:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,334,650
Активни 140
Страници 17,305
За един ден 1,302,066
Писмо от "Баучер" 23

Г-жа Илюзия и нейните канони

Сам Голдуин обяснил на сценариста: в уестърните героят не умира; той бавно язди надолу по хълма и изчезва в залеза. Така е по канона на филмовата илюзия. После продължили да снимат проповедника, поучаващ каубоите: като те зашлевят по лявата буза, обърни дясната. Че той ще ме зашлеви повторно; после? Обръщаш пак лявата. Ще ме зашлеви трети път; после? Пак дясната. И докога? Докато се съберат зяпачи за свидетели, че си го застрелял при законна самозащита.

Екранните каубои са доволни от проповедта. Зрителите са доволни от хепиенда. Недоволен е само Джанети. Той е един от изследователите на историята на идеите. Озаглави книгата си "Лъжите, с които живеем, и изкуството да се самозалъгваш"*.

И други учени изследват как протестантската етика сляла моралиста с адвоката не само в уестърна за проповедника. Ако това смесване е лоша идея, тя е тръгнала от Европа. Папата. Лютер срещу папата. Калвин против Лютер и папата през религиозните войни и Реформацията в ХVI век. И така, през вековете, до новия пазарен фундаментализъм в сблъсък с ислямския фундаментализъм, практикуващ шериата и още нестигнал до своята реформация, защото ислямът е възникнал през VII век и сега е в своя ХIII век.

Един човек не бил войник на някаква догма и в своята кула в Перигьо на тавана, понеже на стената нямало място от книги, написал "Que sais-je?" ("Знам ли?")



Вземете червилото на жена си...



После написал още нещо и понеже то не било по каноните - с теза, а тъй естествено, както хората си говорят край огнището - като не знаел как да го нарече, нарекъл го опит (есе) да разговаря със своя най-добър съветник и приятел, който му липсвал. Така Мишел дьо Монтен написал първото есе и сега всеки ученик знае тази дума. На тавана над главата му се мъдрела и мисълта на Сократ "Познай себе си". Тя е обратното на "залъгвай се".

Залъгването има почетно място в историята на идеите. Залива ни водопад от оптимистични внушения - пи-ар и спин-докторуване; реклами на политици и на прах за пране - техниката е една и съща и от сто години се професионализира. Френският лекар Емил Куе разработил La Methode Coue - как да се самонапомпваме с оптимизъм. През 1937-а, половин век след Куе бестселърът на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на хората" излезе в 10-милионен тираж, имаше успех и в България, питайте вашите баби и дядовци. Дейл Карнеги измисли THINK POSITIVE! Вземете червилото на жена си и напишете на огледалото в банята THINK POSITIVE! Гледайте го, докато се бръснете.



...и "Дрън - хоп!"



Монтен бил парламентарист във време, когато западноевропейците се клали в 30-годишна религиозна война; обяснил в парламента на Бордо колко велика сила е простотията. Клинчел от заседанията, но го глобявали, понеже не получавал заплата. Избрали го за кмет на Бордо (също неплатен). Той отказал, но Анри IV настоял, а на крал отказва ли се? Не приватизирал градски имоти в Бордо и го преизбрали за втори двегодишен мандат. Избухнала чумата и му дала претекст да яхне коня и да измине за последен път разстоянието от Бордо до кулата в Перигьо (колкото от София до Кюстендил). После завалял сняг.

Вече не тренирал фехтовка с оловни тежести на подметките и китките на ръцете; не спял по къщите на селянчетата, с които израснал, но правел така, че в неделя на всяко огнище да клокне гърнето с кокошката. La poule au pot! С това превъзхождал днешните пазарни фундаменталисти. Латинският бил първият му език и превел "Естествена теология" на Raymond Sebond. Себон му харесал, понеже твърди, че и доброто, и злото са в човешката душа, докато воюващите вярвали, че само тяхната догма е правилната. Според сегашните критерии би излязло, че реформаторите протестанти са били "леви", а консервативните паписти - "десни". Но да не се занимаваме с дефектните глави на политолозите.

Протестантите, протестиращи срещу Ватикана, забранили Сенека, Плутарх и другите езичници. А католиците измислили саундбайта "Дрън - хоп!" (пуснеш ли жълтица в дискоса, душата на баба ти - хоп! - от ада в рая). В Англия превели този саундбайт твърде бъбриво - As soon as gold in the basin rings, right then the soul to heaven springs.

Ала тогава, в късния Ренесанс, с жълтиците тъй сбрани, Бернини изваял невъзможното. Един дяволит ангел, пронизващ със стрелата на божествената любов основателката на ордена на кармелитките света Тереза. Изваял я зажумяла по-скоро в оргазъм, отколкото в религиозен екстаз.

Случи ли ви се път през Рим, отбийте се в църквата "Санта Мария дела Витория" да я видите. После ми обяснете защо верският дефицит ражда лицемерие и шедьоври, а верският излишък - атентати и порно.

------------

* Eduardo Giannetti, "Lies We Live By: The Art of Self-Deception" Bloomsbury; 304 p.
41
1763
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
41
 Видими 
02 Март 2004 20:55
"защото ислямът е възникнал през VII век и сега е в своя ХIII век."
.
MNOGO pravilno!
02 Март 2004 21:33
Азербайджанские шииты отказались от самобичевания

[02-03-2004] Мусульмане-шииты Азербайджана отметили День ашура, в который они вспоминают внука Пророка Мухаммеда (мир ему) - Хусейна, убитого на десятый день священного месяца мухаррам. Как сообщило РИА «Новости», тысячи людей во всех мечетях страны проводят во вторник религиозные церемонии, связанные с Днем ашура.

Совет газиев Духовного управления мусульман Кавказа обратился к верующим с призывом отказаться в этот день от церемонии самобичевания, приняв вместо этого участие в кампании по сдаче крови больным талассемией. Для этой цели в течении дня в мечетях функционируют передвижные пункты переливания крови, организованные совместно с Министерством здравоохранения Азербайджана.

Как сообщило позже ДУМК, сдача крови прошла активно.


