:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,462,559
Активни 337
Страници 22,399
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Бяла луна - черна луна

Тя спи. Отметнала е ръка на възглавницата, а лицето й, потънало в непроницаемото черно на косата, не се вижда изобщо. Неподвижна е, но неподвижността на спящите хора е подвеждаща, тя е особен вид подвижност - скрито течение под повърхността, което няма как да спреш или контролираш. Аз дори не съм сигурен, че спи. Може би ме наблюдава, дебне ме скришно, както и аз нея и само чака да протегна ръка, за да ме отблъсне. Аз също бих я отблъснал и тя го знае.

Има една игра, която напоследък често играем. Нарича се Го. Някои я наричат "китайски шах", макар да няма нищо общо с шахмата. В играта Го има една ситуация, наречена "Ко" или "вечен шах". Няма как да се излезе от него, освен ако единият от играчите не се реши на ход извън логиката на самозащитата. Логиката на самозащитата, да. Логиката. Ако си алогичен, това гарантира ли ти поражение? Според машинната логика - гарантира ти. Машините могат много неща. Могат да играят шах, бридж, поезия да пишат и даже да правят музика, но не могат да играят Го. Факт! Наистина не знам кога отношенията ни се превърнаха в безкрайна партия Го.

Затварям очи с надеждата да заспя. Невъзможно! Летните пълнолуния са истински кошмар! Отдавна искам да й кажа, че е обречена на поражение и няма смисъл да отлага капитулацията си. На женската природа е присъщо поражението и кървенето. Как успява да забрави това, след като й се напомня всеки месец? Рано или късно ще се предаде, знам, ще се примири с ролята си на приемник, с функцията си на празен съд. Какъв смисъл има да ми доказва, че тя е флуидът? Все така не мога да откъсна крадлив поглед от нея. Кожата на рамото й е така гладка, че отразява лунната светлина. Няма нищо уязвимо в тази голота. Бих искал да видя мускулите й оголени. Бих искал да чуя как костите й стенат под напора на някое раждане, как скърцат нервите й като такелажа на яхта по време на буря. Искам да чуя влудяващия звук на силовите връзки, поддържащи това същество миг преди да се скъсат. Бих искал, в краен случай, да видя поне някой неин пръст порязан!

"Мила жено, ти не си катедрала - искам да й кажа. - Не си антична ваза, нито картина, не си дори ръката, която рисува картина. Неразумно е да живееш така, сякаш времето не съществува." Но не казвам нищо. Правя се на заспал. Понечвам да обърна гръб, но точно в този миг в гъсталака от коси проблясва едно око и след малко дълга, отчетлива сянка на ръка се протяга към мен. Тя сигурно знае, че съм буден и се подсмихва подло в очакване да кажа нещо. Бих могъл да сложа край на играта веднага, като отблъсна тази ръка и отида да спя в друго легло... А бих могъл да извия китката й, да я притисна под себе си. Бих могъл също...

По дяволите тези дребни игри! Тя се усмихва, а върху черното й лице зъбите проблясват като гирлянда карнавални лампички. Имам чувството, че е далеееч, далеч. Грандиозна нощна гледка, карнавал - това е тя. Далечно, вечно празнуващо, танцуващо, залагащо парите си, плътта си, безценните си мигове крайбрежие, което никога не спи. Калавера - трябва да добави това име в колекцията си. Тя има много имена в зависимост от настроенията си и никога в зависимост от моите. Цял харем! Редици светлини се люлеят над мен в нищото. Това Нищо притежава разум и предвкусва екстаза ми.

О, да - аз само си спя. Аз съм напълно безпомощен и неподвижен и сигурно само така е приятно да бъда обладаван. Сега аз съм вързан в примката на собствената си глупост и не смея да преглътна дори и дори да дишам, за да не се издам пред проклетото Нищо и то да престане да прави това, което прави в момента. Да си призная - тайно съм се надявал да го направи и ето, прави го - Нищото, неподозиращото желанията ми Нищо възсяда слабините ми. Охохоооо, главоломно падане в Нищото си е то. Още по-навътре в надхитреното Нищо, в съня... Не само че не се събуждам, но и продължавам да падам. Къде е тя? Къде съм аз? Откъснат съм от нея, от всичко. Аз съм в Нищото, тласнат там от нея, но пък нали тя е това. И аз просто се нося, но надолу ли? Странно, дори крясъците ни не са в състояние да ни събудят сега...

