В Държавния департамент на САЩ, като влезеш в асансьора и като натиснеш копчето за шестия етаж...
Не, не мога да започна така. Първо трябва да обясня:
Не зная сега как е, но през войната на Буш-баща в Залива, когато източноевропеец се озовеше във Вашингтон, той - аз поне - възприемаше с подозрение американската доброжелателност. Когато, правейки джогинг по крайбрежната алея, налетях на дълга маса с разхладителни и цял взвод строен край нея започна да ме аплодира, аз си помислих, че ми се подиграват колко бавно тичам, а то имало столичен крос и момчетата ме насърчаваха. Кампаниите против тютюна бяха оптимистични - не как от никотина здравето ти става все по-лошо, а как, като престанеш да пушиш, то става все по-добро. Фоайето на "Дюпон плаза" преливаше от ненужни подаръчета за американските войници в Залива - от сухи сладки до зимни ръкавици. За да влезеш в Държавния департамент не беше нужно да си инициативен; те сами те канеха, за да научат нещо от теб, а ти научаваше, че не си правят шеги с теб, ако посред лято те поканят в дома си на едно питие пред разпалено огнище.
Когато видях как климатиците охлаждат хола, за да е приятна топлината, лъхаща от горящата камина, казах, че това е екологично издевателство, а те ми казаха, че съм "прегръщач на дърветата" (an environmentalist and tree-hugger). Обясниха ми, че законите се спазват, че дивата сеч е антиамериканска (wild logging is unamerican).
Дивата сеч започна после в българските уж царски гори и Горският цар ("Не бой се, детенце, мъгла е това") насърчаваше българските дечица да засаждат употребените коледни елхички. Дивата сеч е нещо по-антиамериканско от моето критикарство към българското участие в "коалицията на желаещите".
Ами поляците? Навремето примираха от смях, когато разказваха как американецът се похвалил, че може да нарече своя президент въшка и нищо няма да му направят, пък ние от соцстраните сме били отговорили, че също сме свободни да наругаем президента на САЩ и нищо няма да ни направят за това.
А онзи ден полските ултракатолици заплашиха Й. Урбан, че ще му направят нещо, дето наруга папата, който каза, че католикът не ползва презерватив, налага си въздържание и туй то.
Не зная дали Й. Урбан е все още в онази хубава стара варшавска къща, където беше главен редактор на "Не", но той, явно, си е по старому остроезичен. И като правителствен говорител беше същия - побъркваше репортерите.
А дали поляците ще избегнат грешката на някогашните американски макартисти и на сегашните чешки десняци, които репродуцираха комунистическата презумпция за виновност, публикувайки черните списъци (на агенти). Nowak била донасяла какво се мъти в (нелегалната някога) "Солидарност". Nowak е журналистката (Malgorzata Niezabitowska), която стана говорителка на първото демократично избрано правителство на Полша. Ако службите са я разработвали и са я наричали Nowak, това доказва ли, че тя е доносничела? Нали и у нас навремето така очерниха Петър Берон.
В Чехия лустраторите очерниха доста хора, като обнародваха черни списъци. В списъците е и Вацлав Хавел. Службите го били разработвали. Това доказва ли, че е бил доносник?
Аман от източноевропейските духовни деца на Дзержински и Макарти! Повече полза щеше да има от тях да се бяха върнали да садят репички в селата, от които дойдоха. Руските лустратори стигнаха чак до поетесата Ана Ахматова (1889-1966). Вярно, тя унищожи антисталинския си шедьовър "Реквием" и написа ода за Сталин, за да пуснат сина й от затвора. Отиде в Сибир, понеже Сталин се ядосал, дето спи с "английския шпионин" сър Исая Бърлин.
Сега да доразкажа какво става, като натиснеш копчето за шестия етаж в Държавния департамент. Там виждаш лавици с книги и един човек с раиран костюм и раирана риза, който се е разположил в кресло и на масичката пред себе си е разхвърлил броеве на American Journal of International Law. Той е Дейвид Шифър, професорът по международно право, когото нарекоха "посланик по военнопрестъпленията". Същият, който въведе понятието "хуманитарна интервенция".
Но - вдигна той пръст,- ако интервенцията не е одобрена от ООН, тя развързва ръцете на силния против слабия. Антиамериканско е да загърбиш механизма от спирачки и противотежести; да наказваш диктатори и да претендираш за диктаториална ненаказуемост.
Америка има два вида врагове. Враговете от първия вид искат да я взривят. Враговете от втория вид я бранят така, както я бранеше Джо Макарти. Такива са любителите на черни списъци навсякъде по света.
*
Ахматова била близка на А. Модиляни (била му и модел), И. Бърлин и поне двама големи руски поети (Н. Гумильов и Б. Пастернак), писала ода за Сталин, за да пусне сина й, но била тормозена и изключена от съюза на писателите в 1947 (заедно с М. Зощенко), загубила двама или трима съпрузи (Н. Гумильов, с когото била вече разведена, бил разстрелян от ЧК в 1921), синът й прекарал ни за что над десет години в ГУЛаг (етнолога Л.Н. Гумильов), а след 1956 извадила от "долгия ящик", по-точно записала на хартия, своя "Реквием", съчинен на глас по времето, когато чакала дни наред за пересилки в Бутирках и запомнен от една приятелка наизуст.
*
А Джимо не е Хавел, нито Ахматова.
Редактирано от - Чичо Фичо, на 01/2/2005 г/ 21:57:48