Стоилко седи и мисли. Седи на стълбата пред къщи си и мисли за министър Церовски. Ей, че завистливи хора! Бил се бил благоустроил с жилище. Как да благоустрои държавата, ако не даде личен пример! Ама било държавно и министър Калчев му го предложил на занижени цени. А какво друго държавно да му даде, като и БТК се продаде! И ако не е на занижени цени, за какво му е министър Калчев!

Съседът Късколев, дребен завистник, писка: Защо на нас не дадат!... Ами защото не сме висши чиновници, даже полувисши не сме. Министър Калчев вече обясни, че не могъл да откаже на Церовски. Все едно Стоилко да откаже на Късколев при голяма нужда.

Мисли Стоилко колко ли е висока стълбата на министър Церовски. Стоилковата води само до втория етаж - подреден и заключен за гости - и пак го озорва. На министър Церовски стълбата трябва да води много нависоко, сигур на четири крака лази по нея. Председателят на парламента, умен човек - нали професор, в началото на мандата чете на депутатите някаква приказка с поука: да внимават, да се не преуморяват. Ама българска работа - айде, юруш по стълбището, сега сме на ред! И царят, бедният, що да стори - полага му се да е най-отгоре - неговата стълба опря на връх Мусала, най-високият на Балканите. Нека се пръскат комшиите от яд какви сме царе имали и пак си ги каниме.

Късколев, нали е дребен завистник, мрънка: Царят ни такова таковата. Той пък какво иска: като е гласувал за царя, министър ли да го направят, понеже няма висше образование? Не, че не е възможно, ама как да те види царят от над облаците?

На Късколев никоя система не е угодна. При социализма от един плод-зеленчук вдигна две къщи, но законът не даваше повече от една, та се наложи фиктивно да се разведе. И до днес не ще да се връща, хареса му да е фиктивен. Даже след 10 ноември се обяви за вътрешен емигрант като Едвин Сугарев и дори търси Михаил Неделчев да го запише в речника на дисидентите. Кво ли стана с тоя речник?

По онова време хората от Стоилковата рода за едното жилище ставаха гранични офицери, строители на национални обекти, нередовни учители в селища със затихващи функции, имаше и един милиционер. На Късколев вярната балдъза пък даде комуто трябва каквото поиска за една гарсониера. Хем няколко пъти даде. Не могла да откаже - като министър Калчев на министър Церовски.

Късколев влачи Стоилко по митинги да чуе от какво иго са се отървали. Мехлем за ушите, дето се вика, само за Стоилко бе малко смутително, че някои оратори му бяха говорили точно обратното напреди. Всичко си дойде на мястото, когато на кръглата маса се поискаха жилища за провинциалните революционери.

Късколев ходи без Стоилко още няколко пъти да се дере по митинги - харесала му бе предизборната платформа на СДС: за всеки жилище, вила и почивка на Канарските острови. Отначало му допадна и химна "Развод ми дай", но като чу припева: "Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави...", си доде унил като пес след бесовица. И без друго си бе разведен, а да го оставят само на въздух, да прощават...

Ей, това българинът за едната керемида е готов на какво ли не. Не случайно се казва, че ако се види с пари, вдига къща, пък турчинът - сватба. Обаче според списъка на Калчев и аркадашите мюсюлмандемократи са ни лика прилика след петстотин години присъствие. Един сал Ахмед Доган ще се запомни с пищна (първата) сватба.

Гледа Стоилко как Късколев се повърта фиктивен между двете си къщи и си мисли къде е сега Бенковски да им палне фитила като на прадядо му през Априлското въстание - да разбере най-сетне Късколев, че старото време си е отишло. Но като се сеща, че и неговата къща може да пламне, умирява си мисълта и само си седи.