До няколко дни проблемът с българските камиони, които чакат на иракско-турската граница, ще бъде разрешен, каза вчера Гергана Грънчарова от МВнР. По информация на Външно там са струпани около 20 наши тира. След разговор на външния министър Соломон Паси с турския му колега Абдуллах Гюл вчера станало ясно, че турската страна е обещала пълно съдействие и се ангажирала да пропуска по 3-4 български камиона на ден. Същия ангажимент са поели и иракските власти. Трима от чакащите вече са преминали границата и пътуват към България. За останалите е обещано, че ще им бъдат предоставени храна и вода.
Бивш полицай дава подкуп на свидетел срещу Ванко 1
При спецоперация на РДВР-Пловдив в града е задържан мъж, който е дал подкуп на свидетел по днешното дело срещу рапъра Ванко 1, съобщи агенция Фокус, позовавайки се на МВР. Задържаният се казвал Илия Тачев, но не се уточнява колко пари е дал. Той е бивш служител на служба "Сигурност" РДВР.
Акцията е била ръководена от Върховната касационна прокуратура и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.
Според полицаи се правят опити свидетелите по делото да бъдат принудени да оттеглят показанията си, за да бъде освободен Ванко 1. Някои от тях вече промениха показанията си пред съда.
Певецът, братовчед му и баща му бяха осъдени от окръжния съд на Пловдив на съответно на 12, 10 и 5 г. затвор за склоняване на момичета да проституират в чужбина и превеждането им през граница. Присъдата се обжалва.
Спират временно визитките и бланките в съдебната система
Сметната палата е дала указания да спре снабдяването на съдебната система с т. нар. акцидентни материали - визитки, бланки, пликове, покани, докато не се организират обществени поръчки.
Това става ясно от доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета на съдебната власт. В него се посочва, че "от бюджета на съдебната власт са изразходвани 758 597 лв. за доставка на акцидентни материали, без да има договор", при това само от една фирма.
Na vnimanieto na balgarskite turci vav foruma:
Истината за майските бунтове
За разузнаването на южната ни съседка те са генерална репетиция преди отцепването на Турска автономна република
Веселин Божков*
Майските събития през 1989 г., предшествали т.нар. "голяма екскурзия", са ръководени от турското разузнаване (МИТ). Няколко десетки протурски националисти, членове на нелегални групи, агенти и емисари на турските разузнавателни и подривни служби, занимаващи се с шпионска, терористична и друга диверсионна дейност, успяват да увлекат значителен брой най-обикновени хора от тюркоезичното население и българомохамедани в протестни демонстрации и сблъсъци с органите на реда. В резултат на това са дадени човешки жертви.
Турция умело използва създадените негативни чувства и настроения сред част от това население в резултат на смяната на имената. МИТ постига изненадващи даже и за нея резултати от подривната си дейност. Разузнавателната централа успява да осъществи своята стара мечта за непосредствен много остър кървав сблъсък между част от тюркоезичното население и органите на властта в България.
Години след майските събития Доган твърди, че България е била изправена тогава пред гражданска война.
СНИМКА: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
При подготовката и провеждането на майските събития участват отделни български опозиционни групи и дисиденти като Независимото дружество за правата на човека, профсъюза "Подкрепа" на д-р Константин Тренчев и др. За да се привлече вниманието на Парижката конференция по Хелзинкския процес се създава т.нар. "Мюсюлмански стачен комитет", който обявява гладна стачка. Чрез "Свободна Европа", "Би Би Си" и турските радиостанции световната общественост е информирана за нарушените права на тюркоезичното население в България.
Във връзка с майските събития д-р Тренчев твърди: "Чувал съм от по-рано, че Ахмед Доган е координирал цялата акция от затвора. Това може да е вярно за събитията в Северна България, но пак повтарям капсул-детонатора го гръмнахме ние. Искам тази истина да се знае… Доган е бил силно ограничен във възможностите си в затвора тогава."
През 1994 г. пред разградския в. "Гледище" Доган заявява: "Аз съм най-големият виновник за майските събития през 1989 г. и ми става мъчно понякога, че някои хора искат да го оспорят. Но е факт, че на моята съвест лежат девет жертви…"
Първият протест е организиран в Джебел на 19 май 1989 г. Представителите на тюркоезичното население издигат подсказаните им от техните лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов, както и искане да им се върнат имената, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Този митинг, за разлика от другите, преминава без нарушаване на реда, без сблъсък с органите на властта и без унищожаване на имущество. Протестиращите се разотиват мирно, необезпокоявани от МВР.
Изборът на другия регион, където се организират протести Североизточна България, също не е случаен. Там живее компактно тюркоезично население. Много отдавна разузнаването на южната ни съседка го определя като най-подходящото място за обявяване на бъдещата Турска автономна република. Това е и една от основните задачи, които си поставят повечето от разкритите там нелегалните групи и организации.
