|
-------------------------------
Куклите са дребни, удобни и с подвижни стави "а ла Барби". Повечето и говорят. Окървавеният Удай например стене: "Някой да ми помогне... Още съм жив, но съм зле ранен. Ще ми направи ли някой услугата да се обади на татко? (Фонограма на изстрели). Толкова съм зле, само да поискате, лесно ще ме убиете (Финални изстрели и куклата замлъква)." По-истинско е от електронна игра и по-втрисащо от трилър.
Полюсният герой - смелият президент Буш, докаран в един от вариантите като боен пилот, не по-малко убедително лично приземява изтребител на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн". Макар в действителност и да не го е правил.
Патриотичното послание до куклокупувачите
и правилното им ориентиране по оста "добри-лоши" обаче е налице. Демодирано аполитичните Барби и Кен могат да се пенсионират.
Автор на хитовата кукленска продукция е Емил Викал, който развихри печелившия си бизнес веднага след атентатите от 11 септември 2001 г. и направи добър оборот от продажбата на хитовия тогава персонаж Осама бен Ладен. Сега саудитецът вече не върви тъй добре - изместен е от Саддам, а предстои да го засенчи и подготвяният за залавяне (в действителността) и за продажба (в куклен вариант) Айман аз Зауахири. Без проблеми продължава да се харчи Буш, но всеки момент по петите му ще тръгне и кукленият Джон Кери. Заради залежаване напоследък е спряна от производство 28-доларовата фигурка на Блеър, рекламирана като "Тони съюзника". Пазарът сега се опипва с късащия американското знаме Ширак.
Апетитният бизнес се шири и процъфтява. Купувачите не могат да устоят на изкушението от насладата лично да въртят главичките и крачетата на онези, които в реалния живот правят същото с целия останал свят. Оттук идва и феноменът играчките да се търсят не толкова за ранна политпросвета на невръстната аудитория, колкото
за радост на родителите
Търсенето расте лавинообразно. Поръчки валят отвсякъде. Въпреки че и конкуренцията вече е голяма. Хитовата стока бе надушена и бързо усвоена и от други производители. Необятният азиатски пазар бълва какви ли не модификации на политическите екшън-герои. Руският - също.
Впрочем, в Русия още от перестроечно време като топъл хляб вървят матрьошките, изрисувани като Сталин, Брежнев, Горбачов, Елцин, а сега вече и като Путин. Глобализацията вкара в компанията им и Клинтън с Моника, а в по-ново време и Буш с Осама.
Необяснимата руска душа обаче внесе и в този бизнес свой уникален натюрел. Землячката на Путин - петербургската художничка Варвара Скрипкина - реши да прави художествени кукли на президента и дори ги изложи в галерия в Петербург, но отказа да ги продава, защото ги била изработвала "за душата". "Не мога да си представя моят Путин да стои в дома на някой си Вася!", съкрушава се пред "Известия" Скрипкина. На посетителите в галерията обаче тя щедро разрешава да се радват на творбите й. Четирите фигурки, които Скрипкина е обединила под общото име "Четирите сезона",
пресъздават 4 варианта на Путин
- зимен (с ушанка и ски-екип), пролетен (с минзухарче), летен (с въдица), есенен (с кошничка за гъби). Обичайните възгласи, чути от репортера на "Известия" в галерията, са от сорта: "Ах, че е сладичък!", "А можете ли да го направите и в кимоно?", "Сваля ли му се ризката?"
Вдъхновена от успеха, Скрипкина съвсем наскоро е сътворила и пети свой Путин - "ПУТИшественик". В планинарски екип, с раница на гръб. Физиономията, както и при останалите четири фигурки, е шаржирана. "В куклите от този тип трябва да има гротеска и колкото повече е тя, толкова по-голяма е приликата с оригинала. Ако се прави банално копие на реалността, ще стане просто боядисан паметник", обяснява художничката смелостта си да подсили характерните черти на всенародния любимец.
Умилителното отношение на публиката към нейните президентски фигурки е нещо ново за Русия. По времето на Елцин беше различно. Тогава легенда стана убийствено саркастичното предаване на НТВ "Кукли", което бе в основата и на тогавашния конфликт между телевизията и Кремъл - най-вече заради честата поява на
кукления Елцин в нетрезв и неадекватен вид
Гаврата с политиците открай време избива и в изобразяването им като чучела при демонстрации. Там съдбата им е незавидна - бият ги, изтърбушват ги, бесят ги, горят ги. Напоследък любителите на подобни отмъщения са много улеснени от изобилието на маски с чертите на съответните обекти на пазара. Само лепваш маската на купчина парцали - и хайде на ченгела.
По-широкото приложение на артикула обаче, е по карнавали. На тазгодишния в Рио например хитът бе маската на Саддам в два варианта - традиционния от времето, когато управляваше Ирак, и брадатия от периода на залавянето му.
Тръпката, която кара хората да се маскират, било като иракския вожд, било като американския му душманин, явно е същата, която ги кара да си ги купуват и в Барби-вариант - да си поиграят с властелините на света, както те си играят с него.
|
|
|
|