Eisblock, Kaily
Аз тая тема за нашенските мръсотии много съм я зачеквал, що отношението на българина към неличното т.е. общественото, държавното е като на ордита на Хулагу спрямо поредната завоювана териотия - граби, влачи, руши и се омитай с плячката.
Проблемът е многоетажен (многопластов т.е.).
Българинът няма изграден социален рефлекс да поддържа големи градове, където са събрани огромен брой взаимно-анонимни поселници.
Неговите социални рефлекси предавани у дома от поколение на поколение са на типичния български селянин от едновремешна България. От прага навътре евентуално е подредено (е, вместо закачалки - набити пирони къде свари, вместо пердета - нерядко вестници, къщата е и за живеене и за производство, наоколо добитък, мухи, гадинки - естествен процес).
Все пак в малките села, където всички се познават има някакъв ред и често пъти дори са добре спретнати - но според както се случи де. Все пак хората се оглеждат от чий двор каква булка и какъв зет ще вземе. Това е някакъв соцялен регулатор.
Поради няколкото вълни на масови миграции на селяни в градовете (най-големите са след Освобождението, след неуспешните войни от 1912 и 1918 и особено след 1944) в градовете се прехвърлиха масово хора, които хал хабер си нямат от градски живот.
Той мисли напред до върха на носа си. Той чака държавата да му реши проблемите, но за него новата среда е абсолютно чужда.
Той е класически маргинал. Нито е вече селянин със селяните, нито е гражданин с гражданите. Донякъде е като тия кучета, които са били гледани домашни кучета и после захвърлени на улицата на града от господарите си.
Оттук започва помярщината.
Повечето нови квартали на София и на големите градове са едни бетонвили, където индустрялизацията захвърли бившите иначе читави селяни и ги обърна масово в маргинали, в една склонна към толериране на всякакъв вид помярщина маса.
За съжаление, измежду тая маса се рекрутират и поддръжниците на всевъзможните у нас модернистични политически движения, идеологии и партии.
И така гледа човек - идеолог, лидер, активист с големи напъни да реши и дебатира грандиозни световни проблеми (белким си начеше комплекса за малоценност), а иначе си живурка като гусенце в невъобразима квартална кочина. Кочина по германски и северни критерии, не по анадолските.
Груха си доволен и ако ще и в Европейскя парламент да го изберат, си остава все това нещасно маргиналче в общия случай.
Та връзката между общесвена чистота и хигиена и политическа хигиена и чистота съществува.