А са още в ХІІІ век
02 Март 2004 21:35
Kak beshe onazi pesnicka -Kogato Protestanta beshe mlad ! a kato dete razsipa Bwlgaria, Bosna , cehia i Mediterana! ne slucaino francuzite kazvat kato si opariat prwstite -Bougre! Peste! Eresta e po-losha ot Cuma ! Pwrvite mi vpecatlenia ot protestantite sa moi komshii -protestanti ot Kukush -Bastata vsiaka swbota bieshe trima bratia oy gore na dolu -nai -posleden revvashe malkia Lukco ! -sega e pastor v USA ! Bastata prez 50-te goneshe brat si s bradva po kaldwrwma nareden ot obstia im basta -nai Dimitwr ! sled tih razgovor za dva kvadratni metra
pretencia ot podelenata im bastina kwsta vednaga sled kato po-mladia se obwrnal
po-staria go udaril v grwb s lopata po glavata ! Umria na miasto !
Tova stana prez 1979-ta ! Basta mi bog da go prosti beshe mwlcaliv tri dni -
toi se opital da spasi padnalia FA -mno mozwka mu bil iuztekal !
staria vleze v zatvora i sled 6 godini umria ! no decata i vnuvcite im sa zivi !
Inace i dvamata bratia hodeha na cwrkva zaedno sws Sendovi i mnogo raboteha !
02 Март 2004 21:44
Натиснете тук
02 Март 2004 21:45
Sendo Blagovest si gotvel doktorata na 16 gradusa Celzii-, casha cai i kwsce sirene -kato v onazi basnia ! Basta mu reshil da se sw5evnovacva s edin komunist
i da prevwrne 6 dekara v raiska gradina -parcelite granicili ! Vreme 1950-ta ima TKZS !
Tocno sled 16 godini kogato lozeto na Sendovi prastialo ot grozde a nakomuniagata bilo kelemia -vliza niakoi i otsica vsicki 30 vishni sws zviat ot koren ! Na vrwh Velikden -maika mi beshe na svizdane v kazarmata s nehgovata -sluzih s tretia brat i toi profesor -ne proromni swlza !
Bozidar -tretia Sendov -kazal na Zena si da krwsti deteto Hristo na basta si !
Tia obace go zapisala drugoiace -Hvwrlil i buketa v rodilnoto -Tova ti e za zdravei i zbogom ! Povece nito duma ni ston ! Razvod !
A Salemskite Vestici ! Dnes Bill O.Railly i Sie zvucat kato Geobels !
02 Март 2004 22:00
Think positive..... Sto li se sestam za papesha i 800-te dni?
02 Март 2004 22:23
Каква ти вяра, Димитри, какви ти излишъци! При нас тук кокошката клоква всеки ден в гърнето. Нема лабаво, ти казвам. Иди да видиш какви миризми се носят от жълтата подводница. Лицемерието го минаваме метър, но шедьоври - с лопата да ринеш. Напразно си се хабил този път. Истините са усвоени отдавна.
02 Март 2004 23:09
Господин Иванов,
поне на днешния свет ден можеше да не отегчаваш с твоята напреднала старческа деменция. Явно вече съвсем си изперкал!

Редактирано от - American bastard! на 02/3/2004 г/ 23:10:37

02 Март 2004 23:20
Та, какво толкова си им редактирал на горните две изречения?

Ето един български виц на трети март.
Едно габровче се похвалило на баща си:
- Тате, тате, днес не се качих в автобуса, а бягах след него от училище до вкъщи и така спестих 40 ст.
Баща му, вместо да се зарадва, казал:
- Цял живот ли ще те уча! Другият път да бягаш след някое такси, да спестиш повече!

