|
Покрай наплива обаче вече има бум на измамите с теглене на кредит или получаване на кредитни карти, с които се пазарува от големите хипермаркети, съобщиха пред "Сега" от столичната Икономическа полиция. Само от началото на годината в София са регистрирани над 300 случая на измами с кредити. Някои от тях са обикновените потребителски, при които сумата се тегли веднага в кеш, но повечето са с карти, чрез които може да се купува. Хората предпочитат това, въпреки че лихвата е много по-голяма. При някои от офертите за целта са нужни само ЕГН-то и проверка до местоработата.
Възможностите са различни, като сумите, които се отпускат, в зависимост от доходите са от 1000 до 7000 лева. Банките, общо взето, дават по-малко, а небанковите финансови институции - повече.
Един от вариантите е транскарт - това е кредитна карта, чрез която може да се пазарува, но може да се използва в брой и част от сумата. С другите карти - евролайн, е възможно да се изтегли половината сума, а в последните промоции дори цялата. Депозит не се прави и това ги отличава от истинските кредитни карти. И съответно привлича повече желаещи.
Магазините, които продават по този начин, не губят, защото лизингът минава през банка (тя също не губи много) и е застрахован. Накрая изпищяват застрахователите. И полицаите, които разследват стотици случаи.
Схемата. Отивате в която и да е банка или друга финансова институция и казвате, че искате да кандидатствате за кредит. Там ви дават пакет документи, които трябва да се попълнят в счетоводството на фирмата или ведомството, в което работите, и заедно със заверено копие от трудовия договор ги представяте в банката и очаквате да ви се обадят дали сте одобрен. Измамниците представят фалшиви документи. Повечето са изцяло ментета - за фиктивни фирми или за такива, в които съответните хора никога не се работили.
Вече действат организирани групи, които
срещу заплащане правят такива фалшиви документи
Търсят си клиенти, като предлагат на приятели и познати. За услугата получават процент от сумата на кредите - обикновено между 10 и 20%. Добра цена, като се има предвид, че изработването на подобен документ не е особено трудно. Трябва един компютър, на който се прави например трудов договор по образец, а във всяка от легалните работилници за печати можеш да се сдобиеш с печат. Обикновено се регистрират фирми, за да получат официално печат, и след това се закриват. Използва се само той. Другият вариант е да се ползва дубликат на печата на някоя държавна фирма, от която е взет какъвто и да било документ.
Това ни създава много работа, оплакват се полицаите, които в момента работят по разкриването на една такава група фалшификатори.
В други случаи самите служители подправят документите, като фалшифицират подписите на управителите и успяват да се сдобият с оригиналния печат, за да го използват за измамата. След два-три месеца клиентът спира да си плаща вноската, тогава се прави задълбочена проверка и се оказва, че той е измамник.
Когато започна даването на такива кредити, банките още не бяха подготвени, но вече работим по-добре с тях, срещахме се с ръководствата им и ги инструктирахме как и какво да проверяват, разказва служител на Икономическа полиция. Така вече когато банковите служители се обаждат да проверят дали наистина кандидатът работи в дадената фирма, не звънят на посочените в документите телефони. Просто защото те са фалшиви и на тях отговарят съучастници на измамниците. Затова се търсят истинските номера на фирмите от "Жълти страници" или "Услуги".
Последният разкрит случай е пресен-пресен. На 18 август в офиса на Евробанк в София
накуп са задържани 4-ма души,
опитали да получат транскарт с кредит по 2000 лева за всеки. Четиримата действат в група. Единият е съдружник в голяма търговска фирма. Съответно разполага с пълномощно и печат, с които назначава хора. По този начин прави фиктивни договори на тримата си съучастници и ги представя за служители на фирмата. Вписаните в документите заплати са големи - над 600 лева, за да получат по-лесно кредита. Единият от тях е жена инвалид, която се движи с придружител и дори не може да извършва работата, за която е "назначена". Вторият е самият придружител. А третият, както разследването установява, е обявен за издирване от полицията за друго престъпление.
От банката обаче успяват да се свържат с управителя на фирмата и той заявява, че такива хора никога не са работили при него. Полицията организира задържането им, като банкови служители се обаждат на четиримата си "клиенти" и ги викат под предлог, че картите им са готови. Така ги арестуват.
Криминалистите откриват в компютъра на единия от тях в офиса на фирма за ксерокс услуги запазени договорите.
По случая е заведено дознание за съставяне и използване на официален документ с невярно съдържание, за което законът предвижда до 3 години лишаване от свобода. Четиримата измамници са на свобода.
По-интересно обаче е, че вече има такива случаи, в които измамата се прави от държавни служители. Последната е служителка на Националната здравноосигурителна каса.
Тя опитва да изтегли по този начин 7000 лева кредит от Райфайзенбанк. Тъй като жената вече е изтеглила един заем, от счетоводството на касата отказват да попълнят необходимите документи. Това би било нереално, тъй като на практика цялата й заплата ще отива за изплащане на сумите и няма да има с какво да живее. И тя представя в банката документи, върху които сама се подписва вместо шефа си.
Разследването установява и
как се е сдобила с печата на касата -
дали е успяла някак да го вземе, или някой от нейните колеги й е помогнал.
След като е разкрита и задържана, тя обяснява пред полицаите, че е можела да погасява и двата кредита, защото синът и дъщеря й щели да я издържат. Тя теглела вместо тях, тъй като те работят в частни фирми и биха го получили по-трудно.
Това е факт, казват криминалисти. По принцип, особено банките, дават по-трудно заеми на служители на частни фирми, отколкото на държавни. Причината е, че обвързват кредита с дебитна карта, по която работодателят превежда директно заплатата на служителя си. Оттам банката си удържа вноската за погасяване на кредита, а останалите пари се превеждат по картата. Така няма как длъжникът да не се изплаща на банката. В частните фирми обаче заплащането по дебитни карти не е особено разпространено.
Служители на МВР разказват, че когато измамници вече са успели да вземат кредит, но не си изплащат вноските по погасяването, някои банки и финансови къщи първоначално предпочитат да не уведомяват полицията. Привикват клиента и се опитват да го притиснат - казват му, че са разбрали за фалшивите документи, и го заплашват, че ако не си изплати дължимото, ще го предадат на органите на реда. За банките е по-добре да си получат парите, отколкото да чакат измамникът да бъде осъден. Най-вероятно след години.
А и банките не са в състояние да проверят абсолютно стриктно всички кандидати. Ако на бюрата на 20 кредитни инспектори се стоварят 5000 молби, физически не е възможно в срок да направят проверка на цялата документация. Така че измамите едва ли ще секнат.
каре
Лъжат и с бонове и компенсаторки
Макар и започнали доста по-отдавна, измамите с инвестиционните бонове, компенсаторни записи и в пенсионните осигурителни фондове продължават.
Всичко започва, така да се каже, с позволението на държавата, когато в началото по закон е позволено боновете да се прехвърлят от едно лице на друго без нотариално заверено пълномощно. Тогава стана страшно и сега ни заливат невероятно количество жалби, казват полицаи.
Сега вече е нужно пълномощното да е заверено при нотариус, но да се направи фалшиво не е никаква пречка пред родните измамници. Инвестиционните посредници правят проверка, но невинаги успяват да се свържат с нотариуса. И не всички подписват пълномощните с верни данни, твърдят криминалисти. Проблемът е, че това не може да се докаже. През май беше задържан 57-годишният нотариус Слави К., стар познайник на полицията, както съобщават тогава от МВР. В неговата кантора е извършено документно престъпление - жена представила фалшиви декларация и пълномощно за издаване на задгранични паспорти на две малолетни момичета с намерение да ги изведе от страната. Документите са заверени от нотариуса, без да бъдат вписани в регистъра по надлежния ред. Срещу двамата е заведено дознание. След това правата на нотариуса да упражнява професията си са отнети, но по-късно са му върнати, защото вината му не може да бъде доказана. Фактически пълномощните, които подписва, не са фалшиви документи.
Измамите се правят по информация от списъците със собственици на бонове, които са публични. Обикновено се използват "мъртви души". Когато някой почине, наследниците му придобиват и правата върху боновете. Често обаче такива хора не знаят това или не се интересуват. Когато известно време никой не си потърси боновете, се прави фалшиво пълномощно и с него те се прехвърлят на името на някой друг. Другият вариант е почти легален. Хората, особено по селата, имат много и изобщо не знаят какво да ги правят. А и е много лесно да ги излъжеш. Отиват при тях някакви добре облечени непознати, казват, че ги изпращат от посредника, за да им донесат дивиденти. Дават и някаква минимална сума - 30-40 лева, и ги карат да подпишат някакъв документ, с който уж се урежда това. Всъщност те подписват договор за продажба. След това в съда е почти невъзможно да се докаже престъплението, защото подписът е истински.
Подобни измами се правят и в пенсионните фондове.
