:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,841,022
Активни 142
Страници 5,594
За един ден 1,302,066
СТАРА СЛАВА

Земеделци и радикали внасят първия закон за престъпно придобити имоти през 1919 г.

Депутатите се обвиняват един друг в корупция, хазната остава празна и за да се платят репарациите по Ньойския договор, се гласува дори и закон за хазарта
Снимка: архив "Сега"
Преди повече от месец МВР предложи закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Разглеждането на проекта бе два пъти отлагано - един път заради липса на финансова обосновка от страна на Милен Велчев и втори - заради отсъствие на министър Петканов. Сега се чува, че вместо да се създава специална агенция, се дават права на данъчната администрация да конфискува имуществото на бандити. Определена е стойността на имуществото, което нейните служители ще имат право запорират - над 30 000 лв. Това ще става в случаите, когато е срещу собствениците му е започнало наказателно преследване за наркотрафик, пране на пари, тероризъм, изнудване, незаконна търговия с оръжие, склоняване към проституция и други.

Подобен закон съвсем не е непознат в българският обществен живот. На ХVII сесия на Народното събрание през 1919 година само за една седмица е приет Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти.



- - -

Заседанието на 11 април 1919 г. е интересно с факта, че депутатите, както и в днешно време, усилено коват закони срещу незаконното забогатяване. Най-напред те приемат закона за нищожността на сделки за недвижими имоти в новите земи. Така са обозначени териториите, които са влезли в пределите на Царство България след 5 октомври 1912 г. Според този закон се "считат в полза на държавата всички частни сделки, извършени след тази дата и срещу нея не могат да се водят никакви искове."

След това се преминава към второто четене на законопроекта за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти след 17 септември 1912 г. Докладчик е демократът проф. Александър Цанков, тогава ректор на Софийския университет. Законопроектът е внесен в пленарна зала 3 дни преди това от групата на земеделците на Александър Стамболийски и Радикалдемократическата партия.

Спорове между депутатите възникват още във формулировката кои са незаконно придобити имоти. Според законопроекта те са определени в 3 категории и там се слага знак за



равенство между престъпници, спекуланти и депутати:



Според член I "незаконно придобитите имоти" са тези, които:

1. Обществени служители, включително министри и народни представители са придобили, вследствие или във връзка с извършено от тях престъпление или нарушение на служебна длъжност, както и чрез използване на своето служебно или политическо положение.

2. Имотите, които частни физически или юридически лица са придобили:

а. Вследствие или във връзка с извършено от тях престъпление

б. Чрез използване на извършено от обществен служител престъпление или нарушение на служебна длъжност

в. Чрез пристрастно облагородяване от страна на държавни органи

3. Имотите, придобити чрез използване затруднението на пазара посредством спекулации, забранени от законните разпоредби."

Едва изчел тези 3 точки от законопроекта, Александър Цанков е прекъснат от нещо, което вече стана традиция в нашия парламент, но може да се случи навсякъде по света - състоятелните депутати, лобиращи за различни интереси, се скарват.

Към трибуната се втурва земеделецът Александър Механджийски, един от "неприлично" замогналите се за времето си и прави декларация, че "ако неговото богатство е незаконно, то ще бъде на България." Поводът за нея е, че на първото четене на закона е нападнат от широкия социалист Григор Василев, че също е незаконно забогатял. Земеделецът Иван Кирков обаче иска и Чапрашиков, и всички милионери, които по волята на народа са станали депутати, да направят подобна декларация. Историята мълчи



колцина са направили милиони, след като са станали народни представители



Тогава не изтрайва Христо Гендович: "Аз съм за закона и нека се конфискува. Богатството на Гендович е от 50 години."

Не така обаче стоят нещата с Крум Чапрашиков. Той отказва да прави декларация и мълчи като на разпит за това как е направил много пари по време на войната. На следващата година е приет Закон за съдене на виновниците за народната катастрофа. Крум Чапрашиков попада под ударите на чл. 4, който гласи: "Народните представители и всички лица, възползвали се от своето служебно или обществено положение, които са повлияли за подготовката или обявяване на войната и са използвали създаденото от войната положение за лични облаги и спекулативни сделки." II софийски военнополеви съд образува срещу него следствено дело N 206. През 1922 г. заедно с брат си Александър подават оставка като народни представители, защото "незаконното им забогатяване" е доказано. От затвора ги отърва единствено превратът срещу Стамболийски.

След тези препирни обаче Александър Механджийски държи да изясни отношенията си с юрисконсулта на Дирекцията по прехраната Григор Василев.

И започва пространни обяснения за историята на една сделка, която е трябвало да се развие по класическата схема за депутатско облагодетелстване от векове насам - чрез комисиони. След края на войната през 1918 г. правителството е обявило оферта за купуване на 2500 тона памучна прежда, 400 тона дървено масло и 400 т. сапун за пране от едно френско търговско дружество.

И



офертата на депутата Механджийски се оказала най-изгодна



Само че стоките на обща стойност 160 млн. лв. не са внесени заради Григор Василев, който повлиял за отказа на шефа на Дирекцията по прехраната. След като научил, че сделка няма да има, Механджийски патетично предложил: "Оставете Механджийски настрана, недейте чака Механджийски да ви предлага: ето ви фирмата, ето ви стоката, вземете я и я дайте на българския народ."

След като е изяснил собствената си правота (без да споменава и дума за комисиони, най-важното от тази сделка) Механджийски минава в контранастъпление в Народното събрание и обявява, че самият народен представител демократът Григор Василев е взел 1 млн. лв. от испанеца Кори. Той търсел някой в България да му уреди транзитното преминаване на 20-30 вагона захар. Транзитът бил уреден, но дирекцията по прехраната, а впоследствие и Министерският съвет конфискували вагоните и тогава се явил Григор Василев. Той взел 1 млн., за да освободи целия товар, но вместо всички вагони най-накрая испанецът получил само 7, като имал правото да ги продаде на произволна цена.

Либералът Христо Попов пък се обявява против закона и тогава представителите на всички останали парламентарни групи викват, че



Либералната партия "се състои само от крадци и гешефтари"



Тъкмо започват дебатите по същество и Христо Гендович отново се изправя на трибуната: "Трябва да се тури ръка на всички." И допълва, че заместник-директорът на Дирекцията по прехраната Петър Петрович е злоупотрябявал със служебното си положение и че "е станал ортак със сума хора."

Тъй, вадейки кирливите си ризи за корупция, депутатите през 1919 обсъждат Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти.

Разбира се, законът е приет. Той предвижда да се отнемат в полза на държавата незаконно придобитите имоти, прехвърлени на съпругата, възходящи и низходящи сродници, братя и сестри и както отбелязват депутатите, дори и на "сватове до трета степен включително." Всяко лице, заподозряно от съда в незаконно забогатяване, е длъжно да представи сметка-декларация за всичките си недвижими и движими имоти и как са придобити. И ако не предостави такава декларация, имотите му се считат за незаконно придобити. Предвижда се производството по издирване на незаконно придобитите имоти да се извършва от нарочно отделение на апелативните съдилища на първа инстанция и от Върховния касационен съд - на втора.

Апелативните съдилища действат служебно или по съобщения на длъжностни или частни лица. Ако органите на съдебните, административните и военните власти, частни лица и кредитни учреждения не изпълнят задълженията си да предоставят информация се глобяват 20 000 лева.



Този закон обаче не върши много работа



и е последван от още два - през ноември 1919 г. е приет Закон за съдене на виновниците за народната катастрофа. Мерките срещу незаконно придобитите имоти стават още по-строги с нов закон за имотното състояние, приет през 1920 г. В него изрично се казва, че се спират покупко-продажбите, даренията и другите видове прехвърляния на недвижими имоти до прокарване на закона за трудовата поземлена собственост. През 1920 г. се приема и Закон за данък общия доход, който за пръв път въвежда годишния прогресивен данък. Комунистът д-р Юрдан Данчев при приемането му заявява: "Вие смятате, че с този закон ще обложите големите банки, банкери и индустриалци, а всъщност той облага големите народни маси. Ако вие предполагате, че от този данък ще могат да се вземат 40 млн. лв. при най-благоприятен случай, то най-малко 30-те млн. или 35-те ще легнат върху гърба на грамадните народни маси, които и без това бедствуват, на онези, които и без това не си дояждат, които търпят режима на изгладняване от войната, които намаляват своите разходи до минимум."

И този закон не дава нужния резултат. Въпреки поредицата от закони, които предвиждат конфискация на незаконно придобитото имущество



хазната остава празна



През 1922 г. България дължи 2, 250 млрд. лв. репарации по Ньойския договор. От тях 112 500 000 млн. лв. са веднага изискуеми - те са от 2% лихви за 1921 г. 45 млн. франка и за шестте месеца на 1922 г. вече при 5% - 56 250 000. Сумата се утежнява и с лихви върху невнесените 45 млн. предната година. Търсят се нови източници на пари.

Тогава е гласуван и Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри. Заведенията за хазартни игри се разделят на 3 категории и плащат тримесечни патенти в размер на 150 000 лв. за първа, 120 000 за втора и 90 000 за трета. Едночасовата такса за игра на табла е 1 лв, на карти - 2 и на билярд и кегеблан - 5 лв. Ония, които открият заведение за хазартни игри без знанието на министерството се глобяват 500 000 лв. Предвижда се държавните служители, ако открият някакво нарушение на този закон да получават 10 на сто от сумата. Така, след двегодишно прекъсване, България плаща през 1922 г. задълженията си по Ньойския договор.



Текстове под снимки:

1. Ал. Стамболийски подписва Ньойския договор.

2. Професор Ал. Цанков.
1
2012
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
06 Март 2004 02:34
Само не шванах , автора дава акъл на депутатите за о6те забогатяване или ни казва откаде са се у4или, или ни казва , 4е ни6то не е от в4ера и немаме 6анс , а по-барзо да се махаме оа тая помиина яма ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД