Мафиотските саги явно никога няма да излязат от мода, но докато наследничката на кръстника Копола - София, е завладяла киноекрана с любовния си микрошедьовър "Изгубени в превода", с продължаването на гангстерската традиция са се заели доста по-слабоизвестни и по-ограничени откъм талант режисьори.

Такъв един е Ричард Стендивън, който всъщност е англичанин и филмът му е английски, и главните герои също са от Острова, макар да акостират на американския бряг по време на Голямата депресия и да стават приближени на Ал Капоне.

Малко вероятно е да сте запомнили многото екранни превъплъщения на легендарния мафиот - аз например съм запомнила само едно, на Робърт де Ниро в "Недосегаемите" на Брайън де Палма. Този в "Момчетата на Капоне" обаче направо ще го пропуснете покрай очите си - Джулиан Литман ("Евита") е крайно неубедителен в тази роля. Върхови постижения няма и в другите, но поне героите говорят с приятни ливърпулски акценти, а за малко се появява и побелялата чернокожа звезда от 70-те Ричард Раундтрий (оригиналният Шафт, да речем).

И въпреки сравнението с "Кръстникът" от заглавието "Момчетата на Капоне" всъщност смело заема елементи и от "Разяреният бик", и от "Бандите на Ню Йорк", и от който там е намерил за добре - само че в крайна сметка е малко вероятно да заеме съзнанието ви за повече от 100 минути (колкото трае).