|
Доказателство, че анаграмите не трябва да се приемат прекалено фаталически, е новият брой на списание "Съвременник" - там е поместен журнален вариант на първия ми по-дълъг текст - повест (според някои - роман, но не това е важно) със заглавие "Паркизан, секс и други наркотици".
Бързам най-напред да си направя пълна и безрезервна самокритика - повестта не е кой знае какво. Лично аз одобрявам последните 30 от общо стотината страници. Спрямо тях първите 70 не стоят добре, но нямаше как да се избегнат. Ако ще се сравнявам с това, което се пише напоследък от сърдитите млади българи - вървя, но не защото аз съм много добър, а защото останалите са много слаби. Като за дебют - става.
Да, ама Булгаков-романистът дебютирал с "Бялата гвардия"... Недовършен роман, но как само го е недовършил! Е, всеки не може да е Булгаков.
Макс Фриш пък, преди да напише "Щилер" и "...Гантенбайн" дебютирал с "Хомо Фабер" - роман, който самият автор определя като "прекалено младежки", да не говорим за простотията "Трейнспотинг" на Ървин Уелш, последвана обаче от "Кошмарът Марабу" - вече сериозна работа!
И така, повестта е в журнален вариант - от първоначалните 180 стр. трябваше да резна повече от 1/3. За целта ликвидирах безмилостно един от персонажите заедно с всичките му причини и последствия, като запазих само част от най-свежите му лафове, приписвайки ги на сходни характери. Друг един пък се наложи да бъде безмилостно утрепан, защото нямаше достатъчно текстово пространство за главния герой - за да отиде да спаси жертвата (както е в пълната версия). Сечах безпощадно и се смеех хищнически, а другарката ми плачеше горко на рамото ми. Всичко това - върху нелицензирана версия на Microsoft Word.
В рекламата на списанието, която върви по някои вестници, издателите са написали: "Повестта "..." - един литературен шамар." Досещам се какви са мотивите за тази формулировка, но тя е доста неточна. Героят на повестта е пълен нещастник, абсолютно небоеспособен и слабоволев; наркоман, та и отгоре на всичко - педераст, така че шамарът не е от него. Аз също не съм кой знае какъв литературен побойник; ако някой се почувства зашлевен от мен, първо, ще ме изуми, и второ, ще ме натъжи.
Другото смущаващо за мен е, че разказът се води в първо лице, а героят е именуван Боцко. Някои от вас познават този ник, други направо си ми викат Боцко; чувствам, че ще трябва да се обяснявам как нямам сестра, как не педерастея и т.н. Здраве да е и това да ми е проблемът.
Обещавам, ако пак тръгна да пиша дълъг текст, да е по-добър. Обещавам да не пиша на Microsoft Word - нито лицензирана, нито нелегална версия.
Целта ми е, като ме чете човек, да си каже: "Брей, какво умно момче!" :)
|
