Тази статия не е за хора, които искат да научат стандарта на бултериера - него могат да си го намерят лесно, аз ще говоря за това, какво представлява отвътре това превъзходно куче. Преди всичко истинският були обича стопаните си и постоянно ги наблюдава с онзи хитър блясък в лъскавите като мъниста очи.

Истинският бултериер ви обича толкова, че любовта му се превръща в бедствие. Той ви се качва на главата, денонощно ходи по петите ви и размахва некоординирано опашка и лапи, лежи в краката ви, докато готвите, настоява с упорито бутане да бъде прегърнат, когато седнете да погледате телевизия. Любовта на бултериера към свинското излежаване на кресло е пословична, но докато се занимава с тази любима дейност, до него или по-точно под него, задължително трябва да бъдете вие - любимият му човек. Ако няма място за него той е



готов да приложи всякакви лукави номера



Тъпче с мрачен и потиснат вид пред вратата: "Ако обичаш, вдигни се, имам много спешна работа навън!" И вие ставате, и се обличате със стон, и заставате в студения коридор, и стоите, и чакате, и чакате, а когато отидете да проверите какво се е случило с горкото напикаващо се кученце, го намирате в поза "преяло прасе" на вашето уютно и топло кресло. Е, може и да благоволи да изхърка самодоволно, когато му споделите всичко, което мислите за него. Само не си обещавайте, че повече няма да се хващате на въдицата - следващия път ще измисли друг номер.

Истинският бултериер е любопитен и нахакан. Той "сменя правилата на играта" всеки ден и подло чака да стане Голям Началник. Проверява всичко, което правите с досадния си мокър нос, а в отговор на вашето праведно възмущение доволно размахва дебелата си опашка, която е специално създадена за блъскане на чашки кафе и чай, както и за нанасяне на лека телесна повреда.

Истинският були нагъва всичко, което му се даде, и то в ужасявщи количества. Всъщност



би предпочел екзотични плодове и сладолед,



а ако види, че ще се раздава шоколад, може да помести и автомобил. Понякога си докарва страхотни проблеми със стомаха, примерно когато бъде неразумно оставен насаме с торба зрели круши. Какво пък, вие няма да опитате от тях, но за сметка на това ще имате удоволствието да съжителствате няколко дни с много доволен от себе си издихающ свинебул.

Ако се безпокоите, че вашият булчо води твърде заседнал начин на живот на канапето пред телевизора, ви предлагам да го проверите с помощта на топка за тенис. Тестът е следният: вземате една топка и я показвате на бултериера. Ако той моментало подскочи и я свие, пребяга със скоростта на светлината дължината на едно футболно игрище и предоволно се захване с найното умъртвяване, като ви гледа победоносно изпод вежди - значи вашият истински були е в отлична форма независимо от излишествата и удобствата, с които е заобиколен.

Трябва да предупредя всички бъдещи собственици на бултериери, че те имат необясними пристъпи на активност, по време на които се носят от стая в стая



със скоростта на малка ракета "Земя-Земя",



нанасяйки приблизително същите поражения. При това най-големи щети причинява сблъсъкът на коравата му глава с различни твърди предмети (обикновено стени). Съседите ще кажат: "Сменяте плочките, а?" Неее, това просто е истинският бултериер.

Общо взето, тази порода не е за всеки. Истинският бултериер има нужда от "странен" стопанин, здрава къща и правила, които ще му бъдат набивани в канчето всеки божи ден. За да отгледате добре такъв тиквеник, ще ви трябва желязно търпение, здрави нерви, силни ръце и преди всичко - голямо сърце. Късмет в това нелеко, но прекрасно занимание - възпитаването на истински бултериер!





КАРЕ

Търся си нов стопанин

Аз съм едно спокойно и добро куче. Родила съм се преди десетина години, но новият ми живот започна преди седмица, когато хората, които доскоро смятах за свои най-добри приятели, ме изоставиха на една пейка пред НДК. Не разбрах какво ги накара да ми свалят нашийника и да изчезнат. Дали бяха възпалените ми очи, дали бяха болните ми лапи, дали беше тази грамадна буца на гърдите ми - със сигурност не е било нещо, което съм направила аз. Тия дни живея във ветеринарната клиника на д-р Котов и се опитвам да стана негово куче, но както разбирам, няма да стане. Не че там не ме искат, но няма място за мен. Прибрали са ме и ме лекуват, за да ме харесват повече хората. Всъщност, трябва да се похваля, че вече изглеждам съвсем добре - едва ли друго куче на мое място би било толкова жизнено и с такъв чудесен апетит.

Ако смятате, че бихте могли да дадете на една мила бултериерка втора възможност за по-добър живот, обадете се!



Тел. 0887 28 66 82