Честит национален празник!
02 Март 2004 23:20
Както обикновено - претенциозно и без основна идея. Пооскубнато някое и друго биле оттук-оттам - готов чай за гаргара.
02 Март 2004 23:23
Димитри, за "верския дефицит" съм съгласен, но за "верския излишък" не съм въпреки, че разбирам колажа ти.
Сега, верският дефицит ражда много повече злини от изброените и включва всичко до христовата епоха - епохата на езичничеството в различните му форми.
"Верският излишък" е нещо много неточно и богохулно според мен - атентатите и порното не са от постигане на нирвана, а са породени от същите причини, каквито са всички атентати в историята на човечеството ( усещането за безсилие пред по силния и желанието да предизвикаш странични реакции за осъществяване на твоята кауза - това е)
Ако имаше верски излишък светът щеше да бъде неимоверно по-добър.Няма лоша религия. Трябва да има търпимост към другите - а нашето съвремие има зле прикрита алчност която движи страховити подводни течения, които правят от света месомелачка, без да има обявена официално война.
Напротив и в този момент има "верски дефицит" - и резултатите са налице. Безотговрно е да наречеш порното вследсвие на верси излишък. То е просто продукт за продан като много неща, които влизат в яростно противоречие с основни морални устои...
Не знам дали знаеш за поверието, че когато египетските сфинксове почнат да се разрушават това ще е началото на края на нашата цивилизация. Започнали са...
А моята теория е, че изчерпат ли се моралните регулатори, с цивилизацията е свършено. Християнството, исляма и будизма са изиграли съхранителна роля на огромни маси на различно ниво на развитие, но те вече са изчерпани като предназначение и влизат в противоречие с ценностите на флагмана на цивилизацията САЩ...Тя е единствената страна, която е толкова напред, че е естествено там да се изчерпат най-напред моралните устои - то е логично. И именно за това ислямистите виждат в нея зло. Просто тяхната вяра в средновековен стадий и от това положение няма излизане..
Нужен е катарзис и той няма да е далече...
03 Март 2004 00:09
Ало, Златния Американец, не се мъчи бе душо, като не ти понася. То си има хора за всичко. Гледам открай време имаш мерак да се правиш на психиатър - ела насам към нашето градче - имаме си специализирана болница със специализирано отделение по любимата ти диагноза. Ще те уредим. и на форума добро ще сторим - ще си четем само това дето ни доставя интелектуална наслада. Бъди жив и здрав и поне по-дребен.[d arkblue]Димитри
03 Март 2004 00:51
Na Timoti Magvei koe po-beche my prilicha: Defizit ili Islishak.
03 Март 2004 01:14
Това е от по-хубавите Джимови писания, проблемите са реални, макар само скицирани, и не винаги коректно, тонът е спокоен и толерантен. Скицираните проблеми са сякаш взети от форума - протестантската етика и духа на капитализма (и на законността), реформацията и контрареформацията като реакция, съответно на тъмна северна и на тъмна южна Европа, на езическото великолепие, хуманизма и злодейството на италианския ренесанс.
*
Само за исляма ще изразя по-определено несъгласие. Според мене не е основателно да се казва, че той не е имал своята "реформация" - имал е, доколкото е възможно да се пренася механично, има и сега реформистко движение в исляма. И католицизмът е преживял много реформистки движения -говорили сме напр. за клюнийското движение или сега за "социалистическата" латиноамериканска църква. Православието обаче за съжаление не е преживяло почти никаква реформа и е застинало в музеен ступор. Но исляма? Говорили сме за исляма от 9-12 в., когато мюсюлманите били по-цивилизовани от западноевропейците и станали мост между класическата древност и тях. Мюсюлманите били и по-изтънчени, и по-големи хедонисти от западняците. Не религията прави обществото, а обратното. Когато обществото било оптимистично, цивилизовано, и религията му също. Когато обществото бивало в упадък и хаос, причинен, разбира се, не от религията, а от икономиката, политиката, природните условия и други земни фактори, и религията добивала грозни измерения. Не само исляма, но и християнството, и всяка друга религия. Както всички сме съгласни, всички велики религии учат едно и също и разликата в посланието им се крие само в състоянието на обществото, коеъто ги изповядва.
*
Затова са погрешни обвиненията, че "бездушната" западна цивилизация идела с оръжието на консумеризма и будела възмущението на "духовния" ислямски свят. Алчността и стремежът към матери ално потребление и богатство не са монопол на сегашното време и на западната цивилизация, а са съпътствали човечеството винаги. Новото сега е способността все по-големи маси хора да стават съпричастни на консуматорството благодарение на индустриализация, и най-накрая благодарение на науката. Консумеризмът навсякъде носи и морални пороци, но както сме говорили, той означава не само тъпи филми, мазни чипси и канчета бира на дивана с дистанционното пред грамадния плосък телевизор, но и нови лекарства за всеки болен, тоалетна и баня във всеки дом, елегантност за всяка мома, пенсия за всяка баба, колеж за всяко дете. Съвременната цивилизация има сили да се бори с пороците и вредните ефекти на консумеризна и малко по малко прогресира. Ислямският свят преживява не религиозен конфликт на ценности, а фрустрация и гняв от своята неуспешна модернизация, макар и толкова желана, а неуспехът е причинен от консервативното му политическо устройство, от егоизма и ретроградността на местните традиционни елити, от липсата на свобода, просвещение и добро управление. Сблъсъкът не е на цивилизации и религии, а на новото и старото, свободата и несвободата, разумното и традиционното, просвещението и мрака. И у нас, и на запад, и в
арабския свят има добри и лоши хора, алчни и безкористни, материалисти и идеалисти.

03 Март 2004 01:48
Джимо ,
Едно уточнение: Ислямът е в XV век. На 21 февруари започна тяхната 1426-та година.
03 Март 2004 01:56
Samuel Goldwyn

Hollywood Renegade & Founding Member of The Society of Independent Motion Picture Producers

Hollywood Renegade: Samuel Goldwyn, early in his film career.

Hollywood's Lone Wolf



Samuel Goldwyn was unique among the SIMPP founders, in that he had a hand in busting two major film trusts — the Edison patents monopoly (1915) and the Hollywood studio oligopoly (194. His career spanned multiple generations of film production. He had an instrumental role in the formation of the two largest Hollywood studios, Paramount Pictures and Metro-Goldwyn-Mayer. Yet he opted out of studio executive management, motivated in part by his "lone wolf" nature as well as his inability to deal with partners. A one-time Hollywood mogul archetype, he reinvented himself as an independent producer, forming a production company that became the model for the independents who followed.

Samuel Goldwyn was born Schmuel Gelbfisz, the oldest of six children in a family of Hasidic Jews in Warsaw, during summer of 1879. (Previously most published sources including Goldwyn himself, claimed to have been born in 1882.) At age 15, Schmuel’s father died. And the teenager left home on a foot-journey across Europe. He emigrated to England where his name was Anglicized to Goldfish. He lived with relatives until he earned enough money in a blacksmith shop to come to American.

The 19-year-old Samuel Goldfish landed in Canada, and briefly lived in Manhattan, before settling in Gloversville in Upstate New York. He worked in a glove factory then became a sales person. Within five years, he was a successful New York glove dealer.

In 1913, a visit to a nickelodeon began his thinking about a film career. He convinced his brother-in-law Jesse L. Lasky (then a stage producer) to go into business. They formed the Jesse L. Lasky Feature Play Company with the ambitious dream of filming a feature length movie. They hired the then-unknown aspiring playwright Cecil B. DeMille to go out west to direct their first feature The Squaw Man.

While DeMille was in charge of the filmmaking, and Lasky served as producer — Samuel Goldfish had the job of finding buyers for movies before they were completed. Though he never received screen credit, his partners credited him with being the business mastermind behind the operation. The success of the company spawned a merger with Adolph Zukor’s Famous Players.

Once Famous Players-Lasky was created, Goldfish no longer wished to be relegated to the role of salesman, and began to take a greater role in the production of films, and in the administration of the company. He alienated his new partner Zukor, his brother-in-law Lasky, and the studio’s biggest star Mary Pickford, and within months of the merger in 1916, he resigned, selling his $7, 500 initial investment for $900, 000. Famous Players-Lasky later evolved into Paramount Pictures.

Goldfish left to form a new company in partnership with the famous theatrical Selwyn family. Together they invented the name Goldwyn Pictures for the company formed in 1917. Then Samuel Goldfish decided that he liked the name so much, that he legally changed his name to Samuel Goldwyn in December 1918.

