Доскоро, драги радиослушатели и сънародници, една стара българска поговорка звучеше тъй: "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!" Тоест най-важното нещо в живота кое е? Ами да намериш куфарче с пари (в боклука например, може би затова тук толкова много хора ровят из контейнерите), да спечелиш два милиона от тотото (почти всеки пети българин пуска фишове редовно), да се ожениш за княгинята и т. н.
От бая време насам обаче горната поговорка си има нов вариант: "Роди ме, мамо, с късмет, па да стана кмет!"
Българското общество досега се вълнуваше на по-висше управленско ниво - как министърът на културата пробвал (ако мине номерът) да превърне художествена галерия в хотел с басейни и сауни, как министърът на благоустройството (говорещ най-долнопробен провинциален диалект) станал столичанин с огромен апартамент на пъпа на София, как министърът на спорта получил като подарък ягуар (не истински, а лека кола, която струва повече) и т. н., и т. п. От известно време насам обаче местните хора схванаха, че по-голяма далавера от министерската е да си кмет. Министърът си има началници - ресорен вицепремиер, после премиер. Всеки от тукашните 240 народни представители може да го вика всеки петък да му дава до скъсване обяснения по тоя и оня въпрос. И не само обяснява, ами и го излъчват по специален парламентарен радиоканал, та цял народ чува колко му е акълът. И по партийна линия трябва да се отчита министърът - я пред постоянно присъствие, я пред върховен съвет, я пред ЦК. А като си кмет? Като си кмет, над теб е само небето и Господ.
Миналата година, когато тук имаше кметски избори, сума ти социолози и политолози се изтрепаха да философстват защо в много градове, че и села, има такава тарапана от кандидат-кметове. При тия ниски заплати! Сума ти пък партийни ръководители бяха учудени и възмутени от факта, че в един и същи град от една и съща партия се кандидатират по няколко мераклии за кметове. В това отношение тукашната социалистическа партия ги удари всичките в земята - имаше случай на петима кандидати за кмет на един град, и петимата социалисти.
И сега преминавам към гвоздея на седмицата! Новината е, че тукашните социалисти са решили да променят местната конституция и да запишат в нея, че за кметове на български населени места могат да бъдат избирани и чужденци. Но само от страните-членки на ЕС. От което, драги радиослушатели, могат да се направят следните изводи:
1. Социалистите се притесняват, че и на следващите кметски избори от тяхно, социалистическо име ще има по неколцина кандидат-кметове за всеки град и село.
2. Социалистите по всяка вероятност всъщност нямат засега подходящи фигури за свои кандидат-кметове.
3. Социалистите не искат да рискуват.
Но горните заключения пораждат и въпроси.
Ето въпросът на Радио Ереван: Защо българските социалисти се отнасят дискриминационно към останалите хора, които не са от страни-членки на Европейския съюз? Американци не могат ли да кандидатстват за кметове? Един Шварценегер например, той е толкова силен!? Ами руснаци? Един Абрамович, той е толкова богат!
А ние, арменците, ние не сме ли хора?
Тоя път е по-тъпо от миналата седмица....
Заеби!
Рот Фронт!
ЗКПЧ-др.Радул
