:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,355,446
Активни 158
Страници 17,130
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

Ренесансът на вица

"Всяко старо нещо си отива със смях и всяко ново нещо идва със смях"
Снимка: Александър Михайлов
"Карикатурата и хуморът не загрозяват света, а ни спасяват от грозотата му. Без тях ние щяхме да презираме света и себе си. Хуморът е връхната точка на общественото служене - рожба на общественото развитие и неговата върховна съдебна инстанция", пише карикатуристът Илия Бешков. И човекът сякаш е успял да проумее това още в древността и продължава да се надсмива. Над управляващите, над съседа, над жена си, над себе си...

----------------

За начало на културата на смеха специалистите сочат древна Гърция и древния Рим. От векове хората измислят, разказват и се забавляват със смешни истории. "Вицът не задължава да принадлежиш към определена социална или културна среда. Можеш да разкажеш виц на всяко място по всяко време, не се изисква да попиташ някого дали иска да му разкажеш виц, просто го разказваш. Това е една от формите на устно творчество, която е най-разпространена и освободена от социални ангажираности и регламентации", казва антроположката Валентина Пирова, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Ето например външният ни министър



Соломон Паси смая Парламентарната асамблея на НАТО



с виц в официалното си приветствие. Като отбеляза успешното посещение на папата, което е направило огромна реклама на Парламентарната асамблея, Паси продължи:

"Разхождат се двама еврейски търговци във Ватикана и разглеждат изобилието от сергии със сувенири. Единият пита:

- Абе, Исус Христос какъв е бил?

- Евреин - отговаря другият.

- А апостол Петър?

- И той е бил евреин.

- А Павел?

- И той.

- Ами тогава защо оставихме целия този бизнес на италианците?"

Паси веднага добави, че е евреин и иска "да си върне част от бизнеса, който оставихме на италианците".

Всяко време си има своята смехова култура, своята мода във вица. Сменят се персонажите или изразните средства, но иначе със смях се прощаваш с миналото, с лошото. Забързаното ни ежедневие е съкратило наратива, сега са на мода кратките жанрове. Разбира се, и вицът си има и славни времена, но и застой, когато не се развива. Когато имаме патриотични, високи пориви, тогава вицът престава да съществува. В такива моменти се пеят песни, веят се знамена, скандират се патриотични лозунги. Когато възторзите обаче отминат, вицът се завръща. Вицът се явява като реакция срещу цялата официалност на историческото събитие, обяснява Пирова. Когато започнат да се разказват вицове за някое събитие, можем да сме сигурни, че пикът е отминал и ние сме готови да влезем в руслото на обикновения делничен живот.

Преди време имаше доста вицове за съседски страни, които напоследък поотмряха. Това може да означава само, че границите на Европа и света се отварят и размиват.

Специалистите смятат, че в момента наистина има Ренесанс на вица.



Голямата надежда за бърза радикална промяна



напълно е отмряла. Но през 90-те години тя съществуваше и тогава нямаше виц. Освен това, реагирайки на окръжаващите ни събития, ние отново се превръщаме в нормални хора, които се борят за хляба си, без да участват в големите проблеми и промени на света. През 90-те години цяло едно поколение изживя тази тръпка и смяташе, че може да промени света и себе си.

Новите вицове са битови, политически безопасни - за отношенията между мъжа и жената, за изневери, за отношенията зет-тъща.

Независимо от местоживеенето, размера на заплатата, цвета на кожата и пр. човекът се смее над лицемерието, егоизма, глупостта, скъперничеството, самомнението, суетата... Всеки народ приспособява вицовете към собствената си реалност, към собственото си злободневие. Доста често дори не успяваме да разберем хумора на едни или други националности, но по принцип сюжетите са странстващи. Всяка власт носи със себе си и политически вицове, съобразени с особеностите на силните на деня. Истината е, че смешките днес са добре забравените смешки от вчера. Сега обаче започват да се създават цели вицови постановки за управляващите. Само от един намек, от едно прозвище разбираме за кого става дума.

Българите са известни с умението си да се надсмиват над всичко. Но над всичко, което не ги засяга пряко, уточнява антроположката. След събитията в САЩ от 11 септември веднага започнахме да разказваме истории, но това е, защото Америка ни се вижда доста далеко. Когато ни боли, е доста трудно да се засмеем. Чували ли сте вицове за нашите в Ирак или за Априлското въстание, например? Няма! Българите не могат да се смеят на това. Когато хората мълчат за едно събитие, значи то е свещено за тях, категорична е Пирова.

Иначе родната смехова култура датира доста отдавна. Един от най-ярките представители на българския хумористичен дух е Петко Славейков. Мотото на първия наш хумористичен календар "Нова мода календар" от 1857 г. е



"Смей се, дядо, да се смеем, че дано се проумеем"



Всеки народ си има по една знаменита личност, която преживява какво ли не. За нея се разказват истории. У нас не е само една. Хитър Петър и Настрадин Ходжа, бай Ганьо, Пижо и Пенда, Иванчо и Марийка... Другите народи също си имат такива жертви. Всеки герой, задържал се в повече от три вица, става класически, бяхме писали по повод на един от тях - Щирлиц. Легендарният разведчик от съветския сериал "17 мига от пролетта" продължава да радва жадните за хумор. А изпълнителят на емблематичната роля - любимият на цяла Русия актьор Вячеслав Тихонов, е не само сред най-ефектните им разказвачи, но сам добавя и нови. Той например описва случилото му се в една военна болница. Отишъл там заради проблеми със сърцето. Дежурният лекар, без да го погледне, започнал да попълва картона и отегчено го запитал: "Име? Възраст? Адрес?" Тъй като болницата била военна, попитал още: "Воинско звание?" Тихонов отговорил: "Щандартенфюрер." Едва тогава лекарят вдигнал очи, познал актьора и започнал да се извинява...

Гениалните в глупостта си Чапай и Петка, невъзмутимият сър Джон, дедуктивните Шерлок Холмс и доктор Уотсън са все незабравими образи.

Един британски университет дори има практика да избира всяка година най-добър виц. Хора от цял свят гласуват в Интернет за любимия си анекдот. Ето един от челната класация преди година: "Двама ловци са в гората. Единият припада. Той сякаш не диша, очите му са неподвижни. Другият се обажда по телефона на спешна помощ и казва: "Приятелят ми умря! Какво да направя?" Отговарят му: "Успокойте се, ще ви помогнем. Първо:"Сигурен ли сте, че мъртъв?" Чува се изстрел. Ловецът казва: "Добре, сигурен съм. Сега какво да правя?"

И освен признатите в цял свят английски и френски хумор, спокойно можем да кажем, че



има и хумор с българско клеймо



Хуморът означаваше много за българите преди 1989 г., както означава много и сега. Вицовете разтоварват, развеселяват, откъсват от ежедневните грижи и безпаричие. А преди дори вкарваха в затвора - неслучайно политическата категория бе известна като "Златната решетка".

Ами габровци, дето режат опашката на котките си, за да не избяга топлото, докато през вратата мине и тя? Десетки книжки с мъдростта на зевзеците от Габрово са напълнили библиотеките на българите и са ги разсмивали години наред. Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден на 1 април 1972 г. като наследник на местния фолклор и карнавалните традиции. Сега там се събират хумор и сатира от всякакъв вид: карикатури, фотографии, живопис и скулптура от четирите края на света. "... и макар че за нас хуморът е сериозно дело, правим сериозни опити да гледаме на човешките проблеми откъм веселата им страна. Затова издигаме мотото: СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ", пише в сайта на Дома на хумора и сатирата.

Трибуна на вица допреди няколко години беше вестник "Стършел". Всички четяха и се смееха. Днес обаче вицът сякаш се е преместил в телевизията. Почти всяка кабеларка си има забавно предаване, в което се разказват по един или друг начин смешни истории. Дори консервативна медия като държавната телевизия има цели три предавания, в основата на които стои скечът: "Клуб НЛО", "Каналето" и ШАШ. Дори Слави Трифонов започна кариерата си на шоумен в БНТ. Изглежда, националната медия толерира хумора, сатирата и забавата.



Най-гледано обаче си остава "Шоуто на Слави"



То кара от няколко години 2 милиона българи да стоят до 23,30 ч. всеки делник, за да чуят смешната история в края на предаването. Слави все се подиграва на Евтим Милошев, сега шеф в играта "Вот на доверие", че разказва тъпи вицове. Но и във вицовете на Евтим си има смях... Някои се помнят с години: "Геврече, геврече", викали децата, които не знаели, че това е житената питка, смъртно ранена."

Мало и голямо си мисли, че Слави е много остроумен, че разказването на смешни истории му иде изотвътре. Истината е обаче, че зад гърба му стоят 20 души сценарен екип, на които това им е работата - да правят от един обикновен виц изкусна история, съперничеща на приказките на Шехерезада.

Отсъствието на смешна история накрая на шоуто обаче също е достатъчно красноречиво. Най-страшно е, когато виц липсва, тогава са се случили достатъчно важни неща и дори Слави не може да се пошегува. Тогава става ясно и на тези, които не гледат новини и не четат вестници, че България е изпаднала в много тежка ситуация.

Виц няма и в още един случай - когато Слави изпитва истинско човешко преклонение пред гостите си и ги оставя те да кажат последната дума, смята Валентина Пирова. Но пък когато има виц, той е истинско удоволствие. Обикновено историята се подбира според ситуацията, във вица има много символни послания, които стигат по един или друг начин до публиката.

За да достигне своя разцвет в началото на ХХI век, вицът е имал доста грижовни бащи в последните години.

Един от тях е Димитър Туджаров, далеч по-популярен като Шкумбата. Той казва за себе си, че е роден в Петрич - "малко градче с квартали София, Скопие и Солун" и "град не на 100, а на много повече милионери, щото само митничарите са 300 души". На сцена е от 6-годишен. Завършил е автоматика и телемеханика, работил е като инженер в "Кремиковци". Прочу се още от 1979 г. с аудиокасети, записвани по студентски купони с "Мами блу", вицове и имитации на гласовете на Тодор Живков, Георги Парцалев, Петър Слабаков и др. Започва концертна дейност през 1989 г. и вече има над 5000 концерта у нас и в чужбина. И това сякаш доказва правотата на собственото му верую - "Вицът е отдушник, а за него няма граници, няма евро, няма долар".

Друг българин, без когото вицът нямаше да е същият сега, е Веселин Павлов или Весо Парцала. Той е и



единственият хуморист, лежал в затвора



Поводът - една нелегална касета през 1968 г., в която с гласа на Парцалев по повод на скечово бракоразводно дело си правил майтап с членове на ТКЗС и едни други членове. Скандалът станал огромен, първо набедили самия Георги Парцалев, направили експертиза на касетата и открили автора. Така Весо Парцала се оказал 3 месеца следствен в тогавашната Дирекция на народната милиция и изкарал 15 дни в Централния софийски затвор. Започнал с вицовете и имитациите през 1964-а, още като ученик. "До 1989 г. съм работил все на черно", казва тай. Правил е шоупрограми с народните певци Иван Шибилев, Павел Сираков, Любка Рондова, Кайчо Каменов, Каньо Бедров. Досега е създал около 1500 вица, издал е 9 аудиокасети.

Говорейки за вицове, не можем да не споменем и слънчевия Венци Мартинов. Най-запомнящата се роля на хумориста е имитацията му на Тодор Живков. При това симпатягата се прочу с нея още преди 10 ноември 1989 г. Днес оценява, че е правил това "поради некои съображения в условията на дълбока нелегалност". Получавал е много пъти поздрави от самия Тодор Живков. Кариерата на Венци Мартинов обаче започва много по-рано. Още през 1979 г. печели първо място на републикански конкурс за художествена самодейност. Тогава се запознава с Мими Иванова и Развигор Попов, и Стефка Берова и Йордан Марчинков. Като всеки зевзек и той е пълен с изненади. А във военната му книжка на младши-сержант можете да прочетете срещу длъжност: "хуморист-имитатор". Гастролирал е в Англия, Австрия, Белгия, Германия, Гърция и др. Издателската му къща "Марбли" е пуснала вече 28 касетки в серията "Усмивките на Венци". Като основни жизнени дейности в професията си той е определил правенето на имитации, скечове, вицове, весели песни, маймунджилъци, щуротии, а в свободното си време - иху-аху, лаф-моабет, гледане на мъжки футбол и женски хандбал, киснене в минерални води и имитиране на Шумахер.



Вицът за него е начин на живот,



оптимистичен реализъм, който за съжаление в днешно време не се развива, защото политиците разплакват българина. И е убеден, че истинското време на хумора и вица ще дойде колкото по-скоро се махнат разни глупаци от политиката.



КАРЕ

Росен Петров за вица*:



"За т. нар. "мръсни" вицове. Смятам, че е въпрос на чисто субективна преценка дали един виц е мръсен или чист. И понеже субективната преценка дали едно нещо е просто смешно, или е мръсно смешно, или въобще не е смешно, е нещо странно, най-добре е да се използва методът на сравнението. Уверявам ви, че в сравнение с езика и вицовете, използвани в някои от световните стандарти за "късно вечерно шоу", например от Джей Лено, Конан О'Браян, Дейвид Летърман, нашето шоу прилича на новогодишна програма в пансион за католически девици.

Просто по стечение на обстоятелства голяма част от хумора се базира на сексуалното и еротичното. В света циркулират общо около 5000 анекдота, 4500 от тях са със сексуален характер. Не мисля, че с нашите скромни сили можем да обърнем тази тенденция. Именно затова нашето шоу е формат "късно вечерно шоу". Този формат позволява в него да има и сексуални шеги. Както знаете, в същия часови пояс по други телевизии (и то световни) вървят неща не само с цветист език, но и с изключително красноречиви и цветисти кадри.

... Не смятам, че с нашите подигравки насаждаме у децата омраза към гейовете. Ние просто се шегуваме. Щом може да се шегуваме с Иван Костов и царя, може да се шегуваме и с гейовете. По този начин ги издигаме до равнището на висшите ни държавни люде. В интерес на истината понякога сценарият не е на висота, има и тъпотии, и неща, които не се получават, но ние създаваме цялостен сценарий всеки божи ден - досега 336 пъти."



*в рубриката "Диалози", в отговор на читател, 14.09.2002 г.
 
Димитър Туджаров-Шкумбата
 
Росен Петров
 
Венци Мартинов
 
Карикатурите са виц в картинка, а най-добрите са тези, които казват всичко без думи.
2
4543
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
07 Август 2004 11:24
Малце не можах да схвана: ние за вицът като такъв ли говорим или за тези дето го разказват?
Ако авторката е толкова компетентна по-добре да ни беше обяснила к`во е това виц и защо е такъв ... къде, къде по- интересно е..
Иначе вицове може да разказва всеки ... виж да разбира , малко по- инак работа..
07 Август 2004 20:45
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<< >>>>>>>>>>>>>>>>>
Тази клиощава женица разказва толкова увлекателно за рани весели неща и много истини казва докато стигне до шоуто на слави. В това шоу има много хубави неща, но самия слави е гола вода като артист. Връх на постредствеността.
Добре че бързо му мели ченето, та забълдюква бабите. Не бях ходил близо 20 години до България. Като отидох и ми препоръчаха шоуто на слави. Гледах три пъти и
секлетясах от арогантнопробивната тъпота на шоуто. Сори, ама някога в България имаше истински актиори и комици, даже по соцялистическо време.
слънчо

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД