снимки: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Повече от 20 г. писателят Димитър Коруджиев наема през лятото къща в близките селища около София - Горна баня, Драгалевци, Симеоново, Панчарево. А в Лозен е вече шеста година.
За него, градския човек, това е един различен, вглъбен свят, който не е загубил очарованието си. Това е най-активното му в творчески план време. Именно така преди 21 години, в първата му лятна "дача", се ражда най-знаменитият му роман - "Градината с косовете".
Заради него спокойно може да се каже, че Димитър Коруджиев е щастлив автор. Защото има книга, която е неговото лице. Другата дума е шедьовър. Читателите на зряла възраст още си спомнят шума, който предизвика тази иначе кротка и духовна книга сред широк кръг от българската общественост още с излизането си в журнален вариант в сп. "Пламък" под заглавие "Спомени на вечния редник". Последваха няколко издания и истинска мания около нея.
"Градината с косовете" се ражда в къща на ул. "Поглед" в Горна баня. Около нея има голяма градина с високи дървета. В клоните им подсвиркват косове. Писателят пише текста през лятото и есента на 1983 г. "Това са най-вглъбените ми месеци", споделя той. През лятото, извън града, съм най-продуктивен. Радвам се на самотата, на спокойствието, на тишината. Най-забележителна за мен беше първата къща в Горна баня, една много аскетична къща. Нямаше почти нищо в нея. Спях на едно дървено легло. Но имаше една дива градина с особено очарование.
Аз съм абсолютно градски човек
Практически не бях излизал от София. Книгата ми до голяма степен носи очарованието на тази градина. А също така свидетелства за духовната промяна в мен, която съвпадна със смяната на начина ми на живот и която също свързвам с онази градина.
Предполагам, че тъкмо духовната промяна е въздействала тогава така на читателите и е предопределила успеха на книгата. Под духовна промяна имам предвид няколко неща. На първо място - дотогава аз бях сторонник на модерната литература. Която отразява света на подсъзнателното в един силно невротичен и напрегнат план, дори, бих казал, болезнен план. Това мое творческо верую беше най-добре отразено в "Подозрението", която излезе в края на 70-те години в сп. "Съвременник" и също беше приета с интерес.
Но докато пишех "Градината с косовете", започнах да осъзнавам, че поне за мен литературата започва да придобива друго измерение. Нещо, което трябва да е спасително за човека. Не да удряме постоянно нови шамари на удавника, а да се помъчим да му помогнем да излезе от водата.
А един текст по никакъв начин не може да постигне спасителната си мисия, ако не е духовен текст, ако не говори на човешкия дух. В "Градината..." има вътрешна свобода, която заразява, която води отвъд дребнавостта, отвъд омразата, отвъд онова, което е чисто земно като проблем. Второ, в нея има някакъв особен оптимизъм и ведрост, без те да са съзнателно търсени. Някаква надежда, която дори не е формулирана конкретно, защото това е художествено произведение, а не философия. Но която действа светло на човека."
С особено чувство писателят си спомня за друга една къща,
в Панчарево. Тя била на хълм, от който се виждало цялото Панчаревско езеро, а иначе - доста разнебитена, стара, с дървен чардак. И също в огромен двор с големи дървета.
В нея пребивава 4 лета - едни от най-интересните от обществена и политическа гледна точка. "Тогава започна реално най-после и в България борбата с комунизма", споделя писателят.
По онова време бях в т.нар. дисидентски групи,
доколкото в България е имало дисидентско движение. После дойде времето на бурните митингови години - 1990-а, 1991-а. В тази къща животът ми съвсем не беше вече толкова тих и спокоен. Тогава в дома на ул. 11-та са идвали буквално всички по-видни участници в тези дисидентски групи, а по-късно и в ръководството на СДС. Всяко посещение беше събитие в живота на моите съседи. На улицата имаше около десетина къщи, в които за мой късмет живееха само антикомунисти, запалени седесари. Разбирахме се идеално. Те правеха всичко възможно да се грижат за мен, да ми помагат. Изобщо - животът на тази малка уличка също беше благословено време за мен."
Третата извънградска къща, която го е вдъхновила най-много, е сегашната, която обитава в Лозен: малка къща със слънчева тераса и много топъл, уютен, зелен двор. Понякога при него идва внучето му Николай. "Едно от забележителните неща тук е, че докато преди винаги съм живял във вилни зони, сега живея на село - с всичките му миризми, селски животни, селски проблеми, селски шумове... И това също ми е много приятно.
Наблюдавам доста затвореното ежедневие на хората и особено на възрастните, чийто живот буквално минава между две улици, между къщата и близкия магазин или градината, където копаят и садят. Интересно ми е да гледам годишния кръговрат тук - има ден, в който се чука бобът, ден, в който се бере царевицата. Всяка година това се повтаря в точно определените дни. Виждам колко са непретенциозни тези хора. Виждам докъде сме я докарали ние с нашите градски амбиции и претенции.
В Лозен написах повечето от книгите си с християнска тематика
Защото от точно толкова или може би мъничко повече години съм осъзнат християнин. Тази къща за мен е свързана в творчески план преди всичко с това."
От 3-4 години писателят пише роман. Смята тази есен текстът да е готов. Тези, които са чели "Градината с косовете", със сигурност го чакат с нетърпение.
|
|