|
Разбира се, посещението им беше революционно от гледна точка на това, че на българската музикална сцена бе въведен цял нов стил: това беше първият индъстриъл-концерт у нас въобще.
"Лайбах" не правят попмузика. Песните им не стават за пеене или за танцуване. Настроението на концертите им въобще не е пъстро и ведро. Но споменатите 1500 души тъй или иначе си знаят спецификите на жанра.
За онези, които не знаят - една примерна по-фриволна трактовка: "Лайбах" щяха да бъдат попмузика в един свят, в който съюз между Хитлер и Сталин бе спечелил Втората световна война, всички пастелни цветове не съществуваха, а дяволът беше модерен колкото Исус.
Самото шоу на Иван Новак и компания се различава коренно от просто слушане на дисковете им. Прецизно смесване на музика, визия, атмосфера, мрак, шум, анимация, сценично поведение и текст. Парчета от новия албум "WAT", но също и емблематичните "God Is God", "Dogs of War" и "Life is Life ("Leben Heisst Leben)". Две смазващи беквокалистки-барабанисти в черно, които през целия концерт не помръднаха нищо освен палките в ръцете си. И гласът на Новак, дълбок сякаш идва от центъра на земята. Точно час и половина на сцената. Но със сигурност трайна тема за спомени и разговори между онези 1500 души, които бяха там.
