не щя да падне, както падна роба,

гръмна се вчелото и сред гъстий дим

падна мъртъв, хладен и непобедим!
.
.

И Хаджи Люзгяр бей, главатарят стари,

пристъпи зачуден с хищни си другари

към таз жъртва силна, към тоз горд юнак,

който му избегна с такъв славен бяг,

погледна чело му, с топла кръв покрито,

и очи му страшни, вперени сърдито,

и ръка му, взела револвера с мощ,

като че се готви зарад битка йощ,

и уста му бледни, открити към свода

като че ще винат: смърт или свобода!

И усети почит и трепет, и студ,

и викна уплашен: "Кой е тоя луд!"

Но всички мълчаха. Тогаз от земята

един труп пошавна, отвори устата,

пробуден от сила тайна, непозната,

и с глас издихающ, кат ръка простря,

"Бенковски!" продума и тихо умря.

02 Март 2004 22:17
България е оцеляла в условия, при които са загивали световни цивилизации. Извисена над пепелища и насилие, на Шипка бе показана българската устойчивост и жажда за свобода.
"Нека носим йоще срама по челата,
синила от бича, следи от теглата,
нека спомен люти от дни на позор
да тегне кат облак в наший кръгозор.
Нека ни отрича историята века,
нека е трагично името ни.
Нека! Но в нашто недавно
има нещо силно, има нещо славно,
що отговор дава и смива срама
и на клеветата строшава зъба.
.....можете да продължите Вазовото стихотворение

защото всеки българин го знае.

02 Март 2004 22:37
Чудесна статия. Браво!
02 Март 2004 23:40
Честит празник форумци! А за автора на статията едно голямо БЛАГОДАРЯ
03 Март 2004 00:03
Въпреки некадърността на руските генерали и позорното отстъпване на Плевен и Стара Загора (последният град е изгорен до основи), благодарение на храбростта на Българското Опълчение при Шипка, войната е спечелена.

Русия получава делтата на Дунав от Румуния срещу северна Добруджа, а в замяна на Македония и Беломорска Тракия половината от Армения става част от Руската империя.
Българска Морава е дадена като компенсация Сърбия.

...А и Русия на дяда Ивана,
да дойде да каже: "триста гроша давам."
Отечество мило, я па те не давам.
03 Март 2004 00:57
Горскио , напиши го и във другите теми че ме изкарват от обувките със незнанието си ! А аз като незнаещ съм им като трън във очите !
Яд ме е че на знаят да уважават себе си дори !
П*ичка му майна , не е работа !

Редактирано от - nesnaecht на 03/3/2004 г/ 00:58:30

03 Март 2004 01:56
ВЕЛИК ДЕН ЗА МАЙКА БУЛГАРИЯ!
ЧЕСТИТО!
ВСИЧКИ ДА СТЕ МИ ЖИВИ И ЗДРАВИ, РУМЕНИ И ЗАСМЕНИ...........
КАКТО СЕ ВИЖДА, БУЛГАРИЯ Е ПРЕМИНАЛА ПРЗ ТОЛКОВА АД,
ЧЕ СЕГА КАКВОТО И ДА ИДВА, СЕ Е ЗА ПО-ДОБРО....
03 Март 2004 06:26
Поздравления към всички българи, по повод празника на освобождението......
А ДПС начело с Доган, да отива на Шипка и да постави венец........
03 Март 2004 07:44
Честит празник, братя.
03 Март 2004 08:01
3 Mart e den na ruskoto nashestvie i nachalo na ruskite zlodeiania!
Koi osvoboditel shte krysti ulici, ploshtadi, hramove, selishta .....na chuzhdi generali, grafove, svetii...Tova go niama nikyde
Imena na generali, grafove, svetii na chuzhd na bylgarite narod celiat da ni unizhat i da ni asimilirat!
Gadna paplach sa rusofilite i ruskite agenti i lakei!
Da se digat za Sibir i da gniat tam v zemliankite!
3 Mart e den na predateli i ruski lakei!
03 Март 2004 09:15
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света
тя е нашта опора,
тя е нашта висота.
03 Март 2004 09:36
БАЛАДИЧНО ПИСМО

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията.
че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни -
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
Ще възкръснат ли в Българско живите!

Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали -
двеста неми зловещи камбани.

По мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем!

Подписвам се: Ботев.
03 Март 2004 10:10
Отлична статия - браво на автора!
Отново моля редакцията да изтрие, поне за днес, 3-ти март, коментарите на животното с псевдоним "ФЛ".
03 Март 2004 10:21
В случай, че някои ефендита от форума са пропуснали изречението:
[б]Колкото и да е неприятно за някои - но то е факт, то е било, - руските байонети са вървели редом с родния трибагреник в победния си марш за разширяване на европейската културна граница[/б]
За другите(патриотите) - четете интервюто на проф. Георги Марков в Стандарт
03 Март 2004 10:23
Kato cheta prostotiite na tova FL vinagi mi idva na um prikazkata:
"Typo, ta chak vdlybnato!"
03 Март 2004 10:44
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!
03 Март 2004 10:49
FL вярно е рядък дебил, има неща с които човек няма право да си играе и да ги привързва към патологическия политически мироглед
03 Март 2004 10:51
FL ne e samo tupo do vdlubnatost, to e ot onazi poroda lumpeni, koito biaha jestoko manipulirani v nachaloto na 90-te i na koito nikoga niama da im doide akulut v glavata.Samo se nadiavam da e ot tezi, koito sa zaminali po svetlite prostori na lelejanata chujbina i nikoga niama da se vurne v Bulgaria.
03 Март 2004 10:55
Zabravih...Chestit praznik na vsichki! Statiata e dobra, a i mnogo mi haresa idejata za pripomnianeto na stihovete.
03 Март 2004 11:01
Като се замисля, дори и от FL има някаква полза, по въпроса относно него самия всички стигнахме до консенсус (е такова тъпо животно НЕМА, и не може да има).
03 Март 2004 11:29
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!
Отлична статия, отдавна не бях виждал нещо смислено по въпроса националното ни самоосъзнаване.
Какво да добавя, може би че националния нихилизъм логично завършва с анихилизъм на вярата и всичко човешко. Струва ли си ? Празник е ...
Браво на Миранда, Мила, Незнаещия и Русчуклията!
03 Март 2004 11:57
Като FL не иска да празнува днес и да почете паметта на загиналите българи и руснаци (за останалите той не споменава нищо), да отиде с Доган да се напият. Дано след това млъкне, поне до утре.
03 Март 2004 12:29
Това е за мутанта FL

Достоевски много прозорливо казва: “......славяните с упоение ще се втурнат в Европа, ще се заразяват от европейските модели – политически и социални, до загуба на своятя самобитност и по такъв начин ще преживеят цял и дълъг период на поевропейчване , преди да достигнат нещо в своето призвание.....А помежду си тези племена вечно ще се сърдят, вечно ще си завиждат едно на друго, ще интриганстват едно срещу друго.....”
03 Март 2004 12:41
Chestit praznik na vsichki bulgari-patrioti! ( ne se otnasja za govedoto FL).
Vizhdal sam bulgarsko-govore6ti GOVEDA tip FL v 4ujbina. Navsjakade im se privijda DS i komunizam, njamat nikakvi prijateli i si umirat kato ovtze bez istorija.
03 Март 2004 12:45
Русчуклия, huvav zitat! Ne vjarvam oba4e GOVEDA kato FL da sa 4uvali za velikija Dostoevski. Toj ne e za plitki ili promiti mozatzi!.
03 Март 2004 12:46
Незнаещ,
Няма по-добър начин да почетем паметта на падналите за свободата на България от това, да не позволим ново, този път политическо и откровено мафиотско, поробване на Родината ни от потомците на онези, от които са ни освободили опълченците на Шипка
03 Март 2004 12:51
3-ти Март е държавен празник на Република България.
Това е държавнотворна дата, поради което Той няма политически характер вътре в държавата, по простата причина, че е НАЧАЛОТО.
Политически подтекст и дори смисъл 3-ти Март има само в международен аспект, вследствие на прекроената карта на Балканския полуостров, вследствие на Руско-Турската война.
В този смисъл, не признаването на 3-ти Март, вътре в България или омаловажаването му е възможно само от хора и кръгове, които биха могли да имат някаква полза извън България и които работят в тази насока.Тези личности, чужди за България, могат да са, или да не са родени тук, но те не са българи, защото нямат българско национално самосъзнание.
Най-лошото е ако такива "патриоти" на чужда ясла, са и във властта.За тях може със сигурност да се твърди, че са опасни за националната сигурност.За тях дори не може да се твърди, че са национални предатели, просто защото те не са българи и не са издигнати да работят за България, а само изпълняват работата възложена им от вън.Това са вредители в полята на България.Вредителите и плевелите се унищожават!
Това, горното, аз не пиша за хората, които по една или друга причина се манипулират лесно от властта и медиите, а за онези които са достатъчно образовани и платени, да разлагат традициите на българите, а оттам и държавата.
На тези, само ще кажа, че и преди благородния и демократичен
Запад да измисли "благородния акт", българите се размножаваха хубави и здрави в България, която днес има празник. Честит 3-Март Българи!


