|
Новият закон премахна чудовищната процедура, останала от края на по-миналия век, съгласно която представител на съда, получил заповед за посещение в спалнята на неверния съпруг или съпруга, е трябвало да засвидетелства, че той или тя действително е прекарал нощта с друг партньор или партньорка. Това е така нареченото
официално установяване на факта на измяната
Съгласно този "ритуал", станал основа на многочислени театрални и филмови фарсове в последните 200 години, в 6 сутринта пред вратата на прелюбодейците се явява съдебният изпълнител, най-често в компанията на полицай. Той трябва да влезе и да регистрира "недвусмислено" отношенията между съгрешилата двойка в помещението.
Това е най-значимата реформа във френския закон за разводите от 1975 година насам. Целта бе да се опрости тягостната процедура, заради която всеки 2 от 5 двойки, искащи развод, повдигаха обвинения в съпружеска изневяра, вместо да имат правото да решат делото по взаимно съгласие.
Въпреки че изневярата
не е смятана за престъпление още от 1975 г.,
необходимостта от съдебно потвърждение на факта на измяната за получаването на развод водеше до безобразни сцени със свидетелски показания във френските съдилища.
Инициаторите на реформата твърдяха, че това е дива и архаична практика, която трябва да бъде премахната. Особено като се има предвид, че от 10 брака във Франция 3 приключват с развод, а в големите градове - всеки втори.
Французите по принцип не се отнасят прекомерно драматично към съпружеската вярност. В съвременна Франция примерно една трета от мъжете и 15% от жените признават, че в миналото са изневерявали на своите съпруги или съпрузи, сочат социологически проучвания.
Обикновено те дори се отнасят не само снизходително, но и с
истинско възхищение към извънбрачните връзки на политиците
си. Да вземем например забежките на трима от най-известните президенти на Петата република.
Жискар д'Естен имаше навика да взема със себе си при пътувания в чужбина кинозвездата Силви Кристел, която се прочу с главната роля в еротичния сериал "Еманюел", твърди лондонският в. "Дейли телеграф". Романът му със Силви започва още преди да стане президент през 1974 г., продължава и след това. Според негов приятел тя не живеела в Елисейския дворец, това не било нужно, но Валери не криел отношенията си със скандално известната актриса. Тя била канена на всички официални събития и често играела ролята на любезната домакиня на приемите, които президентът давал. Познавали Кристел и зад граница, тъй като президентът редовно я вземал със себе си, когато пътувал.
Покойният Франсоа Митеран също се славеше като "велик съблазнител". Но докато не реши сам да даде "зелена светлина" за публикуването в "Пари мач" през 1994 г. на материал за любовницата си Ан Панжо и за извънбрачната им дъщеря Мазарин, за тях във Франция не се пишеше нищо. След смъртта му излязоха наяве толкова подробности от личния му живот, че се изписаха цели романи: как в продължение на дълги години страстната Ан, съседка по къща в провинцията, е негова постоянна любовница, как след като печели президентския пост, той първо отива на улица "Жакоб", за да сподели радостта от победата си с нея, как мъката от смъртта му я събира пред гроба на любимия мъж със съпругата му Даниел.
Друга версия твърди обаче, че официалното семейство на бившия президент е било категорично против присъствието на Ан и на Мазарин на погребението, но е отстъпило под давлението на общественото мнение и след някои прозрачни намеци на любовницата, че ще потърси съдебно споразумение. След смъртта на президента социалист интересът към Панжо бързо угасва - тя е изгонена от предоставения й безплатен апартамент в неговата резиденция и се пренася в малка квартира на левия бряг на Сена, писа парижкото сп. "Мариан".
Митеран е баща по всяка вероятност на сина
на друга своя дългогодишна любовница - журналистката Кристина Форсън. Третата приятелка на Митеран - Едит Кресон, се издигна под неговото покровителство до високия пост на министър-председател на Франция. И това са само постоянните любовници.
За Митеран се говори, че е имал определени критерии, по които избирал любимите си: погледът му се спирал върху брюнетки, около 30-годишни, интелектуалки. Има слухове, че негова любовница е била и незабравимата певица и актриса Далида, която участваше в изборните му кампании, а след това се самоуби през 1987 г. За нея се смята, че е сред жените, оказали огромно влияние върху френското общество. Изпълнителката на "Джиджи л'аморосо" и "Пароле, пароле", която пееше на 7 езика, още вълнува колективната памет на французите с огромната си популярност и деликатния си, малко тъжен чар.
Репутацията и на сегашния президент Жак Ширак също никак не е накърнена от слуховете за неговите многобройни любовни похождения. Той изобщо не пада по-долу от предшествениците си, дори беше
наричан от жълтата преса "серийния съблазнител"
Благодарение на мемоарите на личния му шофьор Жан-Клод Льомон французите научиха, че Ширак ентусиазирано се отдавал на безразборен секс, а жена му Бернадет го съблазнявала като "неаполитанска портиерка", макар че произхожда от богат аристократичен род. Според писанията в книгата на уволнения през 1997 г. по настояване точно на съпругата служител, озаглавена "Двайсет и пет години с него", в сравнение с Ширак такива президенти еротомани като Митеран и Клинтън са "просто ученици". Извънбрачният секс бил едва ли не основната движеща сила на сегашния френски президент. "Той имаше на разположение партийни активистки, актриси, журналистки... любими жени, които можеха за малко да го отвлекат от останалите дела", пише Льомон, добавяйки, че в партийната щаб-квартира сред жените сътруднички той получил прякора Три минути с душа.
За Ширак се твърди, че е бил любовник и на италианската филмова звезда Клаудия Кардинале. Нахалният шофьор даже подхвърля твърде неправдоподобната версия, че той е имал роман и с британската принцеса Даяна. Типични за него били забежките нощно време, които оправдавал пред съпругата си с извънредна работа. Понякога дори грабвал старателно наредените от мадам Ширак куфари и хуквал с някоя подписана само с инициали дама към далечен остров.
|
|
|
|