Снимки: Авторът





Иво Папазов - Ибряма

Патроните

Случи се на един от първите ми ловни излети. Свирих до късно на сватба и не можах да си купя патрони. Сутринта помолих колегите да ми дадат два патрона. Още на първата пусия срещу мен излезе огромно прасе. Стрелях го два пъти от няколко метра, но то си замина. След малко го гръмнаха други. Свърши гонката, дойдоха колегите и ме почнаха: "Какъв ловец си бе, Ибряме? Как можа от толкова близко да изтървеш прасето?" Притесних се: "Брей, толкова ли съм некадърен, че не мога да убия глиган?"

Чак след една година си признаха, че са ми направили номер. Вместо сачми в патроните, които ми дадоха, са сложили боядисани в черно страгали.





Велко Кънев

Странни работи

С Иван Ласкин бяхме на язовир "Дяково". Той е много упорит като риболовец. Непрекъснато иска да подтиска колегата до него: "Ей сега ще хвана повече от тебе." "Вече съм уловил две кила." "Егати каква риба гепих." и т.н. Непрекъснато иска да те държи в напрежение, като че ли кой знае какво става с него, а ти нищо не правиш. Разбира се, аз си знам, че това няма нищо общо с истината. Но както си правихме кодоши с Иван, по едно време: хоп и макарата му се счупи. "Е, това е защото много се фукаш!", заядох го аз. След малко обаче закачих някакъв храст зад мен и уж леко дръпнах, но върхът на пръчката се счупи на две. "Иване, тука нещо става. Давай да прибираме въдиците и да тръгваме." Качихме се в колата и му казвам: "Притвори шибидаха, че духа вятър." И както затваряше - бам! - шибидахът му остана в ръцете. "Е, това е вече много. Лошо става на това място. Давай да тръгваме по-бързо". Хвърлям багажа в колата. Сядам. Давам на заден и чувам: "Прас! Тряс!" "Сега пък какво стана?", питам се аз и слизам от колата. Гледам: кофата с рибата, която сме хванали, натрошена, а рибата размазана... Ей такива странни работи се случват понякога.



Вежди Рашидов

Изпитът

Изпитът ми за ловец беше за мен една от най-смешните и най-срамни ситуации, в които съм попадал. Теоретичният изпит мина леко. Взех го по пътя на логиката. Например на въпроса: "Кое животно е хищник - заекът, петелът или лисицата", правилният отговор според мен е петелът. Не стига, че кълве кокошката, ами я и чука. Зор видях на стрелбата по панички. Изпитващите бяха много любезни. Виждайки моето притеснение, ми казаха: "Няма страшно, г-н Рашидов, ще успеете, успокойте се, ще ви оставим последен да стреляте". Пуснаха към двайсет панички. Стрелям аз, нито една не пада. Почервенях от срам. Хората ме гледаха с доброжелателни усмивки, но на мен ми беше неудобно. Както и да е, взех изпита.



Владимир Голев

Меракът

Отидохме на риболов с проф. Здравко Чолаков и други писатели на Струма. Половин ден се мъчим - кой с японска въдица, кой с френска макара, кой със специален френски конец да хванем риба, но нищо, една рибка не клъвна. В това време пристига едно циганче и каза: "Бате, дай една кукичка." Дадох му кукичка. Той откърши един прът и я върза с конец. Започна да хвърля. Хвърли и веднага извади риба, хвърли и пак извади. Така около един килограм мряна. Ние се събрахме всички, гледаме го и го питаме: "Как го правиш?". Той се смее и ни отговаря: "С мерак бе, бате!". "Айде стига си ловил", казваме му ние. "И на мен ми стига. Вече има за ядене тази вечер", отговори ни той и си тръгна. Всички започнахме да хвърляме на неговото място и с неговата стръв, но така и не хванахме риба до вечерта.



Иван Славков

Какво му трябва на писателя?

Веднъж на един лов стана дума за съюза на писателите. Някой се оплакваше. Битови оплаквания. Емилиян Станев каза: "Какъв съюз, бе? Какво му трябва на писателя? Не му трябва кафене, не му трябва ресторант, не му трябва почивна станция. Трябват му два топа бяла хартия, стол и маса, а и перо да пише, да пише. Ако ми разрешите, утре ще отида пред сградата на Съюза на писателите и ще застана с пушката си. Понеже спят до късно, ще започнат да идват към 11.30 - 12.00 часа и да се точат.

