|
Невян Велчев Симеонов е на 30 г. Свръхсрочнослужещ в под. 24 140 в Саранци. Смята да кандидатства за рейнджър в контингента ни в Ирак. Женен за Величка, имат момченце, Велиян, родено на 19 септември 2002 г.
------------
- Би ли се представил на читателите?
- Невян Велчев Симеонов се казвам. Роден съм на 19 ноември 1974 г. в гр. София. Израсъл съм в с. Лесура, общ. Криводол, обл. Враца. Родителите ми се занимават с животновъдство и земеделие. Основното си образование завърших в Лесура, а след това завърших в Мездра училището по текстил - със специалност монтьор на машини, апарати, уреди и съоръжения. След което влязох в казармата: първо бях в Русе, изкарах 6-месечна школа за професионални шофьори и за управление на бойни машини, БТР-и. Остатъка от службата си изкарах в Ямбол. От 1996 г. съм в София. Работил съм няколко месеца в Кремиковци. После кандидатствах във военна полиция - Враца, с един съвместен проект на "Права на човека" и "Отворено общество", след като завърших подготвителен двумесечен курс. Покрих нормативите по физическа дееспособност с пълен отличен. И уж бях в челото на таблицата, но се оказа в последния момент, че водя класацията, само че отзад-напред. На кое се дължеше, не можах да разбера.
- Как се получи така?
- Все си мисля - защото е действала шуробаджанащината. Лично бившият юрист на "Права на човека", Тони Ташев,
------------
беше писал писмо във връзка с моя случай на тогавашния министър на вътрешните работи и отговорът е бил: да се осъществи контакт, защото той е включен в резервите. Но нищо повече - никакъв отговор защо и как така се получи,
------------
че от пръв да мина в резервите.
- А осъществиха ли контакт с теб, както е било разпореждането?
- Не, нямаше никакъв контакт. Затова съм много против шуробаджанащината. Независимо дали ще бъде за ром, или ще бъде за българин, аз съм против тези подбутвания. Тъй че нямах друга алтернатива и подадох документите за кадрови войник в под. 24 140 в Саранци.
- Може ли да направиш обобщение, че в армията са по-толерантни към ромите, отколкото в полицията?
- Да! В армията се гледа на теб като на човек, не се гледа като на етнос.
- Кариерата си с армията ли я виждаш свързана?
- Поне засега така мисля - да бъда в армията. Ако е рекъл Господ... Но с тези съкращения, малко е рисковано.
- Правил ли си опити да кандидатстваш за батальоните ни в чужбина?
- Все още не съм правил такива опити, но
-----------
възнамерявам да кандидатствам за чуждестранни мисии. Мисля, че има нужда от такива мисии. Трябва да покажем на света, че и ние искаме да се борим срещу тероризма. През 2002 г. във Враца бяхме на двумесечен курс, някакъв модул, който е бил по НАТО-овски стандарт. Това де факто е сертификат, че можеш да бъдеш рейнджър
-----------
в българската армия.
- Имало ли е случаи на дискриминация към теб?
- Не. Нямам случай да ми кажат директно в очите - ти си ром и не ставаш за тази работа.
- Ти обаче не си най-типичният пример. Ти си наистина един интегриран в обществото ром. Мнозина от другите роми не изглеждат по твоя начин, нямат и работа, изобщо им е трудно. Контактуваш ли, впрочем, с други роми?
- Разбира се. Аз с ромите съм ром, с българите съм българин. На мен не ми пречи да бъда и с едните, и с другите. Аз съм добре интегриран.
- Ти към коя ромска група спадаш?
- Аз съм си от тези - калджиите. Тези роми някога са правили тухли, от кал, затова ги наричат калджии. Те нямат нищо общо с калайджиите - тези, които калайдисват. Калджиите си имат собствен диалект. Но между нас се разбираме и с другите роми - независимо кардараши, ерлии, цуцумани. Всички те са български цигани, говорят повече на български, отколкото на ромски. Калджиите са предимно от северозападния край на България.
- Обижда ли те думата циганин?
- Не.
- Тоест за теб е едно и също дали ще те нарекат ром, или циганин?
- Е, бих предпочел да ме наричат ром, защото е по-международно.
- А нямаш ли наблюдения, че ромската тема е прекалено актуална в момента, прекалено експонирана в медиите - и така малко се отива в другата крайност - особено в случаите на финансиране на проекти с ромска насоченост? Което на практика не решава ромските проблеми... Забелязваш ли, с една дума, подобно нещо?
- Ами аз съм малко изолиран от тези работи. Не мога да ги коментирам точно. То не е моя работа да разделям хората на етноси, но мисля, че има някаква граница. И не мога да се съглася с някои работи. Има работи, за които нищо не се пише...
- Например?
- В Северозападна България, например, безработицата е 90%. Но нищо не се пише за това. Никой никакви мерки не предприема. А там живеят роми и българи, нямаме етнически турци. Тъй че не виждам с какво има повече внимание към ромите, отколкото към българите.