03 Март 2004 13:03
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!Празник, който десетилетия линееше в сянката на 9-ти септември и 7-ми ноември.Празник, който поради натрапвания съветизъм и днес е лишен от ентусиазма, който заслужава.Няма го настроението, което съпътства Великден, 24-ти май, Коледа...Дано с времето заеме мястото, което засужава и вместо да ни разделя на русофили и русофоби, ни обединява като българи!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
03 Март 2004 13:22
А най-важното - да престанем да се делим на всякакви -фили и -фоби в началото на XXI век. Това е не само архаично, но и вредно.
Натиснете тук
03 Март 2004 15:02
Честит празник, българи!
Развейте флага тук!

Редактирано от - Doctora на 03/3/2004 г/ 15:03:44

03 Март 2004 15:53
Благодаря на автора на тази статия! Честит 3-ти март на всички българи, които наричат България свой дом.

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близу наш'те душмани,
кураж дружина вярна, сговорна,
ний не сме вече рая покорна.

Дружно братя Българи врага да сразим!
В бой за Чест и Свобода да го победим!
О, майко моя, Родино мила,
земя прекрасна, райска градина!

03 Март 2004 16:14
Драги колеги-форумци,
Нека си честитим празника и да си пожелаем здраве, щастие и благоденствие! Надявам се идващите години да бъдат по-добри за страната ни и нека винаги да бъдем заредени с оптимизъм защото за да живееш понякога се изисква не само да си оптимист, но и огромна смелост за да преодоляваш трудностите.
Бъдете здрави, където и да сте!
Ша съ опраим!
03 Март 2004 18:23
3-ti Mart e ednata strana na monetata, a ot drugata i strana pishe 9-ti Septemvri.
Za po-prostichkite, kakvito sa preobladavashtoto mnozinstvo tuka, neka pak da otbelezim, che sled polovon vekovno savetsko robstvo prez koeto "nacionalen praznik" ni beshe DENIA NA PALACHA 9-ti semptemvri, sega komuniagi i chengeta "v druzen stroi" reklamirat drugata data 3-ti mart.
Osnovnata ideia na partiata i ruskite podlogi e da ne se kasa papnata vrav s golemia brat. Minalata godina dori lichno dzudzeto Putkin ni doide na gosti, ah kakva chest !!!!Estestveno, niamame dori sredno inteligentni istorici, koito korektno i istoricheski obosnovano da posochat miastoto na rusko-turskata voina i roliata i za badeshteto na Balgaria. Niamame i umni hora, koito debelo da podchertaiat, che dovcherashnite piani ruski izrodi, koito bezchinstvaha po rodnata zemia desetiletia nared prez 20-ti vek, ne biva da se vazvelichavat do nivoto na nacionalno praznuvane, zashtoto NE E MORALNO I POKAZVA ELEMENTARNA LIPSA NA DOSTOINSTVO I NACIONALNA CHEST!
Balgaria e dala na sveta niakolko neshta, no nai-prestiznoto ot tiah e Denia na slavianskite prosvetiteli i slavianskata pismenost- 24 MAI. Tuk obache se natakvame otnovo na tipichnia ruski gionsuratlak Dokato komuniagi i chengeta druzno vazkresiavaha velichieto na Stoletov ili Skobelev( okapani v kravta na nevinni poliaci, naprimer), v nachaloto na 90-te godini beshe obiavena datata 3-ti mart za nacionalen praznik. Ako iskash, niama referendum, piesh chasha studena voda i tolkoz...Tezi sashtite deto sega si skasvat dirnite chasti da revat za referendum za NATO, za EC, za AEZ Kozlodui, a referendum za nacionalen praznik ne davat i da se produma Ta po sashtoto tova vreme tovarish Elcin na tri vodki obiavi 24 Mai za ruski nacionalen praznik, shtoto bratiata Kiril i Mefodii (pri tiah oshte ne biaha svetci dori) bili rodeni v Rusia i velikata strana e dala pismenost na vsi slaviani po sveta. Tova go pishe i v dneshnite ruski uchebnici za promivane na mozaci. Ako kazesh na rusnak, che tova sa dolnoprobni kagebistki brashtolevenia za reklama na "panslavizma", te go priemat kato smartna obida
Zatova pak psevdoucheni i psevdoistorici, no sashtinski pomiari, se poiaviavat po vestnicite i ni davat akal, che bilo "idiotsko" da ne se priema 3-ti mart za nacionalen praznik (pantev v Monitor) ili "archaichno i vredno" v Standart drugia profesor-glupak...Ne bivalo da se delim na fili i fobi...
IMAM SAMO EDIN VAPROS- KOI IMA INTERES DA KARA VCHERASHNITE ZERTVI DA SE PREGARNAT I CELUNAT S VCHERASHNITE MACHITELI I DNESHNI "POCHTENI"BIZNESMENI I MILIONERI ? KOI DARZI TOVA DA STANE DEN NA NACIONALNO EDINENIE POD MARTVESHKATA SIANKA NA RUSIA?
03 Март 2004 18:30
горният простак
ти в кой век живееш бе , още ли живееш в 20 век-нещастнико , та да знаеш , че 9-ти септември преди 15 години е отменен и бе възвърнат стария национален празник на Отечеството ни България 3-ти Март! Нещастен плазмодий , обаждаш се някъде от чужбина и дори на кирилица не се постараеш да пишеш!
Сега празнуваме нашият велик празник 3-ти Март!
А 9-ти септ. отдавна сме го изтрили от календара си, както сме изтрили и пещерния антикомунизъм , на който ти продължаваш да си умствен и физически роб!


03 Март 2004 18:39
chukcheto, lichi ti, che iskash neshto da kazesh, no trudno ti se udava tova...misleneto
Ma mnogo lesno gi triete tia dati be, drugariu
Tia istoriata ne e toaletna hartia, da se barshesh s neia samo kogato ti iznasia!
Kade e ravnosmetkata za nacionalnata katastrofa, kade sa nakazanite vinovni za smartta na hiliadi nevinni, kade sa spisacite na dolnite chengeta, prodavali Balgaria i nai-blizkite si za 30...rubli !
Shte vi se da triete, no tova ne kato drugoto - dneska komunist, utre socialist, a sled sedmica ...onanist
03 Март 2004 18:51
Baron Selski,


Никой не ти пречи да си празнуваш не само 9-ти септември, ами ако искаш и 7-ми ноември, и деня на ЧК, рожденият ден на Маркс, Ленин и Рокфелер и най-паче Ханука. Може да добавиш и Курбан Байрям за по-голяма достоверност на глобалистичния си образ. Просто не очаквай, че тука някой ще те потупа по рамото по този случай.
03 Март 2004 18:55
karamfilke, kato niamash nikakvi drugi argumenti ne e zadalzitelno da izsipesh parvite nesvarzani misli, doshli ti na um... Ceni si vremeto sepak
03 Март 2004 19:13
Прекрасна статия! Колко хубаво щеше да бъде всички да я възприемем като такава и най-после да започнем да мислим като един народ, а не да хвърляме жлъч наляво и надясно, да търсим виновни и да продължаваме да бъде роби -дълбоко в душите си.
03 Март 2004 20:25
Да бе
Хубава статия
Успя да вмъкне нещо за събитието
Поздрави
03 Март 2004 20:33
След 125 години от Освобождението на България от турско робство е редно да се погледне трезво на това, което преживя нашият народ. Има факти и обстоятелства, които трябва да бъдат достояния на всички.
На подменената плоча на Храма “Св. Александър Невски” в София е написано, че руските войски са дали 200 хиляди души убити в сраженията с турците за освобождение на България. Това фалшифицирано число е десет пъти повече от истинското. Според руския специалист Степан Кощурко, ръководител на Международния обществен център “Подвиг” в Москва загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си войници и офицери. Тези данни са публикувани във в. “Дума”, бр. 239 от октомври 1996 г., раздел “Общество”. Според поставената плоча на Шипченския манастир убити са 18 200 руски воини във войната.
През 1944 г. СССР ни обяви война, за да ни принуди да се бием срещу неговите врагове. Дадохме 35 000 убити български воини. Това е без ранените. То представлява два пъти повече жертви от дадените от Русия за освобождението през 1887 г.
Според фалшивата плоча Храма “Св. Ал. Невски” излиза, че цялата руска армия, която е броила 194 000 души е била унищожена във войната.
За свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 и битките на българското опълчение даде общо 60 000 убити. Българските опълченци дадоха почти половината от руските убити воини. А това опълчение бе решаващо за изхода на войната.