В първата демонстрация в Североизточна България участват около 50 души от с. Присто, Варненска област. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 5 000 души. Демонстрантите са силно възбудени. Те са въоръжени с ножове, камъни и сопи. Някои от тях се нахвърлят срещу войниците от Вътрешни войски и милиционерите и влизат в ръкопашен бой. Още в началото един служител на МВР е тежко ранен, а войник от Вътрешни войски е пребит с камъни. По-леко ранени са и други войници, милиционери и демонстранти. Един 40-годишен шофьор е приет в болница припаднал и прегазен от тълпата. По-късно той умира. При аутопсията се установява, че е починал от инфаркт. След майските събития ДПС го обявява и почита като жертва, убит от МВР.
На следващия ден 20 май, в с. Тодор Икономово има турска сватба. Разиграва се истински екшън. Сватбарите се организират и нападат намиращите се в селото 19 милиционери и офицери от групата за бързо реагиране. Униформените правят кордон и бавно отстъпват към служебния джип, в който се намира оръжието на групата автомати с оптически мерници и боеприпаси. Те предупреждават напредналите, че ще стрелят. Дори произвеждат няколко изстрели във въздуха. Въпреки това сватбарите настъпват. Някои от тях дори успокояват останалите, като им казват да не се страхуват, тъй като служителите от МВР нямат патрони. Намирайки се в безизходица, служителите от МВР стреляли в земята. Трима от протестиращите загиват от рикуширалите куршуми.
След аутопсията се установява, че убитите и ранените имат рани от гръдния кош надолу, но не и в гърдите и главата. Всички извадени куршуми от телата са сплескани, което означава, че са от рикушет. Тоест никой от милиционерите не е стрелял на живо. Това не пречи по-късно събитията в с. Тодор Икономово да се определят като "кървавата сватба" и всяка година лидерите на ДПС поднасят цветя пред паметната плоча на загиналите, като подчертават жестокостта на властите и героизма на жертвите по време на майските събития.
МВР разполага с проверени данни, че на 27 май в Шумен се подготвя провеждането на най-голямата демонстрация. Има заплахи за терористични актове срещу базата на "Петрол", газостанцията на "Балканстрой" и хлебозавода "П. Волов". Въпреки взетите мерки около 2 000 души се събират на кооперативния пазар и влизат в сблъсък с органите на реда. В лека кола с варненска регистрация предварително са докарани сопи, с които протестиращите започват ръкопашен бой. От високите етажи на някои от блоковете по протестиращите политат саксии и буркани с лютеница. От тези протести няма убити. Само един служител на МВР е прободен с нож от участник в демонстрацията. Радиостанцията "Гласът на Турция" обаче непрекъснато съобщава, че в Шумен са станали най-големите демонстрации, но все още нямали точна информация за многото убити и ранени.
Една от целите на турското разузнаване по онова време е чрез провокираните майски събития да се провери как ще реагира тюркоезичното население при подобна обстановка. Най-важното е да се изясни дали то ще отиде към възможно най-острия сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин пролятата кръв би издълбала най-голямата пропаст и етническата омраза между турци и българи. Според замисъла на МИТ тези събития са генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци. Осъществяването им обаче трябва да стане при благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от южната ни съседка Турска автономна република. С провокираните събития МИТ си поставя и задачата да провери каква ще е и реакцията на българските власти и ще се вземат ли по-твърди мерки при подобни демонстрации и бунтове.
Десет години след майските събития при откриване на конференцията по този повод Доган заяви: "Точно преди 10 години България беше изправена пред прага на гражданската война. От 20 до 30 май 1989 г. трябваше да се организират мирни демонстрации и манифестации и митинги в цялата страна. Но още първите протести показаха, че властта е шокирана от реакцията и че насилието може да създаде условия вълната на недоволството да излезе извън контрол. Това се прояви особено силно след първите жертви на майските събития…Само няколко месеца след като мина първоначалният шок в различни райони на страната започнаха да никнат нелегални структури, които си поставиха различни цели, част от които имаха и терористична насоченост."
Въпреки многото лъжи, клевети и дезинформация майските събития от 1989 г. вече са история. Но при една нова провокация днес подобни събития могат да имат още по-опасни последици. Не е изключено те да доведат до етнически сблъсъци и война, подобна на тази в бивша Югославия. Остава ни само надеждата, че българското турско население няма да допусне повторно такива събития, които ще застрашат мира, сигурността, целостта, независимостта и бъдещето на България.
* Веселин Божков е автор на книгите "Заплахата остава - записки на контраразузнавача по турска линия" и "Българската орисия".
