Кух вот срещу кухо правителство в кух парламент - така може да се определи мероприятието на БСП, стартиращо днес. Преди да забележи мазното петно от иракски нефт върху ревера си, левицата си позволяваше само да медитира върху възможността да предизвика подобно шоу, но не си и помисляше да предприеме реални действия. Подобни политически медитации и произнасяните при тях мантри имаха за цел да поддържат илюзията, че БСП е опозиционна сила, и да крепят авторитета на нейните лидери пред твърдия електорат, в чието недоволно ръмжене започна да се прокрадва и напълно основателното подозрение, че



Сергей Станишев е нещо като Надежда Михайлова в панталони



Тъй като тази игра започна да омръзва на всички, след няколко нереализирани закани за ляв вот на недоверие Първанов намери сили да заяви, че страната ни няма интерес от предсрочни парламентарни избори. Ала президентът предполага, а господ разполага - скандалът с иракския петрол наложи светкавични контрамерки, за да бъдат спасени позициите на БСП като първа политическа сила с шансове да управлява след парламентарните избори. Днес, когато истинността на публикуваните от "Ал Мада" списъци бе потвърдена официално от лидера на Иракската комунистическа партия и член на временния управляващ комитет, този мотив продължава да бъде актуален.

БСП бързо се отказа от идеята за вот на недоверие за цялостната политика на кабинета. С обяснението, че при неуспех такъв вот би бетонирал НДСВ и ДПС. И независимо от факта, че точно такъв вот се приема като най-адекватен от 60% от избирателите, докато избраният вариант - за социалната политика, заема едва пето място в класацията. Междувременно обаче в интригата около вота се намесиха фактори, които не бяха взети предвид при обсъждането му като прикриваща петролния резил акция.

На първо място това е разпадането на СДС и общите центробежни тенденции в дясното пространство. Битката между Надежда Михайлова и Иван Костов за електоралното наследство на СДС превръща и двете страни в заложници на бъдещия вот на недоверие. Въпреки че Костов рязко отказа консултации с левицата, политическата логика налага



вотът да бъде подкрепен от неговите депутати,



тъй като точно управляващите, а не БСП бяха идентифицирани като основен политически противник. Още по-съществен мотив е волята им да се наложат като автентична опозиция - в контраст с "фасадната" такава на "казионния" СДС.

Този вариант поставя Надежда Михайлова пред тежък избор. Ако нейните депутати се въздържат или подкрепят правителството, обвиненията биха придобили реална плът, а загубата на структури и симпатизанти би нараснала лавинообразно. Поради което става много вероятно цялата дясна опозиция да подкрепи левия вот - тъй като за формиращата се нова група около БЗНС и депутатите от бившата НИЕ подобна подкрепа не поражда неудобства, нито пък представлява проблем.

При това положение маржът, който дели мнозинството от евентуална правителствена криза, възлиза на скромните 9 гласа. Шансовете за оцеляване обаче могат да станат несигурни, тъй като не само СДС, но и НДСВ се фрагментаризира. Възродените за пореден път амбиции на "Новото време" да играе самостоятелна политическа игра и да формира своя парламентарна група този път се вписват в политическата логика: година и нещо преди парламентарните избори е последният разумен срок, в който една фракция може да заяви себе си и да разчита на минимални шансове за реализация в следващия парламент. Едва ли може да се измисли по-удобен, шумен и шоуменски вариант за самоидентификация от този нововремците да свалят собственото си правителство.

В резултат вотът, който въобще не бе замислен като печеливш, може спокойно да се окаже такъв. Ако бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори, БСП ще се яви на тях в най-удобния момент - когато основният й политически противник е на дъното на кризата, а новата дясна партия още не е създадена. Наистина още не е доутвърден и тъй насъщният контрабалансьор на ДПС, което бе основна причина червените да бягат от властта като от огън. Но пък съществува шанс за абсолютно социалистическо мнозинство, което несъмнено ще амбицира червените хардлайнери.

Има една дребна възпираща подробност - правителствена криза дни преди официалното ни приемане в НАТО може да се превърне в най-грандиозния външнополитически гаф на България и



да блокира основния ни геополитически приоритет



Само че това може да възпре единствено крехките реформатори в БСП - доколкото изобщо ги има. И точно тази възможност може спокойно да съвпадне с целите на червените генерали и ченгетата, които и до днес използват партията предимно като легитимно прикритие за прокарване на руските политически интереси в България. Ако това се случи, ще бъде жалко за всички нас. И срамно за политиците, които в своите боричкания за надмощие са способни да ни прежалят.