Всичко тази сутрин го дразнеше. Беше заповядал никой да не го притеснява, но можеше ли да нареди и на трамваите под прозорците на фондацията му да не скърцат. Не можеше. Можеше оня - дето или се хилеше постоянно, или се просълзяваше в сюблимни ситуации. Оня - с вечните мераци за премиерстване. Един град не може да оправи, държава иска, помисли си. Ама и той като мен, женски татко.

Помъчи се да не мисли за досадния транспорт и взе речника за чуждите думи. Знаеше, че в началото на всеки речник има изписана цялата азбука. А точно това му трябваше, българската азбука. За да си измисли име на партията. Отвори на гьотере и попадна на сентенциите. Баш като за мен, рече си, са сякаш писани. Ей го, Alea iacta est, демек, зарът е хвърлен. И аз го хвърлих, като Цезар го хвърлих. Погледна се в джобното огледалце и въздъхна. Поолисявам напоследък, поолисявам, иначе, е, и да не бях толкова мургав, можеше да си приличаме с тоя Цезар.

Но трябваше да си измисли име на партията. Какво да бъде, рече си. Трябва, на първо място, да може да се скандира по митинги - ясно и членоразделно. Нещо като се-де-се, бе-се-пе, де-пе-се... При последното му загорча в устата, но реши да не се разсейва. Може ли да е а-де-се? Може, добре ще се скандира. Ама не става, какво ще значи това а-де-се? Алтернативни демократични сили? Имаше едно време една Алтернативна социалистическа партия, нищо обаче не остана от нея. Не, не става! А и хората може да си помислят, че значи Асен-Агови демократични сили. И ще почнат да се будалкат, че Агов е шефът. А шефът съм аз, тропна по масата, аз и никой друг. Значи, Костови демократични сили. Това добре. Глупости, хиляди пъти глупости, изруга се. Та ще крещят ли по площадите хората ка-де-се, ка-де-се? Комитет за държавна сигурност, а? Не става и това! Български демократични сили? Добре, ама бе-де-се? То пък като Български държавен стандарт излиза. Значи и това не. Ами Независими демократични сили? Не и не, не! Ми то, където ен-де-се, там и ен-де-се-ве! Граждански демократични сили - ге-де-се? Това пък звучи гейски. Патриотични демократични сили - пе-де-се - и като горното. Прехвърли се към края на азбуката. Ясни демократични сили. Я-де-се. Да бе, и веднага оня гологлавият му съсед ще го отпочне - яде ли се, не се ли яде. О, Боже, рече си ядосан и фрасна речника в бюрото, нищо не мога да измисля.

Спомни си един много стар, отпреди около трийсет години, разказ от Кольо Николов, дето главният герой се сношава с някаква ресторантска певица, а тя, докато той я ощастливява, му споделя, че е Иванова и се чуди какво малко име да си измисли. И ги реди - Биби Иванова, Виви Иванова, Гиги Иванова, Диди Иванова и т. н., и т. н., докато на главния герой изведнъж му минава меракът, става от мадамата, закопчава си дюкяна и напуска.

И аз ли съм като оная ресторантска певица, бе, попита се. Не съм ли по-скоро Цезар, дето беше казал... После се сети, че Цезар само пет години след ония думи за хвърления зар го предават най-близките му хора, и въздъхна. И мен ме предадоха, рече си, домиля му за самия него и за първи път в живота му се доплака.