"Шумен мрази ЦСКА" - такъв лозунг беше намерил за уместно да вдигне гостуващ фен на мача "Ливърпул - Левски" на стадиона в далечния английски град. Което послание вече успя да порази по-трезвите умове с космическата си нелепост. Представете си как би се зачудил чужд зрител на "Евроспорт" по време на репортаж за квалификации на УЕФА, ако, разбира се, се намереше кой да му преведе тоя пронизителен фенски поплак. Кой Шумен, защо ЦСКА - мистерия. Дори за Шумен...
В София, както се видя и писахме вчера, привърженици на ЦСКА недвусмислено скандираха против вечния си противник "Левски". И подкрепиха възторжено английския тим. Те биха подкрепили всеки отбор - френски, турски, китайски - стига само да размаже "сините свине". Както впрочем постъпва и публиката на "Левски", ако някой гост успее да набута "Тройчо" на "червените боклуци".
Това е важен манталитетен синдром. Той ни вади от лесната сфера на физкултурата и ни умисля за
тъжни етнопсихологически реалности.
Силата на омразата към прекия опонент у нас надвишава плахата тяга към възможно сцепление за някакво общо дело.
Имаме много - и уви - тъжни примери за това.
Не знам дали помните как пада България под турско робство. Иван Шишман и брат му Срацимир се мразят. Всеки си има дребно царство. Дребно царство си има и добруджанецът Добротица. Имат си дребни владения различни боляри и болярчета. И им е много тревожно пред анадолските пълчища, но страхът им е по-малък стимул за активност от рядкото удоволствие да видят проклетия си съсед - примерно болерина Янчо, разбит и унизен... И се пазарят със султана поотделно, и предават крепости срещу обещание за отсрочка на декласацията си, и нещо се договарят, а после нарушават договорките, и сноват напред-назад, дават сестри за жени, плетат интриги, хващат ги и ги наказват, а понякога самите те пращат свои дружини в агарянската армия, за да пребори тя по-успешно подлия християнски комшия... Дори Крали Марко, или поне прототипът му, ги е вършил същите...
Видяно малко по-отстрани, няма "Левски" и "ЦеСеКа", а има някакви странни дребни отборчета, които обикновено ядат пердах от грандовете. И вътре си се кюскат, но повече правят скандали кого подпрял съдията, кой купил мач и за колко. И всеки размахва изкривената си справедливост срещу другия по най-огледален начин. А навън лъсва истината за индивидуална и обща несъстоятелност. Дори името им може да се сбърка отдалече - дали се казват така, или Цевски и Лесека - все тая за европейските спортни издания - важно е, че не са сериозна заплаха.
Да си привърженик на своя тим и да дириш кусурите на чуждия, да желаеш победа на ЦСКА над Левски или Литекс примерно, ако си техен фен, е съвсем естествено за един нормален спортен живот и обществената митология около него.
Но да желаеш поражението на български отбор срещу английски или танзанийски, ако си българин, не е естествено. Не е естествено да желаеш смъртта на българи в Ирак, ако си бил противник на войната там. Не е естествено да се съюзиш с Хитлер срещу ОФ, или да се съюзиш със Сталин срещу дотогавашния си икономически и политически елит, или половината ти страна да е способна да намрази другата половина с повече енергия, отколкото може да произведе една незатворена АЕЦ, или една непостроена още...
В това
има някаква провинциална патология.
Провинциално е, когато за адекватен противник и субект на противопоставянето си способен да приемеш само твоята лика-прилика... Цевски или Лесека. А външното ти е винаги голямо, превъзхождащо, неразбираемо. Къде ще се мериш с него - то блести и бие.
И в провинциалното съизмерване стигаш до тоталния негативизъм към възможния опонент - Цевски или Лесека. Мразиш го искрено и силно. А дали това не се дължи всъщност на дълбоко потаения комплекс от собствената ти непълноценност? Непълноценността на Цевски и Лесека поотделно на истински голямата сцена?
Та кого мрази всъщност всеки наш такъв "Шумен" - ЦСКА ли?
Не. Себе си, в крайна сметка.
Дучето: Все космосът е крив на синята футболна ракета!
04.03.2004
На националния празник на България 3 март бе направен груб опит да бъде изопачена историята и реалните факти на базата на клубните пристрастия на шепа приближени до ПФК Левски 1914 АД псевдо-коментатори и псевдо-патриоти. Провокациите относно присъствието на 1500 привърженици на ЦСКА на двубоя ПФК Левски 1914 - Ливърпул, започнаха седмици преди мача и стигнаха своята кулминация в коментарите на въпросните журналисти след мача. Феновете на ЦСКА присъстваха на националния стадион "Васил Левски" като обикновени зрители с редовно закупени билети, изпяха 42 пъти националния химн и с действията си по никакъв начин не провокираха агресивно поведение от страна на мнозинството.
В същото време група привърженици на ПФК Левски 1914 от самото начало по всякакъв начин се стремеше да нажежи атмосферата в сектор "Г" и да създаде напрежение между зрителите в сектора. Феновете на ЦСКА в огромната си част запазиха самообладание и не се поддадоха на провокациите. Няколко платени от синия клуб журналисти обаче си позволиха да изразят мнение относно патриотичното поведение на феновете на ЦСКА - единствените, които пяха химна на република България и възрожденски песни на националния празник на стадион "Васил Левски". Щях да подмина с пренебрежение поредните лъжи на синята медийна мафия, ако това не бяха същите хора, които в продължение на десетилетия насаждат омразата между феновете в България.
Кой раздели България на "червени боклуци" и "отбор на народа"? Не бяха ли те хората, които се обадиха в УЕФА, за да съобщят за неправомерната картотека на Петър Михтарски в ЦСКА след красивата и безпрецедентна победа над Ювентус? Кой започна безумното противопоставяне между легендите на българския футбол Георги Аспарухов - Гунди и Христо Стоичков в една безсмислена анкета? Къде бяха тези псевдо-журналисти, когато цял свят видя върху свещения български трибагреник изписано "Шумен мрази ЦСКА" насред Англия? И защо насаждат мнението, че всички фенове трябва да са българи, когато играе ПФК Левски 1914, а когато ЦСКА защитава реномето на българския футбол те могат да си позволят да бъдат "небългари"? Кой им дава право да узурпират националните символи като Васил Иванов Кунчев - Левски за лично ползване? Каква е тази наглост всички сини фенове да се отъждествяват с Апостола на свободата?
Както Васил Левски е национален герой за всички българи, така и патриотизмът е един за всички и трябва да се изразява по всяко време, на всяко място и от всички българи. За съжаление на националния празник 3 март, някои лица отново си позволиха да приватизират за себе си правото да се наричат патриоти, българи и правилни фенове, а останалите да наричат предатели.
Къде бяха "патриотите" през далечната 1965-а година, когато на хокеен мач между ЦСКА и Аахен (Швеция) сини фенове ревяха неистово името на шведския отбор? Историята се повтори през 72-а година на футболния мач между ЦСКА и Панатинайкос, но върхът беше когато господата антикомунисти и демократи скандираха в захлас името на Динамо (Киев) през 79-а година в турнира за Купата на УЕФА. Само 3 години по-късно на 17 март 1982 година в един от най-успешните мачове за българския клубен футбол, ЦСКА елиминира европейския клубен шампион Ливърпул, а група "родолюбци" от Герена, водени от служители в днешния ПФК Левски 1914 подкрепяха английския клуб.
В заключение препоръчвам на всички сини патриоти да гледат чисто във футболните достойнства на своите футболисти и своя отбор, защото не е възможно всяко година все космосът да е крив на синята футболна ракета.