Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.

...Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата...Приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си...Рада свенливо нареждаше ученичките на чиновете и им даваше ниско някакви наставления...Тя забележи с радост отсъствието на Кириака Стефчов. Мъжеството й се повърна... Изпитът се започна от първия клас, по програмата. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у девойчетата...

В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на двама закъснели посетители, които седнаха тихо на свободните столове. Тогава Рада погледна и ги видя. Единият, по старият, беше настоятелят - чорбаджи Мичо, а другият - Кириак Стефчов. Неволно тънка бледност покри лицето й. Кириак Стефчов слушаше разсеяно... Той туряше често под носа си стръкче карамфил и после пак гледаше надуто и безстрастно.

...Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе високо един въпрос. Девойчето мълчеше. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. То се смути и нито помнеше какъв бе въпросът. То погледна жално Рада, като че просеше помощ. Стефчов му повтори въпроса. Пак мълчеше.

- Да си иде - каза той сухо на учителката, - извикайте друга.

Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос. То чу, но го не разбра и остана безмълвно... Стефчов погледна ледено Рада и избъбра:

- Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка.

...Майките, чиито дъщери не бяха още изкарвани, в недоумение и уплашени гледаха напред. Всяка трепереше от страх да не чуе името на своето дете.

Рада стоеше като тресната... Тя не смееше да дигне очи. Само по тържествуващето лице на Стефчова беше изписано задоволство. Из публиката излезе Бойчо Огнянов, който досега стоеше потулен, и като се обърна към Стефчова, каза твърдо:

- Господине, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V клас. Пожалейте тия неопитни деца.

Па като се обърна към Рада, попита:

- Госпожице, позволявате ли?

И както беше прав, попроси да извикат едно от питаните вече девойчета. Общо облекчение се почувствува...Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов. То отговори сега...Рада от едно прехласване мина в друго... Пръв път тя срещаше, и то един непознат, топло и братско участие. На третото момиче Огнянов зададе такъв въпрос:

- Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се?

...Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:

- Българският цар Борис покръсти българите!

- Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?

Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.

Огнянов му помогна:

- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?

Детския поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.

- Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий - извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

.....

- Господине, попитайте и наша Събка - каза чорбаджи Мичо на Огнянова.

Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Огнянов помисли малко и попита:

- Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?

- От турско робство освободи българите... - захвана момичето погрешно.

Мичо чорбаджи извика:

- Събке, стой! Ти кажи, татовата, от гръцко робство царят, дето ги освободи, а то от турското има кой цар да ги избави.

- Което си е речено от бога, то ще стане - продума поп Ставри.

Събка извика звънливо:

- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!

Тя зле разбра думите на баща си.

Цялата зала утихна подир думите на ученичката.

...Стефчов, досега потънал в земята, издигна глава пак и изгледа победоносно. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците и искаха да прочетат нещо на лицето му. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Огнянова, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчеха...

Сама Събка стоеше като попарена. Тя слушаше всеки ден от баща си и гостите му тия неща и не разбираше защо става това шушукане.

Стефчов стана и се обърна към предните столове:

- Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям. (със съкращения)

------------



Тия дни се навършиха 115 години от издаването на "Под игото". Това е най-превежданата и най-четена българска книга.