В неделя Кеворк нарече Карбовски "посткомунистически запъртък" по Канал 1, а Карбовски обвини Недялко Йорданов, че заедно с поколението си е обезсмислил и девалвирал "поезията и истината".
Че е скандалче, скандалче е, но то не бива да ни кара да бърчим вежди, да се изриваме с морави петна от възмута. Телевизията е такова животно, дето от скандалчета само дебелее. Така че в случая по-скоро ни интересуват възрастите.
Истина е, че поколенията на г-н Карбовски и г-н Йорданов говорят на различни езици. А г-н Кеворкян не става за тълмач, защото е от поколението на Йорданов.
Гражданите от "поколението" (тази дума е литературоведски зацапана, но не се сещам за друга) на Недялко Йорданов
не са втора ръка хора, а наши бащи и майки. Те гнусливо отвръщат глава от лексиката с кенефен произход в литературата и предпочитат разбираемия лиричен патос. По презумпция смятат поезията за извор на възвишеност; нещо като "кът на патрона" в съзнанието - там се ходи на пръсти и не се ляга в завинаги оправеното легло. Камо ли да се проснеш отгоре му с бутилка и приятелка.
Точно на обратния полюс са младите хора и автори от поколението на Карбовски. Те се заредиха с революционна реторика покрай "събарянето на основите". Догморушителният бяс и езиковият му еквивалент създадоха нова мода сред начеващите литератори и нов простор за епигонство.
Някои от тях, сред които немалко хора с талант, смятаха и смятат всеки свой текст за художествено импотентен, ако вътре няма поне две-три думи, които могат да изприщят благопристойната леля Мичка, трясвайки христоматийните й устои право в сърцето.
Около три-четири години това беше ново и свежо: после се умори и забуксува. Бездарникът отпърво успяваше да се прикрие, защото, като си свали панталона на сцената и се държи като стена на тоалетна оттам, можеше да разчита, че публиката няма да обърне внимание на посредствеността му от страх да не изглежда старомодна.
В чисто литературно отношение този синдром беше наречен от Светлозар Игов сполучливо "изплезване на глътнатия език". Той е на компенсаторна основа. Но веднъж платена и усвоена, компенсацията губи актуално очарование.
Затова спорът изглежда глупав. Дали "ние - модерните пичове", или "вие - естрадните балалайки", да гребете оредяващия възторг на публиката, не е въпрос на теледебат.
Недялко Йорданов е майстор на словесността; макар че аз не харесвам естрадния му начин на писане, има много хора, за които той олицетворява високата словесност. Не смятам тези хора за по-малоценни от себе си в каквото и да било отношение.
Карбовски е талантлив автор с достатъчно морален и естетически кураж. И с един огромен недостатък - смята, че талантът, ако е негов, трябва да се осребрява тутакси и изобилно. А ако се е намерил случайно и у някой отстрани, то онзи следва да мре "върху камъка на твърдо", за да го докаже.
Но това също е митология от дидактичната героика на соцреализма. Не телевизия и ордени турят всекиго на литературното му място, а нещо по-елементарно.
Да го наречем проста човешка признателност.
|
|