По време на Прехода масовата психика напомня за масово душевно заболяване. И в известен смисъл болест има: това е преходно, нетрайно състояние.

Сега, в края на прехода, можем по-внимателно да разгледаме

поотминаващата картина. Но колко е различна тя в двете си части - "червената" и "синята".



Синьото митотвори.



"Синият човек" (по време на Прехода)

е в плен на едно противоречие: той е принуден да удържа в главата си един абсурд. Най-кратко този абсурд може да се опише така: "Стана хубаво след 10-и. Но стана лошо".

И масовата синя психика ражда образ след образ, за да удържи неудържимото. Затова там наблюдаваме мит след мит: Мит за Комуниста. Мит за Ченгето. Мит за Коварната Русия....

В основата на "червеното съзнание" лежи съвсем друго и много по-различно противоречие. Абсурдът, който по време на Прехода обитава главите на тези хора, звучи по следния начин: "Беше хубаво (преди 10-и). Но стана лошо".

Може това да не изглежда като пряко противоречие, но е: как, дявол да го вземе, ако нещо е било наистина хубаво, ще стане изведнъж лошо!?

Затова "червеното" съзнание развива по-особена активност. Първо неговото митотворчество е обърнато назад, към миналото. То търси да намери някаква причина за рухването на социализма. Но - нота бене! - тази причина не се търси в реалния социализъм, понеже той е само хубав.

Обратно на това,



реалният социализъм се идеализира,



описва се в спомените като земен рай. Стига се дотам, че сегашните описания на социализма страшно приличат на онова, което навремето се чакаше от "комунизма" .

А въпросните причини за рухването се адресират към една или няколко групи хора, които се оказват същински дяволи.

Първи в списъка тук са Горбачов и компания, ненавижданите перестройчици. Те са, които продават на ЦРУ, Рейгън и Буш земния рай - срещу жалки сребърници, вероятно в Швейцария.

Втори в списъка са самите американци, САЩ. Те, за да ни вземат пазарите, за да не продаваме стоките на изключителната си индустрия, за да разделят България на три (понеже ги е страх, че сме големи, вероятно) - разрушават земния рай.

Трети в списъка са евреите (както са винаги във всички възможни подобни списъци).

Има и други, но и тези стигат.

Но посочените митове обитават главите на малцина в "червеното пространство". Повечето леви живеят не толкова в мит, колкото в комплекс.



"Беше хубаво, но стана лошо"



поражда една парализа на мисълта, една неспособност да се отговори на въпроса "Защо падна социализмът", който в хода на събитията се слива с въпрос-мутация: "Защо падаме от власт, когато на два пъти хората демократично ни я дават".

"Социализмът", реалният социализъм, следователно е една неизлекувана травма в червеното съзнание, извор на комплексираност.

Но освен извор на комплекс, травмата е причина за

нещо още по-неприятно.

"Червеният" човек от Прехода не може правилно да види главния въпрос пред БСП, пред Левицата. Поради казаната особеност този въпрос му се привижда като въпрос за властта. А всъщност това е въпросът за изолацията,



за излизането от изолация.



Не само редовият пленник на "червеното преходно масово

съзнание", но и по-голямата част от лидерите на БСП не осъзнават, че тази партия може да набере и 80 процента от гласовете и пак да остане в изолация!

Че въпросът за съюзниците е по-важен от въпроса за собствения размер. Че да участваш във властта е по-добрият вариант от това да я държиш.

Не ми се влиза в ролята на лош пророк. Но струва ми се, че г-н Първанов беше първият, който правилно постави казания главен въпрос (за съюзника) и спечели удивителен резултат: с подкрепата на гласовете на партиите на г-н Доган и отчасти на г-н Бонев той стана президент. Сегашното ръководство като че ли засвирва старата песен: да вземем властта - съюзници ще се намерят.

Какви симптоми виждам. Ами - охлаждането на отношенията с ДПС. Ами - участието на високо равнище в историята с имотите на г-н Сакскобургготски. Ами - вотът на недоверие, построен така, сякаш управлява СДС, а не НДСВ.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.





Други текстове от същия автор: http://www.raichev.org