С органите на само трима трупни донори са извършени трансплантации от началото на годината по данни на Агенцията по трансплантации. Присадени са и шестте бъбрека. През м. г. обаче трупните донори са били 12. Направени са 18 бъбречни, 4 сърдечни, 1 белодробна и 1 блокова трансплантация на сърце и бял дроб едновременно. Бъбречните трансплантации от живи донори през миналата година са били 16, а от началото на 2004 г. досега са пет. Експертите са разделени в мненията си на какво се дължи спадът в броя на този тип операции.
От началото на 2004 г. е в сила законът за трансплантациите, според който, ако човек не е декларирал изрично, че е съгласен да дари свои органи, тъкани и клетки след смъртта си, лекарите са длъжни да питат близките. В дебатите около закона имаше опасения, че тази практика ще намали броя на трансплантациите. По-рано при липса на изрична декларация за отказ от дарителство в здравната книжка се считаше, че човекът е съгласен негови органи и тъкани да се използват за трансплантация.
"Това е рязък спад в броя на трансплантациите", коментира данните проф. Петър Панчев, национален консултант по трансплантации. Според него проблемът е в липсата на донори, която пък е породена именно от новата процедура по искане на съгласие на близките. "Сега законът е на тяхна страна", каза Панчев. Нормативът не определя кой е близък и когато има противоречие между роднините на потенциалния донор, трансплантация не се прави, обясни Панчев.
На противоположна позиция е директорът на Агенцията по трансплантациите д-р Янко Начков. Не може да се счита, че има спад в броя на трансплантациите през тази година, защото в това няма регулярност, заяви той. Освен това през лятото броят на катастрофите, а оттам и на донорите обикновено нараства, допълни Начков. Той дори очаква броят на трансплантациите през т. г. да надмине миналогодишните, защото в следващите шест месеца ще се увеличат болниците, в които се работи с донори.
От началото на годината само 6-има българи са декларирали какво да се прави с органите и тъканите след смъртта им. От тях има само един отказ за дарителство. Такава декларация се прави при личния лекар, след което данните се въвеждат в национален регистър. Досега централизирани данни нямаше.
Първата трансплантация на черен дроб ще бъде извършена през есента, каза д-р Янко Начков. Според предишни прогнози такава процедура трябваше да се направи у нас още до края на 2003 г.
АРГУМЕНТИ
Няма промяна в отказите и съгласията на роднините, твърди шефът на Агенцията по трансплантации д-р Янко Начков. Сега, както и преди 1 януари, 65-70 на сто от близките на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, отказват органите му да бъдат дарени. При другия вид донорство - на тъкани, когато сърцето вече спряло, близките декларират съгласие в 65% от случаите. "Това е по-висок процент дори от средното за Европа", коментира Начков. "Законът за трансплантациите не промени нашата практика, защото и преди 1 януари ние искахме съгласието на близките и без да сме длъжни да го правим", обясни Янко Начков.
Болни могат ли да даряват органи?
