О, през деня, аз съм свой, аз съм свой, аз съм свой! Откакто загубих компаса, откакто обърках посоките. И се озовах в жълтата къща сред армия санитари. Онази паметна вечер! Когато той дойде на бяло пони, копитата чаткаха по стълбището, и й рече: "Стани Да Седна, please! Искам да съм член на домсъвета!" А тя: "О Ди Си. Аз съм такъв сега и вовеки веков." Някога той беше домоуправител. Много се извървяха във входа. Тя смята, че били клиенти. Той - че е взела метър гаража на изгоненото комунистическо величие. Надземен гараж, само за супермаркет. И ще продава минерална вода там.

- Защо даде бензиностанцията на Митето-Руснака? А сега пишеш пламенни антрефилета против него и ги пускаш в пощенските кутии.

- Тя работи по руска технология, затова.

- Ние всички работехме по руска технология! На, предай ме на Руснака.

Разтваря пеньоара си и пристъпва напред. Номер 9, номер 9... Това беше апартаментът, за който се караха. Тя влезе през прозореца на банята. Защитена от сребърна лъжичка. Моля, моля, тук винаги са били ОДС. От зори до мрак. От люлка до гроб. Няма как, взе си стола и напусна. Тъжният прощален поглед. И сега е в СДС (михайловисти).

Момко, ще носиш таз тежест, носиш таз тежест, задългооо!

Ами турчето от първия етаж? Било доносник, проклятие за етажната собственост. Но го разбрал след момента, когато още не го бил разбрал. А тя флиртува с него понеже е касиер при сегашния домоуправител. Който пък дойде от Мадрид да си реституира мезонета. После раздаде целия втори етаж - бил ведомствен. Появи се и той, привлечен от караницата. "Трябва да се определи преди всичко и да разберем." При използуване на своите части от сградата обитателят е длъжен да спазва правилата на социалистическото общежитие. Пишеше го в правилника. Никакво среднощно крещене.

Майко игуменке, откатна се пушката! Ето го и бат Петьо, бившият домоуправител. Посрещна го с: "Ти защо не даде да се лустроса фасадата, цялата мазилка е на петна!" Святкат очилата: "Лъжец! Общото събрание така реши, не аз. Комунист такъв - като личност, семейство, и обкръжение!"

А някога всички те пееха "Хай нека да биде". Цяла нощ плаках от мъка в портиерската си стаичка. На разсъмване влезе мама Мери, чистачката, и тихо поде: "Макар и разделени, все още ще да има надежда те да видят, че има отговор.." Окуражен, извадих дудучето и изпрасках солото - това от сингъла, не от тавата. Какво стана после? Ах, пак рев. Тя го изгони от квартирата, та във вилата у Драгалевци. Той й спря финансиите. Бялото пони умря. Тя каза, тя каза: "Знам какво е да си мъртъв, знам какво е да си тъжен. Когато ученикът е готов - учителят си отива". Репликира настървено, че утре-то никога не знае. Ще стане член пак!

О, страшни спомени, размътили акъла на редовия седесар. Трябва да ме видите сега как се клатушкам по двора като сумо-борец и каканижа: експерти-тексперти, задавени пушачи, не мислите ли, че джокера ви се присмива, бре? Хи-хи-хи. Ха-ха-ха. Аз съм яйцечовекът! Аз съм моржът!