Страх обзе и правителството, и избирателите му, и пресата им. От петък насам вестниците са изпълнени с ужасените очи на Ивайло Кепов, които молят милост по "Ал Джазира" под дулата на маскирани и въоръжени убийци.

И колкото е по-страшно, толкова повече се развихрят фантазиите на колегите, разровили се в търсене на най-впечатляващо заглавие. Може би ви звучи цинично, но това е положението: страхът също продава вестници.

По стар обичай "Труд" и "24 часа" са заложници на емоцията. "Господи, спаси ги!", вопият трудоваците. "Моля, президента на републ...", повтарят часовите журналисти думите на единия шофьор. "Стандарт" е най-хард в общата апокалиптична визия: "Екзекуция в 23 часа".

Страхът може да се използва и за политика, показват някои издания. Впрочем както успешно правят повечето държавници в такива случаи. Те нахлузват опечалени физиономии и черни вратовръзки и оставят съдбата на страдащите в ръцете на провидението, докато сами се занимават с безсмислени кризисни щабове и прочее позьорства. Целта им е по медиите да изглеждат като по-страдащи (но твърди!) от роднините на жертвите.

Но не всички им се хващат на играта. "Кабинетът остави заложниците в ръцете на терористите", разсъждава "Монитор", който винаги провижда вредата от държавата зад събитията. "Безсилието на силните" е заглавието на "Дума", от което се стеле гняв от външната ни политика и световната несправедливост.

Засега това е всичко. Ако нещастниците останат живи още няколко дни, драмата им ще мине от първа на трета страница, а черните вратовръзки ще се сменят с предизборни обещания за по-ниски данъци. Не дай боже, да се случи най-страшното, тогава ще се направи комисия в парламента. После срокът й ще се удължи, а после ще дойде лятната ваканция.

Ще се намери ли тогава вестник, който да си спомни суетните брътвежи, нощните щабове и влажните очи на Соломон Паси?