Миг и някой от нас ще се събуди, но този миг все не настъпва. Висим пружиниращи, закачени на комичните тиранти на съмненията си. Миг колебание преди окончателно да се сгромолясаме. Все още болезнено се блъскаме един в друг, но скоро амплитудите ни ще се изравнят, гравитацията ще си каже думата и ще висим еднакво тежки и прегърнати, вече без да се блъскаме. Просто ще се полюшваме и ще чакаме въжетата да се скъсат. Различавам пулса на своята собствена кръв в твоята. Аз съм нероден вътре в празнотата ти, Калавера. Два пулса един в друг сме. Откъсвам звука на своя като цвете от въздуха и го втъквам между зъбите ти. Усмивката ти остава неизменна. Не мога да разбера дали означава благосклонност или зъбене. Не мога предварително да знам и все пак ти вече не ме плашиш, Калавера! Усмивката ти те изобличава - мазохистичната усмивка на череп е тя. Тази усмивка е доста широка и по-малка няма да стане. Мълчиш? Не е беда, че в очните ти кухини ще се завъдят торни бръмбари, че езикът ти ще прорастне през тила. Че от устата ти ще изскочи стволът на дърво...

Бедата дори не е и в това, че след всеки следващ дъжд тези твои прекасни челюсти ще се раздалечават все повече и повече. От това няма да станеш по-красива, повярвай ми... Бедата ти е там, че това отвратително щастие ще ти разкривява гримасата все повече и повече. И ще ти е все по-трудно да криеш, че не можеш без мен. И дори няма да настояваш да чуеш в отговор същото. Направи още сега своя нелогичен ход, мила. Скочи в Нищото, направи го. И тогава на мен ще ми е абсолютно невъзможно да не те последвам. Абсолютно невъзможно ще ми е, при това положение на нещата, любов моя.

Райна Маркова - визитка

По професия Райна Маркова е инженер-химик. Публикува от 1993 г. Издала е книгите "Пого" - 1998 г., и "Фани по опасните пътища на светлината" - 2001 г. С "Пого" спечели през 1999 г. награда на конкурса за дебютна книга "Южна пролет" в Хасково. А "Фани..." бе обявена за книга на месец юли през 2001 г. от сп. "Егоист". Предстои издаването на книга в неин превод от английски за ембиънт музиката - "Океан от звук" (изд. "Музика"), а едновременно тя подготвя за печат и новата си книга "15 разказа + log".
5
3080
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
07 Август 2004 04:26
10 бележки на читател на горното четиво
1. Умна и чувственна девойка (жена по-скоро).
2. Притежава много точно око за детайла, въпреки че понякога леко заснобява.
3. Неочаквани садомазохистични мисли и бодлерова атмосфера. Хммм...интересно
4. Любовта, а?
5. Хаотична и безпричинна фабула, а пък иначе...
6. Опит за поглед от другата страна?
7. На места -мудни и лепкави наслагвания на прилагателни и несъщественни детайли.
8. Запаметяващ се талант!
9. Одухотворена физиономия на снимката, овулгарена с грозен червен каскет.
10.Продължавай да пишеш!!!

07 Август 2004 13:46
да. каскета ходи като на ягоди горчица .

а инак текста е енигматичен.
07 Август 2004 20:12
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<>>>
Кво му е толкова на каскета?
Малко мяза на Начко, ама момето си е ултраинтелигентно, има мойта спецялност и може да наднича от другата страна на огледалото. Това е божи дар и затва Грациян е опаткал цели 10 точки.
хубаво написано и има вътре копченце. Това си е израз на слунчо. Ако някой пише с копченце и ние си имаме еличенце за него, става онази вълшебна невидима връзка.

слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<
17 Август 2004 02:32
ех защо нямаш и ти баба на село!

давай! на мен така ми харесва.
19 Август 2004 17:00
ne znam raina li si , markova li si, no mnogo me radvash!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД