Комунистите, загубили партийни билети и длъжности в борбата срещу комуниста Генадий Зюганов, в събота се събраха в град Голицино край Москва и основаха нова комунистическа партия. Тя ще се нарича съкратено ОКПБ - Общоруска комунистическа партия НА БЪДЕЩЕТО...
Голямо тъмночервено знаме със златни ресни красеше задната част на сцената. "През август 1991 г. това знаме е било изнесено от запечатания районен комитет на партията," заяви в словото си Сергей Потапов, избран за първи заместник-председател на Политбюро на ОКПБ. "Изнесъл го е смел комунист, който го сгънал и скрил под дрехите си. След това под това знаме се състоя възстановителният конгрес на Руската комунистическа партия. Сега то е тук. Там вече не е нужно никому." С тези многозначителни думи Потапов завърши речта си и делегатите бурно го аплодираха.
"Там" означаваше в Комунистическата партия на Руската федерация /КПРФ/. Това участниците в конгреса разбираха и без да им се пояснява. Всички те бяха "тук", а не "там", защото КПРФ под лидерството на Генадий Зюганов е предала идеалите на комунизма и е извършила предателство спрямо червеното знаме. Така говореха всички, които отиваха на трибуната. Всеки се стараеше по-убедително да обоснове необходимостта от създаване на нова комунистическа партия - това бе главната тема на изказванията и никой не намираше по-точна дума от "измяна".
КПРФ, изтъкваха ораторите, "престана да бъде опозиция", "тя легна под Кремъл", а нейният лидер "узурпира властта в партията" и й натрапи "опортюнистична идеология", която няма нищо общо с научния комунизъм. Идейното разобличение на Зюганов бе най-силното място в изказванията. Стана ясно, че още великият Маркс е окачествил като "реакционен социализъм" сегашната доктрина на КПРФ, в която "са се смесили идеи на пещерния социализъм и религията, патриархална реторика и националистически уклони". Затова на събралите се в Голицино не оставаше нищо друго освен да основат "авангардна комунистическа партия от ленински тип".
Когато обясняваха на съмишлениците си какъв път поемат, някои оратори напомняха, че истинският марксизъм-ленинизъм предполага "насилствено премахване на експлоататорския строй", "ликвидиране на частната собственост", "диктатура на пролетариата" и други такива сериозни неща.
По време на едно подобно изказване кореспондентът на "Независимая газета" забеляза до входа на залата бизнесмена Леонид Маевски. Г-н Маевски, който има бизнес в областта на телекомуникациите, до неотдавна оказваше материална подкрепа на КПРФ, а сега по думите му "отчасти помогнал" на организаторите на конгреса на ОКПБ... Кореспондентът се поинтересува той не се ли бои да спонсорира крайна революционна партия. Безнесменът безгрижно се усмихна и каза, че индустриалецът Сава Морозов също е помагал на болшевиките и нищо не е станало. "Как нищо? - уплашено попита кореспондентът, - Та той по-късно се е застрелял!" Но и това не плаши Маевски. Той дори се развесели.
В този момент във фоайето се появиха важни фигури, сред които губернаторът на Ивановска област Владимир Тихонов (той после стана председател на Политбюро) и други другари. На разтревожените журналисти те обясниха, че "до комунизма може да се стигне и по еволюционен път, без барикади", че партията ще се основава на "широки социални слоеве", че "капиталът може да е от труд, а може и да е от кражби" и че ОКПБ ще си сътрудничи с "предприемачи патриоти". През цялото време те гледаха дружелюбно към г-н Маевски, а някои дори се прегърнаха с него като с чистокръвен марксист.
("Независимая газета")