- А как ще коментираш тогава факта, че горе-долу 80% от социалните помощи отиват за роми?
- Моите родители са роми.
------------
От три години не са взели една стотинка социални помощи. Защото на тях не им се полагало. Имали са големи къщи... Имали са животни... След като са разпродали животните, имат пари... и на тях не им се полага. Действително 80% отиват за ромите за социални помощи, но това е вече въпрос на интеграция.
-------------
Щом ромите не са интегрирани професионално в българското общество, естествено, че и разходите за тях ще бъдат по-големи.
- Ти лично какви наблюдения имаш - нараства ли броят на ромите, които, подобно на теб, успешно са си намерили работа?
- Да. Една моя братовчедка в момента се бори със зъби и нокти да започне да следва, тези дни кандидатства в столичния университет. Така че всичко е въпрос и на възпитание, на домашно възпитание.
- А какво беше твоето възпитание?
- Аз мога само да се гордея с моите родители. Много пъти съм го казвал и сега ще го повторя: ние сме три деца, имам по-голям брат Симо и по-малка сестра, Малина - ние сме расли като цветя в саксия. Брат ми в момента е в Испания със семейството си, там работи. Има три момчета и едно момиченце, най-малката, тя е кръстена на мен - Невяна. Сестра ни е тук, в София, също работи. Тя има момче, Марио.
-----------
Майка и татко работеха в селското стопанство. Татко ми е бил дълги години тракторист. Майка ми е била животновъдка, след това е работила в цех за пакетаж. У нас никога не се е чувствала криза. Или да има пиянски оргии,
-------------
изпълнения, каквито съм виждал на много други места.
Отраснах в циганската махала в Лесура. Но имаме декар парцел с къща, с лятна кухничка. Сред ромите имаше конкуренция кой да бъде по-добре, да си възпита децата по-добре. Така поне беше едно време.
- Кой ти е бил най-тежкият миг в живота?
- Дотук поне най-тежко ми е било, когато 2 месеца бях без работа. Тогава живеехме под наем. А аз съм свикнал да си плащам сметките. Никога не съм си мислил, че мога да живея на гърба на някой си. Тези два месеца работеше само жена ми. Плащахме 75 долара наем. Аз заделях парите за наема, за да ги дам на хазяите, за да не дойдат да ни хлопат на вратата. Точно тогава отказах цигарите - за да мога да си плащам наема. Започнах да лишавам себе си от цигари, защото вече нямах пари за излишни разходи. Без цигари може, но да те навикват - не можех да допусна. Когато си намерих тази работа в Саранци, нещата започнаха да се стабилизират и започнахме да живеем нормален живот.
- Жена ти какво работеше?
- Барманка в една гостилница на подуенската автогара.
- Как се запозна с нея?
- В тази, въпросната гостилница. Аз ходех там да пия кафе и така се запознахме. Започнахме да излизаме - първо като познати, след което вече стана свалката. Някъде към 6 месеца ходихме.
- Пари на нейния род плащал ли си някакви, т.нар. "бабахак"?
- Не, нито в нейния род, нито в моя род има такива работи. Ние сме от тия роми, които нито се купуват, нито се продават.
- А има ли много такива роми в България?
- Не, не са чак толкоз много. Това предимно става при кардарашите. То се знае защо. Колкото повече краде булката, толкова е по-скъпа. Ние не сме от тези.
- А на цар Киро как гледаш?
- Аз този не го познавам.
- Цар Киро, който живее в Катуница...
- Само съм чувал за него.
- Той има ли авторитет пред теб?
- Не. Той има пари, но не всичко се купува с пари.
--------каре-------
Съпругата Величка: Не го пускам за рейнджър, но той настоява
Мислех да го даваме малкия на детска градина, като стане на 2 годинки, но татко му все още не дава да го даваме, защото е мъничък. Бабите и дядовците помагат, като сме си на село. А като сме си тук, в София... няма кой, само ние двамата. До три годинки като стане, ще си го гледам, след това ще почна работа, ще видим къде.
Мъжа си не бих го пуснала да отиде рейнджър в Ирак, ама той след като настоява и иска да иде... Иска, за да може да си вземем жилище тук в София, наше, собствено, да не живеем под наем. Но там стана много рисковано. Затова не искам да ходи. Щото и детето много е свикнало с него, той реве много за него, търси го постоянно, даже когато е на работа... Чуват се постоянно по телефона. И затова не бих искала да ходи, ама той настоява да заминава - за да живеем по-добре. Ако имам възможност, бих почнала същата работа, като сервитьорка, ако ли не, каквато и да е работа. Образование имам средно - оператор на металорежещи машини.
За историята на ромите много-много не знам. Знам някои неща, но не много. Чувала съм, че са дошли от Индия. На въпроса дали съм ромка или българка, ще отговоря така - аз съм българска ромка. Щото живея в България, не живея на друго място. По нашия край, Монтанско - аз съм от Вълчедръм - много роми говорят български повече, отколкото ромски.
------------