As Goldwyn Pictures expanded, Sam Goldwyn found difficulties working within the large studio environment, and its tangle of investors and partners. Again, he faced being forced out. He sold his shares with a desire to become a lone wolf in the industry. Meanwhile, his shares in Goldwyn Pictures were acquired by Metro, and in a succession of mergers, the studio known as Metro-Goldwyn-Mayer (MGM) was born.

Douglas Fairbanks, Mary Pickford, and Samuel Goldwyn - in a photo taken before Goldwyn decided to go independent.

In 1923 he became an independent producer and formed Samuel Goldwyn, Inc. He said: "I found that it took a world of time trying to explain my plans to my associates; now I can save all that time and energy, and put it into making better pictures." He became close friends with the other independents, particularly Charlie Chaplin. In August 1925, he began releasing his films through United Artists.

While many independent producers failed to weather the uncertainties of film production, Goldwyn survived over thirty years as an active independent. He closely supervised his films. He was a fanatic when it came to story development, insisting that storytelling was the singular element in a successful movie. Many independents who followed, including David O. Selznick, Walter Wanger, and even Walt Disney, operated their businesses after the Goldwyn model. That meant—small units overseen by a single creative producer, only a few films a year, all of them A-class productions. To a large extent, this has remained the model for most of the top independent production companies in Hollywood today.
03 Март 2004 01:59
Kakuv Sam Goldwin, kakvi 5 leva , kakuv Propovednik, kakuv Cowboy?
03 Март 2004 02:21
What is SIMPP?

The Society of Independent Motion Picture Producers is one of the best kept secrets of Hollywood.

Commonly known as SIMPP, the Society was formed in 1941 with a mission to protect the freedom of the independent producer in an industry dominated by major studios. There were eight founders of SIMPP — the most powerful independents of the day, and some of the most famous names in film history: Charlie Chaplin, Walt Disney, Samuel Goldwyn, Alexander Korda, Mary Pickford, David O. Selznick, Walter Wanger, and Orson Welles.

At the time SIMPP was organized, the studio system dominated the American film industry. Films were mass-produced in large film factories and exhibited in studio-owned theater chains, to audiences whose primary entertainment was a weekly trip to the movies. In contrast to the major studios, the independent producers made hand-crafted quality films. Independents understood that masterpieces were best made by individual artists, not studio committees. Without the studio restrictions, the independents were free to break new ground with such films as Snow White and the Seven Dwarfs, Gone With the Wind, Fantasia, City Lights, and Citizen Kane. The independent producers believed that in order to protect high-quality filmmaking, they would need to eliminate the studio system of Hollywood.

The members of SIMPP had diverse talents that included acting, writing, and directing. They became producers in order to secure their creative and financial freedom. During the 1940s and 1950s, SIMPP grew from the exodus of contract talent who left the studio system to turn freelance. SIMPP showed them how to secure their freedom by forming independent production companies.

At the same time, the Society brought pressure on the U.S. Justice Department to take the major studios to court. In 1948, the famous Supreme Court Paramount decision ordered the studios to sell their theater chains and to eliminate certain anti-competitive practices that effectively brought an end to the studio system.

The never-before-told story of the Society of Independent Motion Picture Producers has been revealed by historian J. A. Aberdeen in the book Hollywood Renegades. Using the original records of the Society, the author has uncovered an aspect of cinema history that has had wide-reaching influence, even though the group has received stark attention until now.

About the Archive

A Note from the Editor:

For the book Hollywood Renegades: The Society of Independent Motion Picture Producers, historian J. A. Aberdeen created a manuscript with enough material for two books. The 336 page version published in October 2000 is the story of SIMPP — how an elite group of independent producers triumphed over the studio system.

The unpublished material featured independent profiles of the founders of SIMPP to show how each of the eight filmmakers seemingly spent more time protecting their freedom, than actually making the movies themselves. The author’s extensive collection of material also brought the Hollywood studios into a new light, and illustrated how the major film companies all once struggled as independents before abandoning their independent roots as they entered the realm of big business.

The unpublished material, though fascinating, seemed to detract from the engaging story of SIMPP. At the author's own suggestion, he manuscript was reorganized into the book version of Hollywood Renegades — the first and only full-length account of the Society of Independent Motion Picture Producers. Much of the unpublished material, which fell outside the scope of the book, is presented here in the Hollywood Renegades Archive.

Since the Hollywood Renegades Archive was begun, it has evolved into a database of information and original documents on such topics as the origin of film, the rise of the studios, the development of the independent movement, and the status of the entertainment industry.

Cobblestone Entertainment has been privileged to present information that is constantly growing. In addition to the vast and unique collection of J. A. Aberdeen, we welcome additions to the database from other film fans and filmmakers who are interested in sharing information with the worldwide cinema community.
03 Март 2004 02:46


The Ecstasy of St. Teresa

mojete da vidite za kakvo stava duma , Dimitri e bil pian ili sus sumnitelna kompania

http://cgfa.sunsite.dk/b/p-bernini1.
03 Март 2004 02:47
Има хора, които не харесват Димитри не защото е неясен, а защото не им е ясно под шапката. И си го изливат на автора. Интелектуалната им недостатъчност ги хапе отвътре като краста. Димитри пише нещо, ама кво е то? Абе става нещо. Не можем да оставим тая работа така. И така Американ бастард се изхожда във форума. Като голям бастард.
ЗАщо ли Димитри го докарва до бяс?
03 Март 2004 02:51
Галилео , ама пък ти си интересен ! Умствената недостътъчност я има всеки във различна форма ! И е прието че няма умствена недостатъчност а няма информация във кратуната !
Бе едно и също е като да ти кажа че си откривател , без да знам кой си !
Заеби Честит празник и наздраве !
03 Март 2004 03:02
BERNINI, Gian Lorenzo
(b. 1598, Napoli, d. 1680, Roma)
Biography


Italian artist who was perhaps the greatest sculptor of the 17th century and an outstanding architect as well. Bernini created the Baroque style of sculpture and developed it to such an extent that other artists are of only minor importance in a discussion of that style.

