:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,357,748
Активни 113
Страници 19,432
За един ден 1,302,066
Чудаци

Да Винчи от Кочериново

Откак се помни, Николай прави вертолети - сам, вкъщи. Когато не прави въртолети, измисля друго - например кула, която да затъмни Вавилонската
Снимки: авторът
На 11- или 12-годишна възраст почти всяко хлапе мечтае за изобретения и пътешествия. Да кажем - да покори непознати земни и космически пространства, да построи някаква такава машина, че цял свят да ахне...После, към 14-16 г., 99,99% от мечтателите пренастройват мечтите си към разхубавилата се изведнъж персона от третия чин. А след две-три петилетки захващат да мечтаят за кариера, вила на Варвара или Бахамите, "Пежо" последен модел или нови плочки в банята...

---------------

Николай Попов (44) от Кочериново бил на 12, когато се размечтал - да си построи сам хеликоптер и да си похвърчи на воля над поля и гори. Речено-сторено. Попроучил въпроса и взел да чертае с пръчка по пясъка като как ще стане работата...

Гледали го, както се гледа всяко такова дете - с умиление и лека досада. Нека се забавлява момчето, ще му мине. Не му минало.

Днес, 32 години по-късно, Николай се занимава все с това. Досега е направил една дузина вертолети, излетял е само един - единадесетият. На 16 май 1991 г. от летището Крумово до Пловдив. Прелетял около 2-3 километра, с майор-изпитател Славчо Николов на борда. Щял да прелети още, разказва Николай, но гориво за повече нямало. Ден преди полета му откраднали 200 литра бензин от бараката. ("Нали знаеш как беше през 91-ва с бензина.") Истината е, че всичко си прави и плаща самичък. Дори до Крумово една командировка нямало кой да му даде.

Докато ми разказва тези неща в скромната къща, където живее с родителите си, изглежда съчетание от две неща -

хем някаква срамежливост, хем прозиращо отдолу чувство



за огромно достойнство и ценност



Този сблъсък - да създаваш и изобретяваш, но ако може сам и веднага, го отказал да следва.

- Ти трябва да станеш авиоинженер - заявили му запознати, като го видели колко усърдно работи над вертолетите си, вместо да се занимава с домашните.

Той вече бил разглобил мотопеда на баща си "Балкан" и ползвал мотора му за един от поредните модели.

- А ако почна да следвам за авиоинженер, след колко време ще мога да си направя вертолет? - попитал Николай.

- Амии...след около 20 години - пресметнали компетентите.

- 20 години! Че кой ще чака толкова - възразил Николай. - Аз искам сега.

И се захванал. Не завършил съответния ВУЗ. Работил като авиотехник на АН-2, като шофьор известно време. Междувременно се оженил, после се развел. Има син.

Сега е безработен, като доста хора от Кочериново.



В момента се труди върху т.нар. йогакоптер



Йогакоптерът е хеликоптер, който няма опашна перка, а има две една над друга по средата. И се разглобява. Докато ми показва макета в градината, Николай размишлява върху евентуалното приложение на машината. Тя ще може да се помести в автобус и примерно да служи на полицейските сили. Да речем - гонят апаши, но апашите напускат шосето и драсват из шумаците...Полицаите бързо сглобяват вертолета и ги емват изотгоре. Питам го няма ли помощници, няма ли екип...

Няма. Търси спонсори, не търси помощници. Посочва ми снимката на най-успешния си апарат и убедено ми казва:

- Този вертолет литна, защото зависеше само от мене.

Разбира се, той е наясно, че всички части не може да си направи сам. Двигателят и много детайли се нуждаят от специално струговане. Той си ги поръчва на парче и после работи вкъщи.

В очите му и в самия облик има нещо много младежко. Иначе е висок, едър мъж. Губи интерес към разговор, който не касае изобретенията,



а разни други несъществени неща - работа, семейство, доходи, хоби...



Вижда, че погледът ми попада на странен кръгъл предмет върху купа специализирана авиоконструкторска литература и бърза да ми го покаже. Това е макет на една от идеите му - часовник-земно кълбо. Планетата е разделена на пояси и е цялата "опакована" в стъклен купол. Той се върти. На купола са нарисувани часове и във всеки момент можем да разберем къде колко е часът. Пък при по-голям макет може да има и луна, и слънце, и съзвездия.

Но това е дребен проект, който изобретателят смята да вмести в един по-голям. А по-големият е наистина грандиозен. Става

дума за Кула-царица. Тя се нарича така, защото прилича на шахматната фигура. Но ще бъде висока 100 метра и ще има двайсет и един етажа над земята и пет под нея. Всеки етаж ще бъде посветен на едно столетие от историята на човечеството - тези отдолу преди Христа, а отгоре - след.



Ще е висок точно 365 сантиметра,



и ще бъде музей на съответния век - да речем - V век - стрели, лъкове, съдини...Или XVIII век - мушкети, книги, платноходи...По средата ще минава асансьор-слънце, който ще бъде почти машина на времето! XXI етаж ще бъде без интериор, там ще има зали за конференции, той ще е етаж на бъдещето. Но кулата ще расте - когато минат сто години, се прави още един етаж, и така - все напред. Тази кула ще засенчи Вавилонската, Айфеловата, ще засенчи мавзолея Тадж-Махал. Ще има гигантски приходи - той знае, че Айфеловата кула е посещавана от 6 милиона годишно. А там няма нищо. Пък тук - само да минеш етажите, и си най-малкото висшист! - ентусиазира се Николай.

- Добре, но защо царица? - недоумявам аз.

- Защото жените са...защото след 125 000 години на земята ще има само жени - известява Николай.

Чел е съответното проучване. Определено смята жените за по-качествената част от човечеството, за пол, комуто принадлежи бъдещето. По тази причина е решил



Кулата да бъде изградена само от жени!



Тоест - в буквалния смисъл на думата. Те да носят варта, пясъка, цимента...Не е ли малко тежко за слабия пол? Не - ще ползват технически улеснения, смята Николай. Според него е неслучаен знак, че си имаме вече шахматна царица на света - шахматистката Антоанета Стефанова.

Жените не правят войните, не правят корупцията, не поробват хората...Е, имало и жени корумпирани, но все пак са много по-добрата част от хомо-сапиенса. Аргументира се, че ето - има Цар-Освободител, значи има и Цар-Поробител! А царицата - тя е друго нещо. Освен това трябва тази кула непременно да е в България, Николай желае ние, а не някоя друга държава, да се прославим с кулата.

Определено е патриот, който милее за българското.

Говорил ли е с хора, които да му помогнат за това?

Това е най-трудната част. Говорил е, но най-често среща завист или пренебрежение. Среща и искрена радост, и подкрепа, но по-рядко. Сега проектът за кулата



му ще бъде включен тази есен в "Красива България"



и ще кандидатства по програма за финансиране от ООН. Когато се построи Кулата, той смята тя да се управлява от фондация, която ще дава парите за благотворителност. За да няма вече такива неща, като например, набират за някое болно дете пари с призив по телевизията, пък я наберат, я не...

Но трябва да се направи фондация и да се регистрира. А той няма нужните 450 лева. Пита ме - не може ли да говоря с ръководството на вестника...Евентуално да се включи "Сега". Чул, че били жени. Те по-добре щели да разберат идеята.

- Може ли да питам?

- Добре - обещавам аз.

Като си тръгвам, го снимам на фона на Рила. Главата му светлее на облачен фон.

Сещам се за една друга глава от Кочериново, която падна.

Сигурно и това ще влезе в кулата-музей. На етажа за XXI век.
 
Ето, направих едно мотопедче за детето - от колелото му. Фарът е от тонколони. Развива почти 40!
1742
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД