|
24 Май 2004 07:30
Американските концлагери по света
Препоръчително е българските политици да си изяснят дали вече не са придобили статута на военнопрестъпници
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА /Монитор
По данни на западните медии, англо-американските окупационни власти в Ирак поддържат 16 лагера за заподозрени. От тях 11 представляват големи, силно охранявани затвори. Защо това са концентрационни лагери, а не примерно затвори за престъпници? Защото в тях са затворени стотици хиляди хора без съд и присъда, без право на защита и най-важното без собствена идентичност. В тях се прилагат различни техники за изтезания и репресии само по подозрение в нелоялност към местните американски окупационни контингенти. Задържаните представляват различни политически течения от синдикални водачи, които водят борба срещу Световната банка и МВФ, през антиамерикански настроени интелектуалци и свещеници до идеолози на национално-освободителни движения.
Разкритата серия от мъчения и унижения на лагерници в Абу Гариб е всъщност система за обработка на задържаните, "одобрена от най-високо място", както се изрази един сенатор, запознат с цялата колекция от филмови и фотографски материали в Ирак. Тя се прилага във всички останали места за задържане както в Ирак, така и в Гуантанамо, Афганистан и вероятно в лагера на остров Диего Гарсия.
Неотдавна в НДК бе открита изложба на Уърлд прес фото, в която e запечатан методът на лишаване на задържаните от идентичност. Плакат на изложбата е фотография на иракчанин и неговото дете, заловени на един от хилядите контролно-пропусквателни пунктове из Ирак. От момента, в който е заловен, независимо, че е бил със своя 4-годишен син, иракчанинът е окован в белезници, а на главата му е нахлузена познатата вече на цял свят торба за пясък. От този момент той се движи навсякъде с торбата. Лицето му не се вижда, за да не може никой да разбере кой е задържаният, да вземе мерки за освобождаването му или просто да проследи съдбата му. В момента хуманитарни организации се мъчат
да идентифицират
този конкретен човек по детето, чието лице не е скрито, за да го спасят.
На 2 май в. "Индипендънт" публикува разказа на иракски инженер за това как той и неговия приятел Бахар Муса били изтезавани три дни през септември 2003 г. в едно британско военно поделение. Муса, по професия регистратор в хотел, издъхнал от мъки. Това свидетелство бе потвърдено от датския военен министър Сорен Гаде. Той съобщи, че военни лекари от датския контингент в Ирак, работещи в британската полева болница в Басра, са приели през септември 2003 г. "двама иракски лагерници, изтезавани по време на разпит, единият от които бил пребит до смърт и издъхнал". (Ройтерс, 15 май 2004 г.)
На 11 май т.г. г-жа Пина Бруно, вдовица на италиански карабинер, убит в Ирак през ноември 2003 г., показа пред телевизия РАИ писма на съпруга си, в които той пише, че е станал свидетел на малтретиране на иракчани от американски и британски войници в Южен Ирак. "Държат ги голи дни наред, отнасят се с тях като с хлебарки", писал карабинерът Масимилиано Бруно. Нейният разказ предизвика силно възмущение в Италия. В парламента бе поставен въпросът дали италианският контингент не е бил заставен да охранява подобни концлагери. Премиерът Силвио Берлускони направи спешно посещение във Вашингтон, за да изрази пред Буш възраженията на Рим срещу нарушенията на Женевските конвенции от страна на англо-американските окупационни власти. (АП, 12 май 2004 г.)
Два концлагера за талибани има във военноморската база Гуантанамо в Куба. Единият, Кемп Икс рей, представлява стотици стоманени клетки, в които затворниците са оковани като животни в буквалния смисъл на думата. Другият, Кемп Делта, е нов, построен по поръчка на коменданта на Гуантанамо генерал Джефри Милър. В него лагерниците са изолирани един от друг в единични килии, за да не могат да комуникират помежду си. (Виж "Американският лагер на смъртта" в "Хералд Сан" от май 2003 г.) Това е модерен концлагер, оборудван с голям медицински център и
стаи за екзекуции
Не е известен броят на местата за задържане на територията на Афганистан, но се предполага, че са десетки.
Всички изброени дотук лагери са управлявани от американската армия. Отделно от тях, по данни на Хюмън раитс уоч (ХРУ) и Амнести Интърнешънъл, в страните от Третия свят, където САЩ държат военни бази, има още около 25 "места за задържане" на политически неблагонадеждни представители на местното население, които се управляват от ЦРУ.
До американските концентрационни лагери не се допускат журналисти и хуманитарни организации. Някои като Абу Гариб са оградени с бетонни, високи няколко метра стени. Други, като Кемп Иксрей в Гуантанамо, са заобиколени с високи джунгли от бодлива тел. Репортерски екипи понякога дежурят дни наред на някой съседен хълм и следят с дългофокусни обективи дали няма да засекат някоя сцена, за да получат представа какво се върши в концлагера. Така на 13 май т.г. по Си Ен Ен бяха показани кадри на концлагера в Гуантанамо, снимани от голямо разстояние, на които през гъстата тел се виждаше как войници от охраната връщат затворници от разпит обратно в клетките им. В два от случаите лагерниците бяха връщани на носилки, в останалите войниците държаха затворника под мишниците, защото той не можеше да върви сам. Единият от тези затворници беше гол, само с една хавлиена кърпа през кръста, останалите - облечени в ярко оранжеви пижами. Имената на тези над 600 затворници не се знаят. Преди две години йеменското правителство публикува списък от около 300 предполагаеми имена, но той не е проверен. Това означава, че освен за "изцеждане" на разузнавателна информация, тези хора могат да бъдат употребявани за
експлантация на органи
трупно донорство, всевъзможни медицински експерименти и т.н. Не се знае и точният им брой. Те са категоризирани като "вражески бойци " (enemy combatants), което според администрацията на Буш ги лишава от правата, които им се полагат по Женевските конвенции. Досега от Кемп Иксрей са излезли само 5 затворници, благодарение на своето британско гражданство и усилията на техните семейства пред правителството на Тони Блеър.
Разкритията в Абу Гариб осветиха част от системата на задържане в Ирак. След първоначален разпит в специална база данни, поддържана от централното командване в Багдад, се внасят серийния номер на арестанта, датата и мястото на задържането му, коя полицейска част го е задържала и по какви подозрения. Според доклада на генерал-майор Антонио Тагуба, тази база данни се нарича "Биометричната централна електронна система". Тя изглежда не включва личните данни на арестанта - име, дата на раждане и прочее. Така, веднъж потънал в концлагера, той
изчезва за света
и ако умре в лагера, никой никога няма да разбере дали е умрял и при какви обстоятелства. Ето защо наименовванието "биометрична система" е съвсем на място. Човекът там не е личност, не е човек, той е биологична единица.
Първоначалният разпит трае около една седмица, а вторичният може да продължи и месец. През това време арестантът няма достъп до близките си или до адвокат. Името му може да бъде внесено в Биометричната система само ако арестантът бъде прехвърлен в някой от 11-те големи лагери. Според ХРУ, на 24 януари 2004 г. биометричната система в Багдад е показвала, че броят на лагерниците е 8 968. Той не включва тези, които не са били местени от лагер в лагер, т.е действителният брой на лагерниците може да бъде произволно голям.
През ноември 2003 г. коалиционните власти са създали Центрове за обща информация (General Information Centers, съкратено GICs), в които семействата на задържаните могат да получават информация за тях. В Багдад има 9 такива центъра, съответно в кварталите ал-Кадимия, ал-Мансур, ал-Русафа, ал-Садр, ал-Карх, ал-Карада, ал-Рашид, Тиса Нисан и ал-Адхамия. След като семействата научат в кой лагер е задържан техният близък и неговия сериен номер, могат да подадат молба за свиждане. Но според ХРУ семейства казват, че чакат по 3-4 месеца за разрешение. За свиждане в юношеския лагер ал Харх се чака една седмица.
Според информацията на американските власти, по-голямата част от всички задържани са иракчани, но има и граждани на още 20 нации като Египет, Иран, Йордания, Ливан, Малайзия, Оман, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Сирия, Швеция, Турция, Украйна, Великобритания, Либия, Тунис и Йемен.
Освен в споменатите лагери, има стотици други подземия, станции, изолатори и прочее, подобни на споменатото по-горе британско поделение, където задържани иракчани биват изтезавани. Водят ги като "места за първични и вторични разпити". Такъв затвор има например в американската база Кемп Фалкон в околностите на Багдад, както и в гр. Кербала, където е дислоциран българският контингент.
Вън от съмнение е фактът, че много от действията и операциите на т.нар. коалиция в Ирак съставляват
престъпления срещу мира
престъпления срещу човечеството и военни престъпления, според стандартите на международното право. Въпрос на парламентарен контрол е премиерът да бъде заставен да даде доказателства, че българските контингенти в Ирак и Афганистан не са участвали и не участват в тях, примерно при "охраняване" на лагерници. Мандатът на днешните властимащи изтича. В техен интерес е да си изяснят дали вече не са инкриминирали себе си с решението да въвлекат България в тази война.
Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат:
1. Абу Гариб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с "висока разузнавателна стойност", разделени на три категории, съответно в "черни", "сиви" и "бели" списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило.
2. Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-на полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Гариб.
3. Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад.
4. Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират).
5. Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад.
6. Ал Карх (само за юноши) в Багдад.
7. Ал Дивания.
8. Лагер за задържане в Тикрит.
9. Лагер за задържане в Мосул.
10. Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади. Според американските власти в него са затворени иракчани, обвинени в изнасилване и убийства.
11. Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени "мишени с най-голяма разузнавателна стойност". Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.
|
