Не беше далеч времето (някъде преди 2 години), когато "жълтите вестници" се явиха на пазара. И мигом реализираха потребителски бум (някои изчислиха тираж 200 000 - повече от всеки ежедневник). Да, хората тогава наистина ги купуваха, но някак със задръжки, под сурдинка, тайно и скришом. Вземаха ги за домашно четиво, вкъщи потъваха в интригите между Слави и Годжи, в любовите на Лили Иванова, в изцепките на фолкпевачи и спортисти. Срамуваха се да покажат, че цялото ровичкане в мръсното бельо на популярни лица ги гъделичка и им доставя удоволствие. Почти нелегално четене, като партизански позив преди Девети.

Днес вече съвсем не е така. Всеки, возил се поне веднъж в градския транспорт, или във влакове и междуселищни автобуси, ще открие, че повече липсва срам да четеш жълтата преса. Хората разгръщат "Шок (оригиналът)" и "Шок (тигърът)", "Папарак", "Сензация" и не им дреме дали околните ги мислят за прости, некултурни или невежи: дебелокожи по отношение мнението на другите, пренебрежителен непукизъм, който не се впечатлява какво мислят за него. Четенето на клюки, клевети, сплетни дотам са е превърнало в нещо всекидневно (общоприето?), че един радостен ученик, влязъл в елитно софийско училище, с огорчение разказа как учителката, приела документите му, го срещнала с разпънат "Шок" на масата. Сиреч, изкушението на нездравото любопитство е сграбчило дори онези, които трябва да пазят децата ни точно от такива не особено прилични и добронравни постъпки. "Жълтата преса" вече се размахва като манифест, не се крие като позив.

За тези 2 години нещо се случи, както би изрекъл Джоузеф Хелър. Случката е, разбира се, в манталитета; разлика в начина, по който се възприема и се действа в живота. Или, по-скоро, не иде реч точно за разлика, колкото за нещо, таяло се някъде в недрата на българското (под)съзнание и сега намерило благоприятна почва да се заяви. И това нещо е безсилие, безволие. Нежелание за промяна.

Какво ни казва жълтата преса? С една дума, "всички са маскари": "Онзи е успял? - Е, да, ама знаеш ли как пие!"; "Тази е на върха? - Е, да, ама знаеш ли какъв бой яде!"; "Този се справя добре? - Е, да, ама знаеш ли, че май е обратен!" Няма значение кой какво и с какъв труд го е постигнал, в бита всички са като нас, никаквици: пияници, развратници, мърлячи... Тогава що да се силим за каквото и да е, след като и "звездите" са просто (и прости) "гола вода и кал по гърба!" Я по-добре е да си останем такива, каквито сме си, да не се опитваме да се променим - само ще се морим напразно. Да си пием ракията и да видим в "Шок" как и най-известните си пият ракията също като нас... А кой знае, може и същия потник да носят?...

Откровеното четене на жълти вестници е скрито нежелание да пробваме да променим живота си. Една обхванала цялата публика на тези издания пасивност, която вече не се срамува от себе си, не се кахъри от дереджето си, а се задоволява да мисли, че оправия няма, че каквото и да сторим - все ще си е същото. Един шок от живота, с който (уж) се справяме като потъваме в ниското, а не като вървим към високото. И четем "Шок", за да оправдаем този си избор.