Този филм вече сме го гледали. Вярно, че беше коледен, напудрен, обилно сиропиран и с много звезди, че беше и английски. А сега е ирландски, с онази характерна, пролетарска и много симпатична (особено близка до нашата, кой знае защо) ирландска мърлявост. И се казва "Прекъсване". А, и този път е малко по-малко любовен и малко повече "за живота".

По същество обаче - и този е филм за десетина-петнайсет съдби от британските острови, които се преплитат и навързват по най-странни приумици на съдбата и сценариста (дебютант, също както и режисьорът Джон Кроули).

Единствената що-годе световна звезда в "Прекъсване" пък е неузнаваемият Колин Фарел. Златното момче на Холивуд играе дребен престъпник, чиито ирландски акцент и присъствие почти могат да се мерят с тези на Брад Пит в "Гепи".

В първия си един час "Прекъсване" е най-малкото несвързан. По-нетърпеливите зрители, които искат на 20-ата минута да зацепят как ще свърши, за да могат после да се надсмиват над хепиенда (или unhappy end-a), като нищо ще напуснат киносалона.

Което ще бъде грешка. Защото после "Прекъсване" се навързва по един доста любопитен и остроумен начин, героите се оказват не чак толкова неразличими един от друг. "Животът е онова, което се случва междувременно" - гласи рекламният афиш.

И точно това ни показват. "Прекъсване" си е екзотичен нехоливудски филм, чието основно качество е споменатата ирландска атмосфера - тук гъста и сполучлива като добра реколта "Гинес".