Марулята и зелената салата са разновидности на едно и също растение, въпреки че се различават на вид и като цена. Ако някоя бабка на пазара с важен тон ви каже: "Това не са марули, а салатки", т.е. едното е по-висш зеленчук, поради което и цената му е по-висока, можете спокойно да й обясните, че и двата зарзавата принадлежат към вида Lactuca sativa (градинска салата), като в единия случай растението спада към разновидността capitata (главеста салата), а в другия спада към групата longifolia, т.е. дълголистна салата или маруля. Това едва ли ще накара бабичката да свали цената, но ако не стане скандал, може да се завърже разговор, от който с времето да се роди едно красиво приятелство.

Марулята е един от най-старите зеленчуци. Не е ясно кога и къде е започнало нейното култивиране. Около 4500 г пр. Хр. нейни изображения се срещат върху фрески от гробници в Египет.

През VII в. пр. Хр. била добре позната в Китай. Според Херодот (VI в.пр. Хр.) със своите къдрави зелени листа тя украсявала трапезите на персийските царе. Гърците и римляните също високо я ценяли. Теофраст описва четири нейни разновидности - бяла маруля, маруля с широки листа, с кръгли листа и маруля от Лакония. Хипократ обърнал внимание върху нейните качества като особено здравословна храна. Сигурно е, че римляните усвоили този зеленчук от гърците. Дълго време в Рим наричали марулята "салата от Кос". Явно този гръцки остров в античността се е славел не само със своите вина, но и с марулите си. По времето на републиката римляните обикновено ги предлагали в края на обяда или вечерята, т.е. били нещо като десерт. При империята минали на по-предна позиция - станали предястие. По този повод Марциал отбелязал: "Нашите деди завършвали яденето с маруля, а ние започваме с нея."

През средновековието марулята била позабравена и едва в епохата на Ренесанса Западна Европа отново я открива заедно с античните изкуства и философията. Според някои сведения по време на авиньонското пленичество (XIV в.) римските папи пренесли този зеленчук в градините на Южна Франция. По-късно Франсоа Рабле, авторът на Гаргантюа и Пантагрюел", разширил неговия периметър на север към Париж. През 1534 г. той гостувал в Рим и взел семена от Lactuca sativa (градинска салата) от двореца "Белведере" във Ватикана. В Англия въвеждането на марулите като земеделска култура се приписва на градинаря на крал Чарлз I (1625-1648 г.), но това едва ли е точно така, защото Чосър ги споменава два века по-рано в "Кентърбърийски разкази".

Има сведения, че самият Гай Юлий Цезар много обичал този зеленчук, поради което някои свързват с неговото име известната салата "Цезар". Истината обаче е друга. Тази салата носи името на готвача Цезар Кардини (1896-1956 г.). Той я приготвил за пръв път през 1924 г. за един обяд по случай Четвърти юли в град Тихуана, Мексико. Тъй като гостите му се оказали повече от очакваното, той трябвало да импровизира с подръчни продукти. Като повечето велики ястия, и салатата "Цезар" се е появила на бял свят случайно. Кардини смесил зелена салата с чесън, крутони, пармезан, рохки яйца, зехтин и сос Уочестър. Импровизацията имала невероятен успех, а с годините историята на тази салата обраствала с най-невероятни детайли - как аристократи от цял свят пътували специално до Тихуана, за да ядат салата "Цезар" или как някаква уелска принцеса тайно пренесла рецептата в Англия, за да си спести тежките презокеански полети. Според една от версиите скоро след изобретяването на салатата към екипа на Цезар Кардини се присъединил и неговият брат Алекс, пенсиониран летец от италианската армия. Точно той въвел в салатата филета от аншоа и в негова чест тази разновидност била наречена "Авиаторска салата". Сигурно е, че без марулята и двата варианта не биха имали такъв успех, защото тъкмо хрупкавите и свежи зелени листа дават салатен контекст на това ястие.



Френска супа от марули

Продукти: 2 марули, 80 г масло, 50 г брашно, 800 мл прясно мляко, щипка захар, две филийки бял хляб, магданоз, сол.

Почистените марули се пускат за половин минута във вряща вода, след което се отцеждат, оставят се да изстинат, нарязват се на тънки ивици и се запържват в 1 с.л. масло. Прибавя се сос бешамел, приготвен от 50 г масло, брашното и 600 мл прясно мляко. Добавя се щипка захар, малко сол и супата се вари на тих огън в затворен съд. Когато марулята омекне, се добавя останалото мляко. Поднася се поръсена със ситно нарязан магданоз и изпържени в масло хапки бял хляб.



Салата "Цезар"

Продукти: 3 къдрави салати, 8 филета от аншоа, 2 скилидки чесън, 3 с.л. зехтин, 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок, 2 рохки яйца (охладени), 1 ч.л. горчица, 1 с.л. сос Уочестър, 5 с.л. настърган пармезан, 1 ч.ч. крутони (изпържени в масло хапки бял хляб), черен пипер.

За да претендира за автентичност салатата трябва да се приготви в дървен съд. Скилидките чесън се натриват с дървена лъжица по стените на съда. След това по същия начин се стриват и филетата от аншоа. Добавят се горчицата, сос Уочестър, настърганият пармезан и обелените яйца и се бърка, докато се получи хомогенна кремообразна смес. Към нея се прибавят крутоните и накъсаните на едри парчета салатки. Подправя се с лимон и зехтин. Вместо аншоа може да се използва и сварено бяло месо от пиле.



Марули със сметана

Продукти: 2 марули, 30 г масло, 200 г сметана, 2 с.л. брашно, копър, оцет, сол.

Почистените марули се нарязват на едри парчета, измиват се и се отцеждат, след което се пускат в сгорещеното масло. Добавя се ситно нарязан копър, сол и се задушава под капак 6-7 минути. Сметаната се разбива с брашното, излива се върху марулите и се задушава още пет минути. Преди поднасянето се подправя с оцет.



Гръцка пролетна салата

Продукти: 2 марули (или 3 салати), 3 с.л. счукани орехи, 1 ч.ч. кисело мляко, 3 с.л. зехтин, половин връзка копър, 20 маслини, сол.

Почистените и измити салати се нарязват на тънки ивици, наръсват се със солена вода и се оставят в салатиера. Прибавят се зехтинът, счуканите орехи и киселото мляко, разбито с половината от ситно нарязания копър. Салатата се разбърква, наръсва се отгоре с останалия копър и се украсява с изчистените от костилките маслини.



Зелени салатки с див лук и яйца

Продукти: 4 малки салатки, 200 г кисела сметана, сол, черен пипер, 2 ч.л. сладък червен пипер, 2 ч.л. горчица, 2 връзки див лук (левурда), 4 твърдо сварени яйца, сок от един лимон.

Салатите се изчистват, измиват се, подсушават се и се нарязват. Сметаната се разбърква добре заедно със солта, черния и червения пипер и горчицата. Салатките се нареждат в чиния и се заливат със заливката. Дивият лук и яйцата се накълцват на ситно и с тях се наръсват салатките. Преди поднасянето всяка порция се поръсва с прясно изцеден лимонов сок. Вместо сметана може да се използва и кисело мляко.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



maruli 1, 2, 3 в BTA-foto

Текстове към илюстрациите:

1. Гай Юлий Цезар