До Грациан:
1. "Мераците" за кметуване са ми минали, особено като виждам каква е съдебната кариера на Стефан Софиянски
, но на sofia.veni.com дискусията си седи, така че нещата, които казахме преди година се оказват все още валидни. За "голямата паница" не съм убеден, че си струва. Ако имаше консенсус между политическите партии (но за съжаление такива в момента в България са само 3), тогава можеше и да се пробвам. Проблемът обаче е, че само 2-3 депутати са наясно какво е това ИТ. Да не говорим, че ако им кажеш ICQ, веднага се обиждат: "Що ме псуваш???"
2. През soc.culture.bulgaria вече не минавам.
3. Не, не го говоря, защото там ме разбират прекрасно когато говоря на български.
4. Учение и труд, жизнерадост и дръзновение, какво друго
) Ако трябва да съм сериозен.... но не, няма смисъл. Да бях Господ, да знам, че като им пожелая нещо, ще се случи, бих пожелал да са много щастливи и добронамерени. Защото нещастни и злобни хора има достатъчно.
Музика - в момента (последните 8 месеца) само Найджъл Кенеди, албумът "East meets east". Саня Армутлиева може да потвърди, че не само го слушам, но съм и един от големите им купувачи. До момента съм купил около 90 броя от него, за да го раздавам на приятели. Препоръчвам го на всички. Преди него - някои албуми на Горан Брегович. Преди това, в продължение на около 10 години - Моцарт. Още по-рано - Queen, Supertramp, Pink Floyd, Genesis, Peter Gabriel и др. от големите класици. Една от любимите ми тави беше рок-операта на Бени и Бйорн (от АББА) "Шах". Преди 3 месеца открих и музиката от филма Kill Bill 2, която също слушам често.