"Работя в администрация, в която има вакантна длъжност за държавен служител. Сега се говори, че ще има нов Единен класификатор и ще се преработи щатното разписание. Очаква се създаване на нова длъжност, която е по-висока от заеманата от мен в момента и е с по-голямо възнаграждение. Възможно ли е да заема тази длъжност без конкурс, а с преназначаване?"

Пита Пепа В. от София



Поначало служебното правоотношение не може да бъде едностранно изменяно. Затова говорим за стабилитет на служебното правоотношение като един от принципите, върху които се опира изпълнението на държавната служба.

Възможно е обаче по различни причини да се наложи промяна на вече възникнало служебно правоотношение, като от първоначално заемната длъжност се премине на друга длъжност, определена за заемане от държавния служител. В тези случаи говорим за преназначаване.

Преназначаването от една в друга длъжност е уредено в чл.82 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В този случай



не се провежда конкурс



Най-вероятно е преназначаването да се извършва по инициатива на органа по назначаването. Ето защо в чл.82, ал.1 ЗДСл е заложена идеята за тази инициатива. Правоотношението, казва законът, "може да бъде изменяно от органа по назначаването за изпълнение на друга държавна служба в рамките на същата администрация само със съгласието на държавния служител". Органът по назначаването е този, който има информация за свободните длъжности, той се грижи да обезпечи администрацията със служители така, че тя да работи ефективно.

Законът обаче



не ограничава служителя да инициира преназначаване,



макар че изрично не урежда такава възможност. Наистина преназначаването се извършва "от органа по назначаването", който, в крайна сметка, издава съответния акт. Но това не пречи молбата или предложението да идват от служителя.

Ако органът по назначаването инициира преназначаване, е необходимо съгласието на служителя. Обратното, ако държавният служител е инициирал преназначаване, т. е. изявил е готовност и съгласие, за да се стигне до крайната цел на процедурата, е необходимо органът по назначаването да издаде съответния акт. В крайна сметка обаче преназначаването ще се реализира, само ако органът по назначаването издаде съответния акт, т.е от него зависи завършването на процедурата.

Как да се процедира в случая с читателката? Законът не казва под каква форма трябва да се осъществи процедурата - инициатива, съгласие и издаване на акт. Приемаме, че е редно преназначаването да се осъществи писмено, с акт, наподобяващ по форма и съдържание акта за назначаване (по чл.11 ЗДСл), като се отчитат особеностите на преназначаването.

Как се оформят останалите действия, предхождащи издаването на акта за преназначаване?

Буквалното тълкуване на закона показва, че инициирането и



съгласието може да са устни



Правилно ще бъде обаче, заради формалния характер на служебното правоотношение, като цяло процедурата да се оформи писмено. Т.е. да има писмено предложение до служителя и писмено удостоверяване на неговото съгласие - чрез отделен акт или отбелязване върху предложението на органа по назначаването.

В случая с читателката тя може да подеме инициативата с молба, в която да се изложат искането и мотивите, да се посочи дали служителката отговаря на условията за заемане на претендираната от нея длъжност. Отделен е въпросът дали инициативата ще бъде възприета и ще се стигне до издаване на акт за преназначаване. Възможно е органът по назначаването да реагира, да бъдат проведени определени действия и да се стигне до акт за преназначаване. Ако обаче органът по назначаването мълчи, то тогава очевидно не възприема инициативата. Още повече, че той не е длъжен да отговори на предложението.

В тази връзка ЗДСл не поставя условия, свързани със срокове - нито въобще, нито вътрешни, в рамките на откритата процедура. Нормално е да се предположи, че в офертата на органа по назначаването ще се посочва някакъв срок, в който ще се очаква съгласието на служителя. Т.е. срокът за даване на съгласие може да се определи от органа по назначаването. Същото важи и за срока на издаване на акта по преназначаване.

В обратния случай, при инициатива на служителя, макар да не е невъзможно, едва ли ще е правилно



да се чака отговор в определен срок



Не бива да се забравя и следното:

- преназначаването се извършва в рамките на същата администрация;

- когато заемането на новата длъжност е в друго населено място, органът по назначаването изплаща:

1. пътните разноски за служителя и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.