|
В последната серия героите Силвия и Мартин посетиха китното българско градче Копривщица. Тя стоеше насред площада и държеше карта в ръце, за да открие общината отсреща. После с възторга на ученичка екскурзиантка се впусна да разглежда сергиите, за да разбере, че там продават плетени чорапи, шапки, свещници и герданчета. Сякаш това е изключителна странност и се среща единствено в Копривщица. Темата "провинция-столица" се "задълбочи" в диалога за чистия въздух и при разходката с каруца из центъра на града. Повърхностно, елементарно, неизобретателно, скучно. Лоша адаптация на чуждоземен текст, която при всичките напъни да изглежда модерно пичовска не отива по-далеч от "Многострадалната Геновева".
Ако доброто кино се стреми да се доближи до реалността и да ни сблъска с истинските житейски конфликти, телевизионните сериали са призвани да разказват приказки. Те са ония омайници, на които им е позволено да ни баламосват с раздумки за далечни земи, богати хора, които също плачат, за принцове и просяци, за любовни недоразумения, в които накрая всичко все пак завършва щастливо. В телевизионните сериали няма нищо "от живота", но въпреки това те представляват самият живот, защото носят своя логика, която прави нещата да изглеждат достоверни. Проблемът с "Тя и Той" идва от това, че е лишен от тази логика, липсва му собствена плът. Прави се на "наш", но му личи, че е чужденец. Бърка граматиката, говори с чужд акцент. В началото това беше симпатично. Човек винаги изпитва умиление, когато види как чужденец се мъчи да говори на български. С времето обаче става досадно и дразнещо. "Тя и Той" е хибрид, приел отрицателните белези и от двете страни.
Вицовата структура на сериите предполага, че след всяка шеговита сцена на зрителя ще му стане весело. Но как това да се случи, като му разказват тъпи вицове и на всичкото отгоре накрая му изкрещяват в ухото: "Смей се!" Резултатът е усмивка от неудобство. Ама тия от Би Ти Ви подиграват ли ми се? Обидно някак. Или както казва героинята Силвия на Мартин: "Това не беше смешно."
