Пачино и Де Ниро в "Жега". Хофман и Де Ниро в "Слийпърс" (и после пак в "Да разлаем кучетата"). Сблъсъците на титаните на екрана се случват достатъчно рядко, за да са достатъчна причина да гледаме един филм.

Конкретно за "Присъда за продан": той съдържа първата обща сцена на Дъстин Хофман и Джийн Хекман. Които преди 46 години са били съквартиранти. Но никога не са делили белия чаршаф на киноекрана.

В общи линии, няма други сериозни причини да гледате филма на Гари Фледър. Той е екранизация по n-тия роман на Джон Гришам, който си прилича с предишните досущ като n капки вода. Фледър е компетентен режисьор на трилъри ("Целуни момичетата"), но ако някой ден се заведе дело за престъпления срещу киноизкуството, Гришам ще бъде сред първите обвиняеми, гаранция.

Актьорското меню е захранено и с две порции "крехко агнешко" - Джон Кюсак и прекрасната Рейчъл Вайс, който всъщност са главни герои и основни двигатели на сюжета. А сюжетът е, че всяко жури от съдебни заседатели може да бъде купено на нужната цена, ама в крайна сметка американската патетика побеждава.

Въпреки клишетата, "Присъда за продан" е филм, в който всеки си е свършил работата, а най-добре от всички си я свършил Дъстин Хофман. Виж, Хекман е натоварен с по-неблагодарната и скучна роля на праволинеен корумпиран злодей. За фенове на жанра този филм вероятно е задължителен, но всъщност форматът му за гледане е домашно видео или DVD. Не се полъгвайте да загубите два часа и отгоре в киното.