Early years

Bernini's career began under his father, Pietro Bernini, a Florentine sculptor of some talent who ultimately moved to Rome. The young prodigy worked so diligently that he earned the praise of the painter Annibale Carracci and the patronage of Pope Paul V and soon established himself as a wholly independent sculptor. He was strongly influenced by his close study of the antique Greek and Roman marbles in the Vatican, and he also had an intimate knowledge of High Renaissance painting of the early 16th century. His study of Michelangelo is revealed in the St Sebastian (c. 1617), carved for Cardinal Maffeo Barberini, who was later Pope Urban VIII and Bernini's greatest patron.

Bernini's early works attracted the attention of Cardinal Scipione Borghese, a member of the reigning papal family. Under his patronage, Bernini carved his first important life-size sculptural groups. The series shows Bernini's progression from the almost haphazard single view of Aeneas, Anchises and Ascanius Fleeing Troy (1619; Borghese Gallery, Rome) to strong frontality in Pluto and Proserpina (1621-22; Borghese Gallery) and then to the hallucinatory vision of Apollo and Daphne (1622-24; Borghese Gallery), which was intended to be viewed from one spot as if it were a relief. In his David (1623-24; Borghese Gallery), Bernini depicts the figure casting a stone at an unseen adversary. Several portrait busts that Bernini executed during this period, including that of Cardinal Robert Bellarmine (1623-24), show a new awareness of the relationship between head and body and display an ability to depict fleeting facial expressions with acute realism. These marble works show an unparalleled virtuosity in carving that obdurate material to achieve the delicate effects usually found only in bronze sculptures. Bernini's sensual awareness of the surface textures of skin and hair and his novel sense of shading broke with the tradition of Michelangelo and marked the emergence of a new period in the history of Western sculpture.

Patronage of Urban VIII

With the pontificate of Urban VIII (1623-44), Bernini entered a period of enormous productivity and artistic development. Urban VIII urged his proté gé to paint and to practice architecture. His first architectural work was the remodeled Church of Santa Bibiana in Rome. At the same time, Bernini was commissioned to build a symbolic structure over the tomb of St Peter in St Peter's Basilica in Rome. The result is the famous immense gilt-bronze baldachin executed between 1624 and 1633. Its twisted columns derive from the early Christian columns that had been used in the altar screen of Old St Peter's. Bernini's most original contribution to the final work is the upper framework of crowning volutes flanked by four angels that supports the orb and cross. The baldachin is perfectly proportioned to its setting, and one hardly realizes that it is as tall as a four-story building. Its lively outline moving upward to the triumphant crown, its dark colour heightened with burning gold, give it the character of a living organism. An unprecedented fusion of sculpture and architecture, the baldachin is the first truly Baroque monument. It ultimately formed the centre of a programmatic decoration designed by Bernini for the interior of St Peter's.

Bernini next supervised the decoration of the four piers supporting the dome of St Peter's with colossal statues, though only one of the latter, St Longinus, was designed by him. He also made a series of portrait busts of Urban VIII, but the first bust to achieve the quality of his earlier portraits is that of his great patron, Cardinal Scipione Borghese (1632; Borghese Gallery). The cardinal is shown in the act of speaking and moving, and the action is caught at a moment that seems to reveal all the characteristic qualities of the subject.

Bernini's architectural duties increased after the death of Carlo Maderno in 1629, when Bernini became architect of St Peter's and of the Palazzo Barberini. By this time he was not only executing works himself but also having to rely on assistance from others as the number of his commissions grew. He was successful in organizing his studio and planning his work so that sculptures and ornamentations produced by a team actually seem to be all of a piece. Bernini's work, then and always, was also shaped by his fervent Roman Catholicism (he attended mass every day and took communion twice a week). He would agree with the formulations of the Council of Trent (1545-63) that the purpose of religious art was to teach and inspire the faithful and to serve as propaganda for the Roman Catholic church. Religious art should always be intelligible and realistic, and, above all, it should serve as an emotional stimulus to piety. The development of Bernini's religious art was largely determined by his conscientious efforts to conform to those principles.

Under Urban VIII Bernini began to produce new and different kinds of monuments - tombs and fountains. The tomb of Urban VIII (1628-47; St Peter's, Rome) shows the pope seated with his arm raised in a commanding gesture, while below him are two white marble figures representing the Virtues. Bernini also designed a revolutionary series of small tomb memorials, of which the most impressive is that of Maria Raggi (1643). But his fountains are his most obvious contribution to the city of Rome. His first, the Barcaccia in the Piazza di Spagna (1627-29), is analogous to the baldachin in its fusion of sculpture and architecture. The Triton Fountain in the Piazza Barberini (1642-43) is a dramatic transformation of a Roman architectonic fountain - the superposed basins of the traditional geometric piazza fountain appearing to have come alive. Four dolphins raise a huge shell supporting the sea god, who blows water upward out of a conch.

Bernini's early architectural projects, however, were not invariably successful. In 1637 he began to erect campaniles, or bell towers, over the facade of St Peter's. But, in 1646, when their weight began to crack the building, they were pulled down, and Bernini was temporarily disgraced.

Patronage of Innocent X and Alexander VII

Bernini's most spectacular public monuments date from the mid-1640s to the 1660s. The Fountain of the Four Rivers in Rome's Piazza Navona (1648-51) supports an ancient Egyptian obelisk over a hollowed-out rock, surmounted by four marble figures symbolizing four major rivers of the world. This fountain is one of his most spectacular works.