Чук-чук. "Кой си ти?" "Еди кой си". "Какъв си?" "Писател". Дум. "Няма такъв писател". Така спомена три-четири имена на набедени писатели. На петия "Кой си ти?". "Йордан Радичков". "Какъв си?" "Писател". "Не си още, но ще станеш. Влизай".



Христо Христов-Черемухин

Шамарът

Преди години хасковският поет Иван Николов ме покани на лов. Обикаляхме полето цял ден. Вечерта той ме настани в хотел и се извини, че не може да ми прави компания, тъй като кумът му идвал на гости. "За да не скучаеш, ще ти пратя една дама. Това не значи, че трябва да я ухажваш, просто да ти стои на масата, за да не си пиеш сам питието", ми каза той на раздяла. И наистина след малко пристигна една хубавица. "Вие ли сте Черемухин?" "Аз съм". Хапнахме. Пийнахме. Качвам се аз в хотелската стая, а дамата подир мен. Понеже бях пийнал повечко, влязох в тоалетната. Излизам и гледам - дамата се съблякла гола. "Вижте какво. Аз съм човек на години, днес цял ден бях на лов. Поуморих се, пък съм и пийнал. Не мога. Облечи се и да си останем добри приятели". Тя ми отговаря: "При мене няма не мога. Мъртвец да си, ще ти стане." И аз взех, че се навих. Не можах да свърша добре работата. Тя се ядоса и ме шамароса. Затова едната ми буза е по-малка. Оттогава с жени по време на лов не се занимавам.



Марин Янев

Артистът си е артист

С моя колега и приятел Стефан Данаилов бяхме на почивка на море в Гърция със семействата си. На един пуст кей аз ловя риба, а той ми асистира. Неговата работа беше да събира малки рибки за стръв с едно кепче, а също така като хвана риба и я откача, да я вземе и да я сложи в един живарник. Всичко това си върви монотонно. Живарникът се пълни все повече и повече. Не щеш ли, от далечината се задава корабче с екскурзианти. Като акостира на кея, се оказа, че са млади момичета - шведки. Това беше достатъчно. Стефчо започна да танцува с рибата, да я целува и с акробатични движения да я слага в живарника. И както изпълняваше този етюд, изтърва пълния с риба живарник в морето. Това засили още повече любопитството на шведките и те започнаха да се тюхкат какво ще стане. Стефчо зае героична поза, успокои ги, че няма проблеми и започна да се гмурка. Далдисва един път, два пъти... Дълбочината се оказа огромна. Няма проблеми обаче за бате Серго. На шестото гмуркане той измъкна живарника. Бурни овации, светкавици, снимки, поклони. Но от носа му започна да тече кръв. Разбира се, това беше оценено достойно от всеотдайните шведки.



Анастас Стоянов

Заекът

Поканиха ни на султански лов в Пернишко. Знаменателен ден: закриваше се сезонът на заека, а пък да се върнеш в такъв ден с празна чанта - лошо! Но на нас не ни провървя: най-напред, в мъглата и поледицата, загубихме основната група, след което се скитахме като верблюдите на Радичков. Някой от нас тресна един заек, но се оказа, че мястото е забранено за лов. Ами сега? Дончо Цончев скри заека някъде във варбурга си и тръгнахме към селото, където всички щяха да се съберат на прощален обяд. Групата още не беше се върнала, измихме ботушите си, сресахме се и решихме да се правим на нещастни пред домакините, та белким ни разрешат след обяд да половуваме в някое по-тучно място... И успяхме. Хората ни съжалиха - как може тъкмо на закриването да не ловуват? И то точно едни такива видни писатели?! И докато обсъждахме къде е най-добре да ни отведат, Радичков тихо ни пошушна: успяхме, страшни артисти сме! Ще ви наема всички да играете в новата ми пиеса... И точно тука стана провалът: Дончо Цончев отиде при варбурга си за цигари, отвори вратата и от там скочи нашия заек - едноух, едноок, целия в кръв, но жив! И почна една гоненица по площада! Пред очите на всички, на които допреди минута се кълняхме, че днес лов не сме и помирисвали... Дончо най-сетне улови заека и го понесе към автомобила, ние потънахме от срам чак под масите, но все пак успяхме да го чуем как се тюхка: "Тоя пък заек отде се взе?"