"По време на лятната почивка на море станах жертва на джебчийска кражба - задигнаха ми портмонето и голяма сума пари. Благодарение бързите действия на случаен свидетел джебчийката бе заловена около десет минути след кражбата, но парите вече не бяха у нея, защото ги беше захвърлила в кошче за боклук. Свидетелят обаче я разпозна по време на разследването. Имам сведения, че разследването целенасочено се води към провал, за да бъде оневинена джебчийката. Как мога да се запозная с материалите, събрани по случая?"

Пита Н. Георгиева от Пловдив



Проблемът е актуален. След измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обнародвани в "Държавен вестник" на 30 май 2003 г., пострадалият от престъпление се оказа



със силно орязани права



по време на предварителните разследвания. Става дума за престъпленията от общ характер, т.е. за огромната част от текстовете в особената част на Наказателния кодекс. За тях задължително се провежда досъдебно разследване (под форма на предварително производство или полицейско производство), а в съдебната фаза задължително участва прокурор, който защитава публичния интерес. Към тази категория престъпления се отнасят и масовите случаи на кражби, включително и джебчийски.

Какво имам предвид?

Пострадалият от престъпление от общ характер може да се конституира в едно наказателно дело в три процесуални роли:



свидетел, частен обвинител и граждански ищец



Т.е. понятието "пострадал" е фактическо понятие, то не е наименование на участник в наказателно производство, добил конкретен статут. Още с влизането в сила на действащия в момента НПК (през 1975 г.) законодателят е лишил пострадалия от възможността да бъде частен обвинител на досъдебната фаза. В същото време до неотдавна пострадалият можеше да участва в предварителното разследване като граждански ищец, след като предяви гражданки иск за причинените с престъплението имуществени и неимуществени вреди. Във всички случаи пострадалият може да бъде разпитан като свидетел.

До влизането в сила на измененията в НПК от май 2003 г., гражданският ищец можеше да се запознава с всички доказателства при приключване на предварителното разследване. Промените заличиха тази възможност.

След като прецени, че е провел обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства по делото, следователят (провеждащ предварително производство) или дознателят (провеждащ полицейско производство) пристъпва към извършване на процесуално действие, наречено "предявяване на доказателствените материали". Според чл.213, ал.2 и чл.414 от НПК за предявяване на доказателствата се призовава



единствено обвиненото в престъпление лице -



уличеното лице на полицейското разследване и обвиняемият на предварителното следствие. Разбира се, на предявяването на доказателствата може да присъства и защитникът на обвиняемия (уличения). След като на обвиняемия (уличения) бъдат разяснени правата, разследващият орган (следовател или дознател) му предоставя за запознаване и проучване всички материали по делото. Определя се срок за запознаване, но той трябва да бъде реален (съобразен с обема на делото, грамотността на лицата и т. н.). Ако обвиняемият не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете. След проучването призованите лица могат да направят искания, бележки и възражения. Ако разследващият орган се съобрази с тях и извърши ново процесуално-следствено действие (разпит на допълнителен свидетел, разпознаване и др.), той е длъжен отново да пристъпи към предявяване на всички доказателствени материали (а не само на новосъбраните). Ако реши да не се съобрази с направените искания, следователят (дознателят) трябва да състави мотивирано постановление за отказ.

Предявяването на материалите се отразява в специален протокол, в който се посочва времетраенето на предявяването, исканията на лицата, както и отказът им да се запознават с доказателствата. След подписването на протокола разследващият орган не може да извършва нови процесуално-следствени действия. Той трябва да пристъпи към съставяне на заключително постановление и да изпрати делото на прокурора.

Така че на досъдебната фаза пострадалото лице може да участва само като свидетел, а



свидетелите не се призовават за предявяване



на доказателствата. С други думи пострадалият от престъпление е лишен от практически възможности да повлияе върху хода на едно досъдебно разследване, а от тук - и от възможност да защитава своите права. Към това трябва да добавим и невъзможността на пострадалото лице да участва под каквато и да е форма в процедурата по сключване и одобряване на споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия за прекратяване на наказателното производство по реда на Глава двадесета, Раздел пети от НПК (с едно несъществено изключение). А трябва да напомним, че влязлото в сила споразумение има последици на присъда, постановена от съд (с него се уговаря наказанието спрямо обвиняемия или уличения и други изключително важни въпроси).

Ето защо решителните критики срещу измененията в НПК от 2003 г., които ограничиха процесуалните права на пострадалите от престъпление лица, не са лишени от основания.

---

Б.р. Мнението е на автора на консулта и не ангажира редакцията на в."Сега"