|
Няма разумен отговор на въпроса защо нахалството на организираната престъпност расте заедно с рейтинга на Бойко Борисов
Проф. Николай ВАСИЛЕВ
Отдавна сме доказали, че сме страна на парадоксите. Бих добавил “и на идиотизмите”, ако не бе възпиращото възпитание на европейската ориентация.
Колкото повече например се вдига градусът и расте нахалството на организираната престъпност, толкова по-високо лети общественият рейтинг на лицето, поело – по силата на длъжностната си характеристика – функцията да сваля градуса и да натрива носа на въпросната организирана престъпност.
Така единственият сериозен резултат от увеличаващия се литраж проливана по улиците ни кръв, освен бързо отшумяващата медийна шумотевица, е все по-укрепващото доверие на гражданите в желанието и възможностите на главния секретар на МВР да се справи с положението.
Докато той, милият, се разкъсва да тича от прием на акция и от акция на коктейл, ръсвайки пътьом по две-три-четири интервюта ан блок.
Ако успеете да ми обясните необяснимата правопропорционална зависимост, не виждам как ще успеете да ми я обясните.
Той влага цялата си душа, ще каже някой, но му пречат ту калпавото законодателство, ту калпавите законопазители. Колко пъти, не помните ли, е проплаквал я от липсата на членове и алинеи в НК или НПК, я от липсата на бандюги с по няколко висящи дела в панделата! Така е. Но същите липси съвсем не липсваха и при някои предишни управници (с техните си главни секретари), а престъпниците като че ли имаха по-голям респект от държавата.
Точно респектът от държавата отсъства, ще каже друг. Скапаха държавата, скапаха и държавността. Обаче Бойко Борисов няма нищо общо с това. Вината е у мадридския пилигрим с лондонските му оръженосци и софийските му пажове. В такъв случай само че, когато не носиш отговорност за цялостната криминофилия и виждаш безсмислието на честните си опити да промениш нещата, просто им хвърляш една майна и си тръгваш. Или пък, вместо ловко да връщаш топката в полето на съда и прокуратурата, изричаш на висок глас истинските причини за блаженстването на организираната престъпност. И назоваваш имената на действителните (обитаващи високите етажи на властта) виновници за това.
Да, ама главният секретар предпочита да си остане главен секретар. Пък по-нататък и генерален секретар, ако може. И лидер на партия, която да спечели следващите парламентарни избори (ако народът се чуди на кого да поверва този път!), според определени сценарии.
Предпочита съвети да раздава. Мъдри, естествено. Като онзи съвет – да напускаме ресторантите, когато в тях нахлуят мафиотски компании. И родината си да напускаме (то си следва!), когато в нея върлуват безнаказано и фактически определят развитието й жълто-синьо-червени мафиотски кланове.
Предпочита да анализира с тънкия усет на вътрешен човек мотивацията на престрелките и взривовете. Какво показвал, според него, асансьорният атентат? Показвал, че “…колкото по-добре си вършат работата МВР и прокуратурата, толкова повече изнервят престъпния свят” (“Труд”, бр. 20 от 21 януари). Добрите притискат лошите, лошите се нервират и усилено се трепят помежду си. С други думи – МВР се справя успешно с престъпността, стимулирайки я (чрез ядосване, доколкото гъделичкането не се оказало достатъчно ефективно) да се справи успешно със самата себе си. Логика, ценностно близка до идиотизма на разгледаната още в началото правопропорционална зависимост.
На фона на този идиотизъм (и спрямо реалните оперативни резултати от жалката “борба” на специализираните институции с бурно разрастващата се организирана престъпност) изключително странно и смешно звучат апелите на безпомощната дясна опозиция за оставка на политическото ръководство на МВР, както и синхронизираните с НДСВ и ДПС усилия на лявата опозиция да защити и укрепи на поста му въпросното ръководство. Не че оперетният вътрешен министър не е заслужил отдавна своето отстраняване, а защото извън партийното полезрение и кадровите канонади остава носещото далеч по-тежка и пряка отговорност професионално ръководство на МВР.
P. S.
Наскоро лъсна, между другото, професионализмът на първия вътрешен професионалист. БиТиВи, 20 януари, 8 часа и 47 минути. В кратко телефонно интервю главният секретар обяснява на Николай Бареков как “…патрона минава през прозореца…”
Патронът, разбира се, не може да лети, нито пък да минава не само през прозорци, но и през каквото и да било. В досегашната история на световните военни сблъсъци е летял само куршумът. И само куршумът е минавал я през това, я през онова. Признавам, че става дума за сложна материя, може би малко по-сложна от проблематиката на водоналягането, огнетуширането, шлемовете, шланговете и маркучите. Но пък човек се учи, докато е жив.
Дайте на пожарникарския генерал още една звезда, господа управляващи!
Дайте му всички възможни звезди!
Но само след като научи наизуст известната дори на редовите български, пък и световни кашици разлика между патрон, гилза, куршум и заряд