The greatest single example of Bernini's mature art is the Cornaro Chapel in Santa Maria della Vittoria, in Rome, which completes the evolution begun early in his career. The chapel, commissioned by Cardinal Federigo Cornaro, is in a shallow transept in the small church. Its focal point is his sculpture of The Ecstasy of St Teresa (1645-52), a depiction of a mystical experience of the great Spanish Carmelite reformer Teresa of Á vila. In representing Teresa's vision, during which an angel pierced her heart with a fiery arrow of divine love, Bernini followed Teresa's own description of the event. The sculptured group, showing the transported saint swooning in the void, covered by cascading drapery, is revealed in celestial light within a niche over the altar, where the architectural and decorative elements are richly joined and articulated. At left and right, in spaces resembling opera boxes, numerous members of the Cornaro family are found in spirited postures of conversation, reading, or prayer. The Cornaro Chapel carries Bernini's ideal of a three-dimensional picture to its apex. The figures of St Teresa and the angel are sculptured in white marble, but the viewer cannot tell whether they are in the round or merely in high relief. The natural daylight that falls on the figures from a hidden source above and behind them is part of the group, as are the gilt rays behind. The Ecstasy of St Teresa is not sculpture in the conventional sense. Instead, it is a framed pictorial scene made up of sculpture, painting, and light that also includes the worshiper in a religious drama.

In his later years, the growing desire to control the environments of his statuary led Bernini to concentrate more and more on architecture. Of the churches he designed after completing the Cornaro Chapel, the most impressive is that of Sant'Andrea al Quirinale (1658-70) in Rome, with its dramatic high altar, soaring dome, and unconventionally sited oval plan. But Bernini's greatest architectural achievement is the colonnade enclosing the piazza before St Peter's Basilica. The chief function of the large space was to hold the crowd that gathered for the papal benediction on Easter and other special occasions. Bernini planned a huge oval attached to the church by a trapezoidal forecourt - forms that he compared to the encircling arms of the mother church. The freestanding colonnades were a novel solution to the need for a penetrable enclosure. The piazza guides the visitor toward the church and counterbalances the overly wide facade of St Peter's. Bernini's oval encloses a space centred on the Vatican obelisk, which had been moved before the church by Sixtus V in 1586. Bernini moved an older fountain by Maderno into the long axis of the piazza and built a twin on the other side to make a scenographic whole. The analogies to Bernini's oval plan of Sant'Andrea al Quirinale are fascinating, as are the differences in meaning and function.

Bernini's most spectacular religious decoration is the Throne of St Peter, or the Cathedra Petri (1657-66), a gilt-bronze cover for the medieval wooden throne (cathedra) of the pope. Bernini's task was not only to make a decorative cover for the chair but also to create a meaningful goal in the apse of St Peter's for the pilgrim's journey through the great church. The seat is seemingly supported by four imposing bronze figures representing theological doctors of the early church: Saints Ambrose, Athanasius, John Chrysostom, and Augustine. Above, a golden glory of angels on clouds and rays of light emanates from the Dove of the Holy Spirit, which is painted on an oval window. The cathedra was produced about the same time as the piazza, and the contrast between these two works shows Bernini's versatility. Both works were done for the Chigi pope, Alexander VII (1655-67), who was one of Bernini's greatest patrons. The tomb that Bernini designed for Alexander VII (1671-78; St Peter's) was largely executed by his pupils.

In addition to his large works, Bernini continued to produce a few portrait busts. The first of these, of Francesco I d'Este, duke of Modena (1650-51; Este Gallery and Museum, Modena), culminates his revolution in portraiture. Much of the freedom and spontaneity of the bust of Cardinal Scipione Borghese is kept, but it is united with a heroic pomp and grandiose movement that portray the ideals of the Baroque age as much as the man.

Trip to France

Bernini went to Paris in 1665, in what was his only prolonged absence from Rome. The trip was made in response to invitations that for many years had been extended to him by King Louis XIV, and the purpose was the design of a new French royal residence. By this time, Bernini was so famous that crowds lined the streets of each city along the route to watch him pass. His initial reception in Paris was equally triumphant, but he soon offended his sensitive hosts by imperiously praising the art and architecture of Italy at the expense of that of France. His statements made him unpopular at the French court and were to some degree responsible for the rejection of his designs for the Louvre. The only relic of Bernini's visit to France is his great bust of Louis XIV, a linear, vertical, and stable portrait, in which the Sun King gazes out with godlike authority. The image set a standard for royal portraits that lasted 100 years.

Later years

Bernini's late works in sculpture are inevitably overshadowed by his grandiose projects for St Peter's, but a few of them are of outstanding interest. For the Chigi Chapel in the Church of Santa Maria del Popolo in Rome, he carved two groups, Daniel in the Lions' Den and Habakkuk and the Angel (1655-61). These works show the beginnings of his late style: elongation of the body, expressive gesture, and simplified yet emphatic emotional expression. The same characteristics are already found in the figures supporting the Throne of St Peter and culminate in the moving Angels for the Sant'Angelo Bridge in Rome, which Bernini redecorated with the help of assistants between 1667 and 1671. Pope Clement IX (1667-69) so prized the Angels carved by Bernini that they were never set up on the bridge and are now in the church of Sant'Andrea delle Fratte in Rome.

The redecorated Sant'Angelo Bridge leading across the Tiber forms an introduction to the Vatican, and Bernini's other works - the piazza, Scala Regia, and the baldachin and cathedra within St Peter's - form progressively more powerful expressions of papal power to support and inspire Roman Catholic pilgrims to the site. Bernini completed one more decoration in St Peter's in his last years: the altar of the Santissimo Sacramento Chapel (1673-74). The pliant, human adoration of the angels contrasts with the timeless architecture of the bronze tabernacle that they flank and typifies Bernini's late style. In his last years he seems to have found the inexorable laws of architecture a consoling antithesis to the transitory human state.

Bernini's greatest late work is the simple Altieri Chapel in San Francesco a Ripa (c. 1674) in Rome. The relatively deep space above the altar reveals a statue representing the death of the Blessed Ludovica Albertoni. Bernini consciously separated architecture, sculpture, and painting for different roles, reversing the process that culminated in the Cornaro Chapel. In that sense, the Altieri Chapel is more traditional, a variation on his church interiors of the preceding years. Instead of filling the arched opening, the sculpted figure of Ludovica lies at the bottom of a large volume of space, and is illuminated by a heavenly light that plays on the drapery gathered over her recumbent figure. Her hands weakly clutching her breast make explicit her painful death.

