:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,480,142
Активни 111
Страници 17,350
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Актьор от тоталитарно време

Прегръщан и убиван

всяка вечер,

ти светло оживяваше накрая.

Красиво осветен

от бял прожектор.

Щастливо уморен

от възхитени погледи...

Поклон на партера.

Поклон на строгия велможа

в ложата.

Дълбок поклон -

с букет от казионни рози

до гърдите...

Наистина - красиво беше...



Сега стоиш на ъгъла.

Оскъдно осветен

от близката витрина.

Детрониран Хамлет.

Увяхнал Дон Жуан.

Забравен хъш и партизанин.

И не красив букет -

притискаш до гърдите

ветрило от билети

за някаква лотария...

Продавач на дребно щастие.

Статист във театър уличен...



Вместо аплодисменти

пред теб прозвънват

няколко монети...

Прибираш ги.

И бавно си отиваш

с изтъркано от погледи

лице.



Любов от пръв поглед



Не зная

дали любовта е сляпа,

но винаги има

светло начало...

Любов от пръв поглед.

Любов от първа чаша.

Любов от първо "ало"...

Как се казвате?

Ще се видим ли пак?

Мога ли да взема

номера на джиесема?

Ще те чакам! Ало!



Романтично начало.

И край необясним...

Влюбваш се

в непознат.

Намразваш

любим.



Я, колко макове!



Ален мак

самотен нейде...

Беше горделиво цвете.

Беше символ на идея.

Днес идеята

немее

зад синкавия хребет.

Аленият мак

сега е само

вреден плевел

сред житата.



Жилав плевел.

Див и упорит.

устойчив

на всякакви промени.

Ето -

юнски дъжд

отгоре го гаси,

а цветът му ален

се разгаря.

В мокрото поле

навред трепти жарава...

Както някога

бе казал

Никола Русев:

"Я, колко макове!"

Георги Константинов - визитка

Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Автор на повече от 20 стихосбирки, между които "Една усмивка ми е столица", "Неграмотно сърце"," Дърво и птица", "Обичам те дотук"(достигнала 25 000 тираж).

В момента е директор на литературното списание "Пламък" и председател на българския П.Е.Н.-център.
3
657
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
07 Август 2004 00:46
Безспорно Георги Константинов е стихотворец с класически пропорции. Особенно вълнуващо е първото от трите ни представени стихотворения -"Актьор от тоталитарно време". Жив образ, красиви сиви рими и привкус на състрадание. Запомняща се поезия.
Втората и третата творба, са малко от ония - професионално пипнатите но някак си като че ли четени и преди ( написани от другиго )...все пак майсторлъка позволява импровизации на всякакви теми и авторът безспорно си е свършил работата добре. Въпреки това, не мога да ги определя за шедьоври. Нелоши, разбира се, но им липсва емоционалния заряд на първата.

08 Август 2004 01:13
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<< >>>>>>>>>>>Абе хубаво, ама той (както казват учителите) може и по-добре.
слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<>>>>>>>>>>>>
08 Август 2004 05:02
Тотална тоталитарна натруфенуст!....
Патос и вакуум!.....
Защо ни го сервирате па тоя бе?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД