- Ддраги читатели, добре дошли в нашето импровизирано студио. Тук сме се събрали да отбележим десетдневка от последния руски позор в борбата срещу чеченските бунтовници - отвоюването на бесланския форпост. Наши гости са господата Симон Хишпански, Мони Спасиев, Фил Кинжалов, Петър Коняров и Пламен Хошиминчев, видни специалисти по проблемите на Кавказ и международното положение в Русия. Първо думата на дон Симон.

- Ола, уважаеми сънарядници. Ние, Симон 2 и цялата ни многоуважаема рода сме дълбоко потресени. Сърцето ни се облива в синя кръв и искам да ви кажа, че просто няма какво да ви кажа. Ние смятаме, че не бихме могли да дадем коментар по тази тема в настоящия момент и бихме предпочели да изчакаме 800 дни, докато се разсее мъглата над тези ужасяващи за нашето семейство събития. Съветваме ви най-настоятелно в такива моменти, когато ние ви кажем, че не можем нещо да кажем, да се обръщате към компетентното мнение към г-н Спасиев, който е виден специалист по всички идеологически, икономически и политически въпроси на съвременния свят.

- Благодаря ви от името на нашите читатели и лично от мое име за изчерпателния ви обзор по тези актуални събития. Нека дадем думата на г-н Спасиев.

- Мерси, и да не ми я бяхте давали, щях да си я взема. Това, с което се сблъскахме, е резултат от откровено неинтелигентната позиция на руското правителство по отношение на независимостта на гордия чеченски народ. Великоруската асимилаторска политика доведе до това, че разположи в центъра на Кавказ осетините - православен народ, на когото сега логично му теглят майната. Загърбвайки умиротворяващи институции като неслучайно съветваните от мен Оссе, Пасе и Моше, руската държава отхвърли мирните съглашения, които би могла да постигне с наше съдействие, а именно абсолютна независимост на чеченците и други поробени кавказки народи. Специално по този важен повод освен моя представител в Надднестровието, г-н Коняров, назначих за спецпратеник в Нанагорни Карабах г-н Кинжалов. Той ще поясни мисията си по-подробно.

- Благодаря, г-н Спасов, нека да прочетем г-н Кинжалов, уважаеми читатели.

- Хау ду ю ду, мистър водещ, бих искал да се спра върху юридическия аспект на моята мисия в Горен Манхат.., пардон, Горен Карабах. След приключването де факто на статута ми като извънреден и пълномощен посланик в Съединените Американски Щати, де юре аз се оттеглих за изработване на стратегическите алинеи, визиращи бъдещата Кавказка конституция. Произволът на некадърните Алфи и Бети в съществуващите там независими републики не трябва да продължава повече! Колегата Коняров, отговарящ за Приднестровието, ще приложи същите строги мерки спрямо незаконното анексиране на една румънска провинция от руския комунистически империализъм...

- Да, уверявам ви, че ще покажа на всички там как кон яде боб!

- Непланиран демараж на г-н Коняров, драги читатели, но времето ни наистина напредна. За съжаление, уважаемият политолог г-н Хошиминчев с извинение напусна читателското студио, тъй като му се налагало да обядва, но всички знаем колко дълго би могъл да обсъжда темата. Съжалявам най-вече за безценните съвети, които би дал той на руските спецчасти в областта на безшумното промъкване в обсадено училище или университет, но се надявам, че ще успее да ги изложи в някое от следващите ни издания. Пожелавам на всички приятен ден и до нови срещи с песента на Енио Мориконе "Chi Mai".