Bernini died at the age of 81, after having served eight popes, and when he died he was widely considered not only Europe's greatest artist but also one of its greatest men. He was the last of Italy's remarkable series of universal geniuses, and the Baroque style he helped create was the last Italian style to become an international standard. His death marked the end of Italy's artistic hegemony in Europe. The style he evolved was carried on for two more generations in various parts of Europe by the architects Mattia de' Rossi and Carlo Fontana in Rome, J.B. Fischer von Erlach in Austria, and the brothers Cosmas and Egid Quirin Asam in Bavaria, among others.
03 Март 2004 03:13
нови лекарства за всеки болен, тоалетна и баня във всеки дом, елегантност за всяка мома, пенсия за всяка баба, колеж за всяко дете

Ficho tez raboti ne gi prikazvash za America nali?
Ako li za America - mnogo lujesh ei chovek!
Mani - mani!
03 Март 2004 05:38
"Ислямският свят преживява не религиозен конфликт на ценности, а фрустрация и гняв от своята неуспешна модернизация". Това е много точно, Чичо, но от него не следва че "Сблъсъкът не е на цивилизации и религии". Може истинските причини на един конфликт да не са религиозни, и въпреки това конфликтът да се изживява в религиозни термини и в крайна сметка да се възприема като религиозен конфликт. Pуският вариант на комунизма също има генезиса си в неуспешното модернизиране на Русия по "естествен", капиталистически път, но в крайна сметка конфликтът бе проектиран в колективното съзнание на човечеството не като сблъсък на модерно и патриархално, да речем, а като сблъсък между конкурентни идеологии. По същият начин сблъсъкът между пред-модерния Oриент и постмодерния Запад сега се проектира като религиозен и цивилизационен конфликт.
03 Март 2004 06:06
Те искат да го представят като религиозен, но ето че взривяват шиитите, и по-рано взриввяваха и сунити в Саудитска Арабия. В последния Форин Афеърс имаше интересна статия за С. Арабия, пишеше, че за крайната уахабитска партия шиитите били по-люти врагове и от евреите и християните. "Ислямския" лагер съвсем не е единен и терористите нямат общо с догмите на религията. В коалицията на запада има много ислямски страни.
03 Март 2004 07:14
Димитри пише все по-отвлечено. А когато някой пише неясно, това означава, че и на самия него не му е ясно...............
А колкото до ислямистите ........ това не го знаех (VII). АЛОООООООоооооооо четете ДПС..............учете се...........
03 Март 2004 09:04
Bastard
03 Март 2004 11:54
По някакво стечение на обстоятелствата, тъкмо четях две интересни статии, които са горе-долу по темата и може да представляват интерес за някои.
Истинският ислям
Натиснете тук
В
средата на седемнайсети век нов вид мюсюлмански екстремизъм започва да процъфтява в малко селце в арабската пустиня - секта, която ще окаже дълбок ефект върху ислямската религия и бъдещето на света като цяло. В своята последна книга The Two Faces of Islam: The House of Sa'ud from Tradition to Terror Стефан Шварц казва, че малко се знае за ранния живот на Мухамад Ибн Абд ал-Уахабна - основателят на сектата, с изключение на това, че е бил млад мъж, който размишлявал, докато пътувал из земите на Османската империя.
При пътуванията си Ал-Уахаб стигнал до извода, че Отоманите са корумпирали и отслабили исляма и затова неговата религия трябвало да бъде върната назад към своите корени. Но представата му за "истинския, автентичен ислям", пише Шварц, била доста по- груба от религията, която Пророка Мохамед е създал векове преди това. Ал-Уахаб отхвърлил много от практиките и традициите на мюсюлманската култура, между които и отбелязването на рождения ден на Пророка, украсяването на джамиите и използването на музика в ежедневните проповеди. Но най-забележително било уахабисткото отношение към хората - без значение дали са мюсюлмани или от други религии - които не споделяли вярата му.


Обезателно разгледайте и тази статия

"Аз съм прав, ти грешиш, върви по дяволите!"
От Бърнард Люис
Религии и срещи на цивилизации
...как хората от различни религии могат да се отнасят едни към други? Ако ние разгледаме този въпрос исторически, едно нещо изплува достатъчно ясно: въпросът дали другата религия е по-ранна от нашата или по-късна е от изключителна важност. От християнска гледна точка, например, юдаизмът е предшестващ, а исляма по-късен. От гледната точка на мюсюлманството, и юдаизма, и християнството са преди исляма. От позицията на юдеина - християнството и исляма са по-късни, но откакто юдаизма не е триумфалистичен, това не е проблем.
Но това е проблем за християните и мюсюлманите или по-точно - за традиционните християни и мюсюлмани

03 Март 2004 12:28
На вниманието на г-н Иванов,

Quote
Alistair Cooke has announced his retirement from Letter from America. Unquote

Source: BBC World Service.

How about you?
03 Март 2004 17:41
Любопитна грешка - фройдистка контаминация от думи и образ - на Димитри :-)
Той говори за това:
Блажената Лудовика Албертони - http://www.thais.it/scultura/sch00361.htm

но пише Екстазът на Св. Тереза, където също има еротичен момент, но не толкова силен, колкото при Лудовика.
Освен това Екстазът е в Свети Петър, а Лудовика е във Санта Витория - и двете в Рим.
03 Март 2004 18:15
Няма разлика между религия и идеология. Идеологията е по ранен стадий на развитие на религията. Не всички идеологии се доразвиват до религия. Една от идеологията, която предварително бе обявена за религия е
войнствуващия комунизъм, той както и исляма не признават други религии освен собствената. Идеологията се превръща в религия вследствие на грубо насилие. Няма религия в света, която да не е наложена със насилие и жестокост. С насилие и жестокост комунизмът и фашизмът се опитаха да се превърне в религия, но бяха принудени да остъпят поради това, че времено ликвидираха икономическата си база /евреите/. Всяка идеология и религия са ретроградни за човечеството и са причини за милиони жертви и задържане на човешкия прогрес. Прав е г–н Иванов, че недостатъка на религия /т.е. свободата на мислене/ създаде човешката цивилизация, а излишъка на религия /т.е. възпрепятстване на мисленето и измислените забрани/ създават насилие, тероризъм, порно и рап като вентил на задушената от идеологии религии и лицемери човешка душа. Един човек не обременен с идеологии и религии никога няма да взривява себе си и други себеподобни. Енин човек с идеология и религия не е свободен човек – той е роб, душата му е роб, тялото му е робот за изпълнение на чужди воли.
03 Март 2004 18:21
Американския бастард иска да пенсионира Димитри. И после кой ще пише? Те, пишещите, са на изчезване. Виж, драскачи, колкото искаш. Да дращят по стените на кенефите и по форумите.
03 Март 2004 18:42
О, по повод прочутата статуя на Бернини в църквата "Санта Мария дела Витория" Димитри е, разбира се, прав. Тя се нарича "Видението на св. Тереза" и според Кенет Кларк, авторът на "Цивилизацията" е една от най-вълнуващите творби в европейското изкуство. Продължавам с неговите думи в тази връзка:


"Дарбата на Бернини да съпреживява с чувствителното си въображение, да се вживява в чувствата на другите-дарба, несъмнено развита от практикуването на духовните упражнения на св. Игнации - е използвана тук, за да се предаде може би най-рядкото и скъпоценно душевно състояние - религиозният екстаз .Бернини е илюстрирал точно този пасаж от автобиографията на светицата, в който тя описва върховния момент на живота си:как ангел с пламтяща стрела пронизва многократно сърцето й.

"Болката беше толкова голяма, че изстенах високо, но същевременно чувствах такава безкрайна сладост, щото желаех болката да трае вечно.Това беше на-сладостната ласка на душата, с която ме бе удостоил Бог".


Може би най-близката аналогия с това съчетание на дълбоко вълнение, всеотдайна чувственост и чудно техническо майсторство ще намерим не в изобразителното изкуство, а в музиката на онзи велик композитор, който е по-възрастен от Бернини - Монтеверди."

Редактирано от - Сибила на 03/3/2004 г/ 18:53:37

03 Март 2004 18:51
не съм съгласен Сибила!

Еротична е само Лудовика. Тереза е чувствена, но е и еротична.
Просто се вгледай в двете
03 Март 2004 18:58
Но, Монтен, ах какъв си скептик, оправдаваш ника си
В какво можем тук да упрекнем Димитри всъщност?
Субективно е, въпрос на интерпретация, а не на контаминация, както ти твърдиш.
Ако искаш, спори с Кенет Кларк.
Той е предал впечатленията си от тази статуя точно с тези думи, които цитирах дословно.
Чувствена или еротична, ами едното се съдържа в другото, мисля си.

Редактирано от - Сибила на 03/3/2004 г/ 19:02:11

03 Март 2004 19:20
Не виждам въз основа на какво се води спорът. Есетата на Димитри Иванов на повърхността са чисто естетически. В дълбочина обаче /а тя не е за всеки/, има идея и тя е толкова вярна, че човек би могъл да изпадне в трайна депресия. Ако беше поднесена по сухия, чисто политологически, философски, социологически или исторически маниер може би би била подмината. Начинът, по който Д. Иванов я представя обаче е наистина покъртителен. Подозирам, но изобщо не твърдя, че е така, че под верски излишък той визира американската сляпа религиозност, която ражда консумация и извращения и в същност няма нищо общо с духа.
Освен това не виждам защо да не е на място днешното публикуване на есето на Димитри?
03 Март 2004 19:44
КОЙТО го може-може го!!!
БРАВО, Димитри!
“...После ми обяснете защо верският дефицит ражда лицемерие и шедьоври, а верският излишък - атентати и порно.”
АМИ, защото, казано е: “ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО Е ПРЕКАЛЕНО/т.е. вповече, излишно .../, Е ВРЕДНО /т.е. може да нанася вреди/ !”
ИМА и диалектическо обяснение: Основният закон в Природата е : “Количествените натрупвания /на “нещо”/- водят до качествени изменения /”нещото” се превръща в друго “нещо” / !!! Значи, възможно е да се превърне и в антипод на породилото го “нещо” ?!?
Това, мисля, обяснява и защо при “Религиозност в Излишък” може да се стигне до нещо различно от съшността на Религиозността ?!
Но аз пък твърдя, че има, все пак случай и “нещо”, което и когато е в ИЗЛИШЪК, но НЕ се променя към друго “нещо” или към лошо/вредно/ “нещо! Казвам го: ПОВЕЧЕ ЗДРАВЕ Е ВИНАГИ ПО-ДОБРЕ!!!
Бъди жив и здрав, Димитри!
03 Март 2004 20:42
Абе, всичкото това хубаво. И навежда към печални и дълбоки мисли по посока ту към истината ту към правдата. Само че не е могъл Монтен да бъде "парламентарист във време, когато западноевропейците се клали в 30-годишна религиозна война". И не е могъл Анри Четвърти по това време да настоява Монтен да приеме да бъде кмет на Бордо. Анри е убит през 1610 г. Монтен умира през 1592 г. А с 30-годишната война западноевропейците се забавляват от 1618г. до 1648 г. Значи, единият е избързал да умре с 8, а другият с 26 годинини. И т.н. Ами да си наеме Джимо някого да му сверява датите. Та да не се радват дребнавите завистници.
03 Март 2004 20:42
Коментарите под "писмото" на ДИ, както обикновено, ми напомнят на коментарите на сноби в галерия пред новоизложена картина на известен абстрактен художник. Разликата само е, че ДИ не е художник на перото, а е само абстрактен.
03 Март 2004 20:44
Благодаря ти Дмитри! Че те има в сряда. Както и на в.Сега.
Още повече, на пишещите във Форума!
Приятно е да прочетеш и да научиш че има и други интересуващи се от "духовното материално".
Но, без Вяра не става...... Да е жива България!
03 Март 2004 22:17
Бастард, понякога имам чувството, че много те е страх да не попаднеш в една група с повече от 2 души в нея. Много искаш да си различен. Е, тук вече имаш проблем - не си, каквото и заболяване да имаш, сто процента поне още двама души по света го имат. Face the facts.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД