Снимки: Авторът



Ники Кънчев

Джокерът

Имах много тежки снимки на предаването "Стани богат". Към 23 часа се прибирам с колата. Вали дъжд. След поредния завой виждам, че полицаи са спрели колата на мой колега. Двама сержанти му бяха наредили по ритуал на капака на автомобила документите и разговорът върви, така да се каже, към джокер 50:50. Слизам от колата, отивам при тях и казвам на колегата: "Иво, ако си пил, веднага повръщай, няма да се излагаме пред КАТ. Ние сме от предаването "Стани богат". Сержантите се разсмяха и чувам познатото: "Господин Кънчев, кога ще играем?"



Стефан Данаилов

Хана Машкова

Гришата Вачков, Бог да го прости, имаше шкода. Беше я кръстил "Хана Машкова" (известна чехословашка гимнастичка - б. р.). Веднъж ни спират на Орлов мост за превишена скорост. Гришата се усмихва и казва на милиционера: "Какво да правя бе, братче. Бърза кола. Не мога да я спра. Гледай какво чудо е." Имало е случаи, когато съм използвал този лаф на Гришата.



Еркандишънът

Преди години пътувам с новото си есперо за среща със зрители в Несебър. Не знам обаче как да регулирам еркандишъна. Навън адска жега, а ние ще умрем в колата от студ. Шофирам бос. От време на време скачам от колата да си сгрея краката на асфалта. Пристигам. Слизам от колата и някакъв случаен гражданин, който ме позна, казва: "Г-н Данаилов, нещо ви тече от колата." На всичките ми автомобили съм имал проблеми с радиаторите. Казвам си: "И на тая ли кола бе, братче, отиде радиаторът?" Навеждам се, близвам. Не е антифриз. Събират се хора. Притеснявам се. Какви срещи да правя с хората, като ми предстои на другия ден път до Италия. И добре, че един човек казва: "Бат' Серги, ти еркандишън имаш ли?" "Имам", отвръщам аз. "Оттам тече бе, братче". Ужас! Голям резил беше.



Иво Папазов-Ибряма

Среднощна музика

Веднъж през нощта към два часа, се връщахме от сватба с оркестъра ми. На сутринта рано трябваше да свирим на кръщене. Объркахме пътя в едно село в Северна България. Въртяхме се много време из селските улички и не можехме да намерим човек, който да ни посочи пътя. Беше в ранните демократични времена. Чукахме по вратите, хората ни гледаха и кой знае какво си мислеха: "Какви ли са тия мъже, с три коли, посред нощ?" "Моля ви, посочете ни пътя!", питах аз, а те залостваха вратите и затваряха прозорците. Към четири часа отидохме в центъра и извадихме инструментите. Започнахме да думкаме тъпаните, засвириха кларнетите, като ги подкарахме ония кючеци, ела да видиш какво става... Започнаха да прииждат хора. По едно време спряхме да свирим и казах: "Абе, хора, кажете ни къде е пътят?" "Аз ще ви помогна - отзова се един мъж - и без това тръгвам на работа."



Ути Бъчваров

Вземи първата си кола и я счупи

Не мога да си позволя нова кола. От самата мисъл, че ще седна зад волана на чисто нов автомобил, ми става жал за мен и за автомобила.

Както казваше един приятел: "Вземи първата си кола и я счупи." Мисля, че аз доста се постарах. Доведох автомобила до критично състояние поради небрежност при ползването му. Когато се разделих с него, не казвам, че съм го харизал, се учудих, че човекът, който го ползва, е доволен. Карах го над 100 хиляди км, предимно на лов и риболов - и му взех душата.



Сашка Васева

Първата кола

Първата кола е като първата любов - никога не се забравя. Беше жигула и многократно ме оставяше на шосето от Дупница за София. Понякога си я поправях сама. Лягах под колата независимо с какви лъскави дрехи съм облечена. Гледката може да е била еротична, а може би и смешна. Разбира се, спирали са и да ми помагат. Купих си я със спестените пари от първите концерти. Много мразех да се возя в автобуса, с който пътувахме на турнета. Отзад той нямаше прозорци и получавах клаустрофобия. Чувствах се като затворник. Сменила съм повече коли, отколкото мъже. Бях влюбена в професията си и ми се налагаше много да пътувам. Колите бяха за мен по-важни от мъжете. Повече съм се радвала на нова кола, отколкото на ново гадже.



Жоро Крумов-Мрежата

Скъпарската кола

В ранната демокрация, когато беше кризата за бензин, съм се наредил на огромна опашка на бензиностанцията срещу КАТ. Чакам трети ден. Всички следим да няма пререждания. В един момент някакъв пич със сравнително скъпарска за времето си кола мина отпред. Явно имаше познати на бензиностанцията и тръгна да зарежда. Едно от момчетата, което чакаше на опашката, се обърна към него с въпроса: "Извинявай, ама какъв се явяваш, че минаваш пред всички?" Оня го погледна пренебрежително и каза: "Ако можеш да си купиш такава кола като мен, и ти ще минаваш пред всички!" Момчето се обърна, качи се в една стара лада, засили я яко и я заби в шофьорската врата на скъпарското возило. Излезе от нея спокойно и докато оня се чудеше какво става, му каза: "А ти, ако можеш да си позволиш да си сменяш колите като мен, тогава ще правиш такива неща." След което се качи в колата на някакъв негов приятел и предвидливо изчезна.



Жорж Ганчев

Чувство за хумор

Моят приятел Добри Добрев, бившият шеф на Габровския театър, беше с мен, когато една нощ през 1963 г. на необезопасен прелез ни удари маневриращ локомотив. Машината се движеше на заден ход и нямаше никакво осветление. След като ни отнесе капака, аз се изхилих и казах, че от утре съм с трамвайна карта. Приемам с чувство за хумор случващото ми се по пътя.



Рени

Фуражката

През лятото качих на стоп един полицай. Когато ме позна, каза, че неговите колеги няма да повярват, че Рени го е возила. Възбуди се и не само забрави да си иска автограф, но си забрави и фуражката в колата.



Дончо Цончев

Ралито

Един ден, мисля че беше през 1960 г., прочетох обява, че в България се прави за първи път рали. Даваха на всеки участник купони за 200 литра бензин. Викам на брат ми: "200 литра бензин знаеш ли каква аванта са? Давай да се записваме с жените, с гаджета." Брат ми, който е много хитър, ми каза: "Слушай, чуеш ли нещо за аванта, внимавай!" Обясних му, че нещата са прости, чопваме 200 литра бензин на старта пред "Александър Невски", някъде към Княжево уж ни се разваля колата и готово... Наближихме Княжево и тъкмо мислех да спра, за да кярим бензина, едно рено с дама вътре ни изпревари. Брат ми първо каза една нецензурна дума по женски адрес, а след това ме попита: "И тая сега ще те надминава, а?" Аз натиснах газта и се заиграхме. Към Благоевград брат ми каза: "Я дай сега аз да карам и да им разкажа играта"... И така 6 състезателни години. Вместо да изкярим 200 литра бензин, потрошихме 4 наши коли.



Ние не четем

Всички знаем, че катаджиите стоят на "Врана" да вземат някоя кинта. Улисал съм се и карам със 70 км при разрешени 50 км. Спират ме. Отивам до катаджийската кола и питам сержанта не ме ли познава. Той ме поглежда и казва: "Ние не четем." Хвърлям му десетарката и му казвам да пие една ракия. "Абе г-н Цончев, не е хубава тази работа", изпъшка сержантът. "Добре де, не е хубава, ама аз ли те спрях или ти мене?"



Текст под снимки:

1. Вместо да изкяри 200 л бензин, Дончо Цончев потрошил по ралита 4 коли.

2. Ути: Вземи първата си кола и я счупи.

3. И зад волана Ники Кънчев се надява на джокер 50:50.

4. Народната любов помага на бате Серго да се справи с шофьорските неволи.