Турция е изгубила войната заради геройската съпротива на българските опълченци на Шипка. Това го твърди видният турски историк Зия Гьоказия Гьокали: “На Шипченския проход турските войски бяха предадени от българите и поради това се предадоха впоследствие...” Това го пише в книгата си “Три неща, които трябва да направим сами” (1976 г.).
Но нашият народ даде не само кръвта си за своята свобода. Той бе заставен да заплати на Русия и разходите от войната с Турция, и то в злато. Това ясно е посочено в Конвенцията за изплащане разноските на тази война. В Конвенцията, публикувана в Държавен вестник, бр. 2 от 10 януари 1884 г. четем дословно в чл. 1: “Княжеското българско правителство признава да дължи разходите по окупацията на императорските войски, съгласно определенията на Берлинския договор сумата десет милиона шестстотин осемнадесет хиляди двеста петдесет книжни рубли и четиридесет и три копейки. Под разходи на “окупацията” се разбира поддръжката на войната (боеприпаси, продоволствие, заплати на офицерския корпус за периода от началото на Руско-Турската война на 1877 г. до 1884 г.).
Тази сума по онова време по направена справка в БНБ се е равнявала на 32 тона злато (чл. 3 от Конвенцията) в левове или франкове, съгласно курса на деня. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, тази сума е изплатена напълно.
Освен кръв и този път дадохме пак злато. За 5 месеца след 9 септември 1944 г. до 1 февруари 1945 г. от страната ни бе изнесено от окупационните болшевишки войски българско имущество в пари, материали и храни за 12 559 287 000 лв. Това прави около 148 милиона щатски долара и над два пъти повече от репарациите на България по Парижкия мирен договор от февруари 1947 г., които по същия договор бяха 70 милиона долара. Вторият човек след Георги Димитров – Трайчо Костов, знаеше добре какво ставаше и бе потресен от ограбването на страната ни. Реагира и плати с живота си за това.
Заплатихме и за двете си “освобождения” с реки от кърви, тонове злато и милиони долари. Това трябва да се знае от всеки един българин.
03 Март 2004 21:17
А нещо за Достоевски
За сълзите на едно дете
Тази аритметика с труповете е много празнична
СРАМНО е
Да се броят жертвите за по-висака историческа цена
СРАМНО е да се продават живите за по-висока актуална цена
СРАМНО е това което чета тук
Независимо от филството и фобството
Но освен срама има и ПОЗОР
ИСТОРИЧЕСКИ, който остава актуален въпреки всичките ползи на актуалнтото
03 Март 2004 21:23
БАРОН СЕЛСКИ,
ОБИЧАМ ТЕ ПО ХРИСТИЯНСКИ, СИРЕЧ ПО ЕВРОПЕЙСКИ...
И ПО ЧИСТО БЪЛГАРСКИ ЩЕ ТЕ ХВЪРЛЯ НА ФОРУМА, АМА ТЕ СЕГА ЧАКАТ НОВИЯ БРОЙ И СЕ НАПИВАТ, ТА ЩЕ ТИ СЕ РАЗМИНЕ.
НАЗДРАВЕ!..... : :
03 Март 2004 21:29
След това 2:0 още в 10-тата минута по -интересно е да се оглозгва форума!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД